Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (40)

40.

На другата сутрин слязох за закуска малко преди шест. Сампсън вече бе седнал на масата и ядеше бъркани яйца. Срещу него бе седнала Нана. Точно като едно време. Двамата си говореха нещо тихо, сякаш споделяха някаква голяма тайна, която никой друг не трябва да знае.

— Преча ли? — попитах от вратата.

— Май вече се изяснихме — каза Нана и ми посочи стола.

Най-напред си налях кафе, бутнах четири филийки бял хляб в тостера и накрая седнах при тях.

Пред Джон стърчеше огромна чаша мляко. Не можех да не си спомня как беше едно време. Два-три пъти в седмицата той идваше у нас някъде по това време, за да закуси с нас. Къде другаде да отиде? Баща му и майка му бяха наркомани. И в известен смисъл Нана се бе превърнала за него в нещо като майка или баба. Двамата с него бяхме като братя от десетгодишни. И затова снощният бой беше толкова смущаващ.

— Нека аз да говоря, Нана — каза той.

Тя кимна и отпи от чая си. Абсолютно наясно съм защо си избрах да правя кариера с психологията и кой ми е дал примера да го направя. Нана винаги е била най-добрият психолог, когото познавам. Тя е мъдра и през по-голямата част от времето винаги готова да прояви съчувствие, но и твърда и непоклатима, когато стане въпрос да защитава истината. Освен това умееше да слуша.

— Съжалявам, Алекс — започна Сампсън. — Снощи не спах цяла нощ. Чувствах се ужасно заради онова, което се случи. Прекалих.

Той ме гледаше право в очите и едва успяваше да се сдържи да не отмести поглед.

Нана ни гледаше така, сякаш на масата бяха седнали Каин и Авел.

— Прекали — кимнах аз. — Прекали и още как! Освен това беше откачил. Колко беше изпил, преди да дойдеш?

— Джон ти каза, че съжалява — обади се Нана.

— Нана — прекъсна я той, после отново се обърна към мен. — Елис Купър ми беше като брат. Не можах да понеса екзекуцията му, Алекс. И в известен смисъл съжалявам, че присъствах на нея. Той не е убил тези жени. Помислих си, че можем да го отървем, така че аз съм виновен. Очаквах твърде много.

Той спря да говори.

— Аз също — подхванах аз. — Съжалявам, че не успяхме. Обаче нека ти покажа нещо. Ела с мен горе. Вече става дума за разплата. Не ни остана нищо друго, освен разплата.

Заведох Сампсън в кабинета на тавана. Цялата стая бе облепена с бележки, свързани с убийствата, извършени от военни. Кабинетът бе заприличал на стаята на един побъркан убиец от по-ранните ми случаи. Посочих му бюрото.

— Започнах да работя по тези бележки, още като ме запозна с Елис Купър. И открих още два такива случая. Единия в Ню Джърси, другия — в Аризона. Телата са били боядисани, Джон.

И му разказах абсолютно всичко.

— Научих, че Пентагонът се опитва да намали бройката на смъртните случаи в мирно време в армията, която е хиляда души на година, предизвикани от катастрофи, самоубийства и убийства. Въпреки това през изминалата година са били убити над шейсет войници.

— Шейсет? — възкликна Сампсън и поклати глава. — Шейсет убити за една година?

— По-голямата част от това насилие е свързано със секс и омраза — казах аз. — Изнасилвания и убийства. Хомосексуалисти, които са бити или убити. Поредица от жестоки изнасилвания, извършени от един сержант в Косово. Мислел е, че при толкова убийства и изнасилвания там няма да го хванат.

— А другите боядисвали ли са ги? — поиска да узнае Сампсън.

Поклатих глава.

— Само тия два случая. Ню Джърси и Аризона. Но това е достатъчно. Това е модел.

— Значи с какво точно разполагаме? — погледна ме в очакване Сампсън.

— Още не знам. Трудно е да се измъкне информация от военните. Обаче в момента се върши някаква адски гадна работа. Вероятно нагласят случаите така, че да изглежда, че са ги убили военни. Първият случай е бил в Ню Джърси, а последният, изглежда, е Елис Купър. Пипа се по един и същи начин, Джон. Оръдията на убийството се намират като по ноти. Пръстови отпечатъци и ДНК — никакъв проблем. И всички тези мъже имат добри досиета. В протоколите от аризонския случай пише за „двама или трима души“, които били видени в близост до къщата преди убийството. Има възможност да са набедили за това невинни хора и след това са били осъдени на смърт погрешка. А знам и още нещо.

— Какво?

— Тези убийци не са брилянтни като Гари Сонежи или Кайл Крейг. Но са също толкова продуктивни. Те са специалисти в работата си, а работата им е да убиват и да се измъкват безнаказано.

Сампсън поклати глава и се намръщи.

— Вече не!