Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (103)

103.

Поседяхме с Нана в реанимационното отделение около час, след което ни помолиха да си тръгнем. Тя трябвало да си почине.

Оставих децата в училище около единадесет. После се върнах у дома да поработя още малко.

Бях се заел с нещо за Рон Бърнс — странен, но интригуващ случай, в който бяха замесени осъдени за сексуални нападения. В замяна на това той ми бе предоставил някои военни доклади, които аз бях поискал да прегледам. Някои от тях идваха право от Автоматизирана система за криминални следствия и База данни за регионална информация, обаче повечето идваха от Пентагона. Ставаше дума за Трите слепи мишки.

Кой беше истинският убиец? Кой е давал заповеди на Томас Старки? Кой е поръчал убийствата? Защо именно тези хора са били убивани?

И най-важното — защо е било необходимо да им приписват убийства и да ги натапят, след като Трите слепи мишки са можели просто да ги убият и толкоз? Дали целта не е била да предизвикат страх — страх, че са подложени на преследване, страх, че вече някой друг разполага с живота им.

Продължавах да си мисля за Нана, за това колко силна е, за това колко много би ми липсвала, ако нещо се бе объркало тази сутрин. Ужасната, пропита с чувство за вина, представа как Кайла ми се обажда и казва: „Съжалявам, Нана се помина“, не преставаше да ме тормози.

Никой обаче не се обаждаше и аз постепенно потънах в работата. Нана щеше да си дойде утре. Трябваше да спра да мисля за нея и да се захвана с нещо по-полезно.

Военните доклади бяха интересни, но също толкова потискащи, колкото и ведомост на данъчните. Явно във Виетнам, Лаос и Камбоджа е имало случаи на измяна. Не точно измяна в политическия смисъл на думата, а просто отделни групи са се отделяли и са преставали да изпълняват заповедите на командването, следвайки някакви свои собствени цели. Военните, поне официално, са си затваряли очите и не се задълбочавали в тези случаи. Пресата също нямала начин да прецени какво всъщност е ставало. Рядко интервюирали роднините на жертвите в малките селца. А и само единици от журналистите са говорели малко виетнамски. Доброто или лошото от всичко това било, че военните често потушавали огъня с огън. Може би това е единственият начин да се бориш в партизанска война. Но аз все още нямах представа какво е станало там, за да предизвика убийствата тук, в Съединените щати, през последните няколко години.

Прекарах още няколко неприятни часа, преглеждайки досиетата на полковник Томас Старки, капитан Браунли Харис и сержант Уорън Грифин. Виждах, че военните им кариери могат да послужат за пример, поне както изглеждаха в писмена форма. Върнах се назад чак до Виетнам и търсенето продължи. Старки беше многократно награждаван с най-високи ордени офицер, Харис и Грифин бяха добри войници. В досиетата им не се споменаваше нищо за убийствата, които това трио бе извършило във Виетнам. Нито думичка.

Исках да разбера кога са се запознали и къде са служили заедно. Прелиствах досиета и доклади, надявайки се да зърна нещо, но напразно. Не можех да намеря свързващата брънка. Знаех, че са се били заедно във Виетнам и Камбоджа. Започнах да преглеждам досиетата лист по лист втори път.

Но отново не намерих нищо, което да сочи, че те са работили заедно в Югоизточна Азия. Нито една дума.

Облегнах гръб назад и зареях поглед към Пета улица. От всичко това можеше да се направи само едно заключение и на мен то никак не ми харесваше.

Военните доклади са били фалшифицирани.

Но защо? И от кого?