Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (51)

51.

Сампсън и госпожа Били Хюстън спряха и седнаха на пясъка пред една голяма къща, която имаше най-малко десетина стаи. В момента бе празна, със затворени капаци на прозорците, което се стори на Сампсън огромно разхищение на пространство. Той познаваше хора във Вашингтон, които живееха в изоставени блокове без прозорци, без отопление и течаща вода.

Не можеше да откъсне очи от къщата. Беше на три етажа, с тераси от всички страни на горните два. На дюните бе забита голяма табела, на която пишеше: Тези дюни са частна собственост. Минавайте само по пътеката. Глоба 300 долара. Тия хора се отнасят сериозно към собствеността си или към нейната красота, а може би и към двете, помисли си той.

Загледана в синия простор на морето, Били Хюстън започна да говори:

— Нека ви разкажа за нощта, през която стана убийството — каза тя. — Работех като медицинска сестра в общинския медицински център в Томс Ривър. Смяната ми свърши към единайсет часа и се прибрах у дома към единайсет и половина. Лорънс почти винаги ме чакаше. Обикновено си разказвахме как е минал денят ни. Сядахме на дивана. Гледахме малко телевизия. Предимно комедии. Той беше едър мъж като вас и казваше, че може да ме носи в малкото си джобче. — Сампсън не я прекъсваше, просто слушаше разказа й. — Онова, което си спомням за онази нощ, бе това, че тя бе толкова обикновена, детектив. Лорънс гледаше Шоуто на Стив Харен, а аз се наведох и го целунах. Той ме настани в скута си и двамата поговорихме малко. После се качих горе да се преоблека… Когато се върнах, си налях една чаша вино и го попитах иска ли да му направя пуканки. Не искаше. Внимаваше с теглото си, защото понякога през зимата напълняваше. Беше в игриво настроение, шегуваше се, беше спокоен. Не напрегнат или стресиран. Никога няма да забравя това. Докато си наливах виното, на вратата се звънна. Вече бях права, затова аз отидох да отворя. Военна полиция. Те ме избутаха настрана и арестуваха Лорънс за някакво ужасно убийство, станало същата вечер, само няколко часа преди това. Спомням си как гледах мъжа си, а той гледаше мен. Поклати глава, изпаднал в абсолютно недоумение. Нямаше начин да се преструва. После каза на полицаите: „Правите голяма грешка, момчета. Аз съм сержант от въоръжените сили на САЩ“. И именно тогава едно от ченгетата го свали на колене с удар на палката.