Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (2)

2.

С отиването си на последния ден от процеса в Северна Каролина истинските убийци бяха поели малък риск. Искаха да видят края на тази история и в никакъв случай не биха я пропуснали.

Томас Старки им беше командир — бившият полковник от рейнджърите все още гледаше, говореше и действаше като такъв.

Браунли Харис бе негов заместник и се отнасяше почтително към полковник Старки — по същия начин, по който се бе отнасял и във Виетнам, и както винаги щеше да се държи до деня, в който един от тях, а най-вероятно и двамата, не умреше.

Уорън Грифин бе все още „хлапето“, което изглеждаше малко странно, тъй като в момента бе на четиридесет и девет години.

След по-малко от два часа и половина дебати съдебните заседатели излязоха с присъда „виновен“. Сержант Елис Купър щеше да бъде екзекутиран за убийство от щата Северна Каролина.

Окръжният прокурор бе свършил блестящо работата си — прати на смърт не този, когото трябва.

Тримата убийци се натъпкаха в тъмносиния събърбън, спрян в една от страничните улички близо до съда.

Томас Старки запали двигателя на голямата кола.

— Има ли гладни? — попита той.

— Жадни — обади се Харис.

— Надървени — каза Грифин и се изсмя налудничаво.

— Дайте първо да хапнем и пийнем, а след това да си потърсим мадами. Какво ще кажете? Да отпразнуваме днешната голяма победа. За нас! — викна полковник Старки, като подкара колата. — За трите слепи мишки!