Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (1)

1.

Окръжният прокурор на окръг Къмбърланд, Северна Каролина, Марк Шърман, се оттласна от прокурорското място, както бе седнал в стола, чиито колелца издадоха пискливо скръъъц, отекнало ясно в почти пълната тишина на съдебната зала. След това се надигна и бавно се приближи към скамейката на съдебните заседатели, където девет жени и трима мъже — шест бели и шест афроамериканци — чакаха с нетърпение да го чуят какво има да казва. Всички те харесваха Шърман. Той го знаеше, дори го очакваше. Знаеше също така, че вече е спечелил това драматично дело за убийство, дори и без вълнуващата заключителна реч, която се канеше да изнесе.

Но тъй или иначе трябваше да я произнесе. Изпитваше вътрешна нужда да види как сержант Елис Купър понася последиците от своите престъпления. Военният бе извършил най-отвратителните и страхливи убийства в историята на окръг Къмбърланд, Северна Каролина. Така наречените убийства „Синята дама“. Населението на този окръг очакваше Шърман да накаже Елис Купър, който се оказа чернокож, и той нямаше да ги разочарова.

Окръжният прокурор започна:

— От доста време се занимавам с тази работа. Седемнайсет години, ако трябва да бъда точен. И през цялото това време никога не съм виждал убийства като тези, извършени миналия декември от подсъдимия сержант Елис Купър. Това, което е започнало като проява на яростна ревност към първата жертва, Таня Джексън, е ескалирало в безпощадна касапница над още три жени. Всички те са били съпруги и майки. Тези жени имат общо единадесет деца и естествено, трима опечалени съпрузи, както и безброй роднини, съседи и скъпи приятели… Съдбоносната нощ се случила в петък, „дамска вечер“ за Таня Джексън, Барбара Грийн и Морийн Бруно. Докато мъжете им се забавлявали с обичайната си игра на карти във Форт Браг, жените им се събрали да си побъбрят и да се посмеят, изживявайки приятни мигове в тази компания. Таня, Барбара и Морийн били големи приятелки, нали разбирате. Та тази петъчна вечер те се били събрали в дома на семейство Джексън, където Таня и Ейбрахам отглеждали и възпитавали четирите си деца. Около десет часа, след като изпил поне пет-шест питиета алкохол в базата, сержант Купър отишъл в дома на Джаксънови. Както сами чухте от показанията, дадени под клетва, той е бил видян на външната врата от двама съседи. Викал и крещял госпожа Джексън да излезе. След което нахлул в къщата. С помощта на специален нож, любимото хладно оръжие на американските войски със специални мисии, той нападнал жената, която го била отблъснала. Само с едно замахване на ножа той убива Таня Джексън намясто… След това го насочва към трийсет и една годишната Барбара Грийн. И най-накрая към Морийн Бруно, която почти успяла да избяга от тази касапница, но Купър я хванал на вратата. И трите жени били убити от удар с нож, нанесен от силен мъж, обучен в техниката на близък бой в центъра за обучение на специалните войски „Дж. Ф. Кенеди“, който е и техен щаб… Съдът установи, че ножът е лично притежание на Купър, смъртоносно оръжие, което той носи със себе си още от началото на 70-те, когато се връща от Виетнам. Ножът е покрит с пръстовите отпечатъци на сержант Купър. Негови отпечатъци са намерени също така по дрехите на госпожа Джексън и госпожа Грийн. ДНК проби, извлечени от парченца кожа, намерени под ноктите на госпожа Джексън, съвпадат с ДНК-то на сержант Купър. На местопрестъплението са намерени и косми от косата му. Оръдието на престъплението бе намерено скрито на тавана в къщата на сержант Купър. Там бяха намерени също така злополучните „любовни писма“, които той е писал на Таня Джексън. Върнати му с обратна поща неотворени. Видяхте неописуемите снимки на онова, което сержант Купър е направил с жените. След като ги умъртвява, той боядисва лицата им с призрачносиня боя. Боядисал и гърдите, и коремите им. Страховито извращение. Както вече казах, най-зловещите убийства, които съм виждал. Знаете, че присъдата може да бъде само една. И тази присъда е виновен! Натикайте това чудовище обратно в дупката, откъдето е изпълзяло.

Внезапно сержант Елис Купър се надигна от мястото си до защитата. Публиката ахна. Беше един и деветдесет висок, с мощно телосложение. На петдесет и пет години талията му беше все още осемдесет сантиметра, точно толкова, колкото когато се беше записал в армията на осемнайсет години. Бе облечен във военните си дрехи и сред медалите на гърдите човек можеше да види Пурпурно сърце, Кръст за отлична служба и Сребърна звезда. Видът му бе внушителен въпреки обстоятелството, че бе обвинен в убийство. Гласът му прогърмя ясен и отчетлив над притихналата зала.

— Не съм убил Таня Джексън, нито пък останалите клети жени. През онази нощ изобщо не влязох в къщата. Не съм боядисвал никого със синя боя. В живота си не съм убивал никога, освен в служба на родината си. Не съм убивал тези жени. Невинен съм! Аз съм герой от войната, за бога!

Сержант Купър без усилие прескочи дървения парапет отпред и за части от секундата се намери до Марк Шърман, просна го на земята и го заудря по лицето и гърдите.

— Лъжец мръсен! Мръсен лъжец! — гърмеше той. — Защо искаш да ме убиеш?

Когато охраната най-сетне успя да издърпа Купър, ризата и сакото на прокурора бяха раздърпани, а лицето му — разкървавено.

Марк Шърман се надигна с усилие на крака и се обърна към съдебните заседатели:

— Има ли нужда да говоря повече? Присъдата е виновен. Натикайте това чудовище обратно в дупката, от която е изпълзяло.