Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (58)

58.

По-късно тази нощ се качих в кабинета ми на тавана. Всички бяха заспали и къщата бе утихнала.

Обичах да работя, когато всичко бе мирно и тихо както сега. Отново се захванах със случая с военните — просто не можех да го извадя от главата си. Пък и не исках. Тела, боядисани в ярки цветове. Смразяващите кръвта сламени кукли. И още по-страшното всевиждащо око. Невинни военни, получили погрешно смъртна присъда и екзекутирани.

И един бог знаеше още колко военни са предвидени за екзекуция?

Трябваше да се прегледа много материал. Дори само няколко от тези екзекуции да бяха свързани, това щеше да е страхотен удар за армията. Продължих да правя проучванията си, разрових фактите и ситуацията със сламените кукли и злокобното око. Пуснах търсене в Лексис-Нексис, където имаше информация от повечето местни и национални вестници, както и от по-известните международни издания. Много детективи подценяват полезността на вестникарското проучване, но аз не съм от тях. Разрешавал съм престъпления, използвайки информация, подадена на пресата от полицейски служители.

Прочетох репортажа за един бивш военен от Хаваи. Бе обвинен в убийството на петима мъже за периода от 1998 до 2000 година. С изтезания. Бе осъден на смърт и си чакаше изпълнението на присъдата.

Продължих нататък. Чувствах, че нямам никакъв друг избор, освен да продължавам напред.

Преди по-малко от три месеца един капитан бе убил двама младши офицери в Сан Диего. Бе осъден и очакваше изпълнение. Жена му обжалваше. Той бе осъден на базата на ДНК улики.

Отбелязах си наум, че може би няма да е зле да поговоря с този човек.

Работата ми изведнъж бе прекъсната от шума на стъпки по стълбите.

Някой се качваше насам.

И бързаше.

Адреналинът заля целия ми организъм като гореща вълна. Бръкнах в едно от чекмеджетата на бюрото и сложих ръка на пистолета там.

В стаята изведнъж се втурна Деймън. Бе плувнал в пот и изглеждате адски разстроен. Нана ми бе казала, че той спи в стаята си. Явно случаят не бе точно такъв. Та той даже не си е бил у дома!

— Деймън? — надигнах се смаян аз. — Къде си бил?

— Тате, ела с мен, моля те! Приятелят ми. Рамон е зле! Тате, мисля, че той умира!