Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (108)

108.

Веднага щом отведоха Лу, въведоха Кайл Крейг. Аз вече го чаках. С включени на пълна мощност радари.

— Очаквах, че ще наминеш за още едно гости, Алекс — каза той влизайки, ескортиран от тримата души въоръжена охрана. — Никога не ме разочароваш. Никога.

— Винаги една крачка напред, нали така, Кайл? — попитах аз.

Той се разсмя, но в смеха му нямаше и следа от веселие, докато оглеждаше килията и въоръжената охрана.

— Явно не. Този път.

Кайл седна срещу мен. Беше невероятно слаб и, изглежда, беше отслабнал още повече, откакто бях го видял тук за последен път. Усетих, че съзнанието му, скрито зад този ръбест череп, работи на високи обороти.

— Теб те хванаха, защото искаше да бъдеш хванат — казах аз. — Това е очевидно.

— О, господи, спести ми психодрънканиците си. Ако си дошъл като доктор Крос психолога, можеш още сега да станеш и да си тръгнеш. Ще ме отегчиш до смърт.

— Говоря като детектив по убийства — отвърнах аз.

— Е, така е по-добре май. Мога да те смеля като лицемерно ченге. Като психар не те бива много, но пък и това не е кой знае каква професия. Поне на мен не ми е помогнала кой знае колко. Аз си имам собствена философия — ти избивай всички, а пък господ ще познае своите. Помисли върху това.

Мълчах. Кайл винаги бе обичал да слуша себе си. Ако ти задава въпроси, това означава, че иска да се подиграе с онова, което ще отговориш. Обичаше да замята стръв и да дразни. Съмнява ме дали изобщо се е променил.

Най-накрая той се усмихна:

— О, Алекс, ама какъв си умник, а? Понякога ми минава ужасяващата мисъл, че ти си този, дето е една крачка напред.

Не свалях погледа си от очите му.

— Не мисля така, Кайл.

— Обаче си упорит като магаре. Неуморим. Не е ли така?

— Не съм се замислял. Но щом ти казваш, сигурно е така.

Очите му се присвиха.

— Е, сега вече се държиш снизходително. А на мен това не ми харесва.

— На кого му пука какво харесваш?

— Мммм. Точка за теб. Трябва да го запомня.

— Като бях тук първия път, те питах дали можеш да ми помогнеш с Тран Ван Лу, за убийствата, в които той участва. Промени ли си решението? Подозирам, че има още един убиец на свобода.

Кайл поклати глава.

— Не съм Пехотинеца. Не аз съм този, който се опитва да ти помогне. Някои тайни просто си остават неразрешени. Това не го ли научи?

Поклатих глава на свой ред.

— Прав си, аз съм неуморим. Затова ще се опитам да разреша и тази.

Тогава Кайл плесна с ръце и звукът отекна кухо в килията.

— Е, браво на момчето. Ти си просто супер, Алекс. Какъв глупак си само. Отиди тогава и намери убиеца.