Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (110)

110.

Качих се по стръмни каменни стълби и влязох в добре поддържаната сграда, помещаваща офисите на коменданта на Уест Пойнт. Зад едно бюро от тъмно дърво с лъсната до блясък месингова настолна лампа и стройно подредени купчинки папки седеше войник с късо подстригана коса. При влизането ми той вдигна глава и ме погледна, накланяйки глава на една страна като хванат в крачка ученик.

— Да, сър. С какво мога да ви помогна, сър?

— Казвам се детектив Алекс Крос. Надявам се, че генерал Хътчинсън ще ме приеме. Моля ви, кажете му, че съм тук.

Главата на войника не промени ъгъла си.

— Да, сър… ъъъ… детектив. Бихте ли ми казали по каква работа искате да се видите с генерала, сър?

— Опасявам се, че не. Но въпреки това генералът ще иска да ме види. Той вече знае кой съм. — Направих няколко крачки и седнах на един от тапицираните столове срещу него. — Аз съм тук и чакам.

На войника зад бюрото явно му стана неприятно — не беше свикнал с цивилно неподчинение, особено пък в офиса на генерал Хътчинсън. Той помисли малко, после колебливо вдигна черната слушалка на бюрото и се обади на по-горната инстанция. Според мен това беше добре — необходима поредна стъпка.

Минаха няколко минути, преди тежката дървена врата зад масивното дървено бюро да се отвори. В рамката й се появи униформен офицер и се отправи право към мен.

— Аз съм полковник Уокър, адютант на генерала — представи се той. — Вървете си, детектив Крос. Генерал Хътчинсън не желае да разговаря с вас. Вие нямате никаква юрисдикция тук.

Кимнах.

— Затова пък имам важна информация, която генерал Хътчинсън трябва да чуе. Става дума за събития, случили се по време на неговото командване в долината Ан Лао. От шейсет и седма до седемдесет и първа, но по-точно става дума за шейсет и девета.

— Мога да ви уверя, че генералът няма никакъв интерес да се среща с вас, още по-малко пък да слуша стари военни истории от вас.

— Специално за тази информация съм си уредил среща с Уогиингтън Поуст — подхвърлих небрежно аз. — Но сметнах, че генералът трябва първи да чуе изявлението, което имам намерение да направя.

Полковникът кимна веднъж, но думите ми като че ли нито го впечатлиха, нито притесниха.

— Ако сте си намерили някой във Вашингтон, който е готов да ви изслуша, отидете при него. А сега, ако обичате, напуснете сградата или ще извикам да ви съпроводят.

— Няма нужда да губите времето на персонала си — отвърнах и се надигнах от тапицирания стол. — Сам ще се съпроводя.

Излязох навън на самоход и се приближих до колата. Вмъкнах се вътре и подкарах бавно по главната алея, разделяща Уест Пойнт на две. Усилено мислех какво да правя по-нататък. И докато се чудех, свих в една странична уличка, обрамчена с високи дъбове и чинари с изглед към величествено влачещия водите си Хъдсън, и спрях.

Зачаках.

Генералът ще ме види.