Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (11)

11.

Започвах да свиквам с всичките тези C-130 и C-141, които непрекъснато излитаха, кацаха и кръжаха над главите ни. А да не споменавам за непрекъснатия артилерийски бумтеж, носещ се от близкия полигон, който все повече започвах да оприличавам на своеобразен камбанен звън, отброяващ последните часове на Елис Купър.

След скоростния обяд в едно ресторантче на булевард „Браг“ двамата със Сампсън трябваше да се срещнем с някакъв капитан на име Джейкъбс. Доналд Джейкъбс работеше в КСО — военния криминално следствен отдел. Бе започнал да работи по случая с убийствата още от самото начало и на процеса бе ключов, съкрушителен свидетел.

Непрекъснато забелязвах, че по улиците във Форт Браг се забелязва доста оживено движение и на цивилни автомобили. Дори и сега всеки може да влезе тук и никой да не го забележи. Подкарах към мястото, където бяха разположени административните сгради. КСО се помещаваше в сграда, която се оказа по-модерна и по-стерилно изглеждаща, отколкото по-привлекателните съоръжения през двайсетте и трийсетте.

Капитан Джейкъбс ни посрещна в кабинета си. Вместо униформа той бе облякъл червена карирана риза и панталони в цвят каки. Изглеждаше спокоен и сърдечен едър мъж в добра физическа форма, малко под петдесетте.

— С какво мога да ви помогна? — попита той. — Знам, че Елис Купър има приятели, които вярват в него. Едно време е помогнал на доста хора. Знам също така, че и двамата имате репутация на добри детективи по убийствата. Така че откъде да започнем?

— Просто ни кажете каквото знаете за убийствата — каза Сампсън.

Не бяхме говорили за това, но усетих, че той изпитваше нужда да бъде водещият детектив тук, в базата.

Капитан Джейкъбс кимна.

— Добре, ако нямате нищо против, ще запиша разговора ни. Опасявам се, че той е извършил всичко това, господа. Вярвам, че сержант Купър е убил онези три жени. Но не се преструвам, че знам защо. Особено пък не разбирам синята боя по лицата и телата на жертвите. Може би вие бихте могли да дадете някакво обяснение, доктор Крос. Освен това знам, че повечето хора от Браг още не са забравили бруталността и безсмислието на тия убийства.

— Значи създаваме проблеми с присъствието си тук — каза Сампсън. — Моите извинения, капитане.

— Не се извинявайте — отвърна Джейкъбс. — Както казах, сержант Купър си има своите почитатели. В началото дори и аз проявих склонност да му повярвам. Това, което ни разказа за местопребиваването си, можеше да се проследи много лесно. Служебното му досие е направо изключително.

— Тогава защо си променихте мнението? — попита Сампсън.

— О, поради много неща, детектив. ДНК пробите, улики, намерени на местопрестъплението, както и на други места. Фактът, че е бил видян пред къщата на Джексън, а той се закле, че не е бил там. Десантният нож, намерен на тавана му, и който се оказа оръдието на престъплението. И още някои други неща.

— Може ли малко по-конкретно? — помоли го Сампсън. — Какви други неща?

Капитан Джейкъбс въздъхна, стана и се приближи към един масленозелен шкаф. Отключи най-горното чекмедже, изкара една папка оттам и ни я донесе.

— Хвърлете по едно око на това. То също може да промени мнението ви.

Той пръсна пред нас половин дузина снимки от мястото на престъплението. Изгледал съм хиляди такива снимки, но всеки път ме поразяваха като първия път.

— Ето така са намерили трите жени. Не ги показаха в съда, за да не нараняват чувствата на близките допълнително. Окръжният прокурор си даваше сметка, че разполага с достатъчно улики, за да осъди Купър и без тях.

Снимките бяха пред нас — най-зловещата и ясна улика, която бях виждал. Явно всички жени са били намерени в хола, а не където са били убити. Убиецът внимателно бе подредил труповете на дивана със старанието на театрален режисьор. Лицето на Таня Джексън почиваше между краката на Барбара Грийн, а нейното пък бе заровено в чатала на Морийн Бруно. В синьо бяха боядисани не само лицата, но и гениталиите им.

— Явно Купър е смятал, че трите жени са имали любовна връзка. Може би е било така. Във всеки случай, според него именно това е била причината Таня Джексън да го отхвърли. И тази нейна постъпка го е довела до това.

— Но тези снимки, колкото и ясни и страховити да са, все пак не доказват, че Елис Купър е убиецът — обадих се най-сетне и аз.

Капитан Джейкъбс поклати глава.

— Вие май не разбирате. Това не са снимки, направени от полицията на местопрестъплението. Това са копия от снимки, които Купър сам е направил. Намерихме ги у тях заедно с оня десантен нож.

Доналд Джейкъбс погледна най-напред към мен, след това към Сампсън.

— Вашият приятел е убил тези жени. А сега можете да си идете у дома и да оставите хората на мира да превъзмогнат това събитие.