Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (48)

48.

Последният ми случай като детектив по убийствата. Доста заплетен. През последните няколко дни мислех непрекъснато за него и не ме остави и по обратния път от Харпърс Фери, Западна Вирджиния.

Още не бях предупредил в службата? Защо? Продължавах да поемам случаи, макар повечето от тях да не бяха сложни. Убили някакъв наркопласьор, но на никой не му пукаше. Двайсетгодишна съпруга бе убила тормозещия я съпруг, но това явно бе при самозащита. За мен поне бе явно. Елис Купър бе мъртъв. И сега един човек, наречен Рийс Тейт, бе обвинен в убийства, които не бе извършил.

Този уикенд го посветих на полет за Темпе, Аризона. Бях планирал среща със Сюзън Итра, чийто съпруг бе осъден за убийство на гей, служещ в армията. Госпожа Итра съдеше армията за съдебна грешка. Тя твърдо вярваше, че съпругът й е невинен и има достатъчно улики да го докаже. Трябваше да разбера дали и на лейтенант Джеймс Итра не са лепнали неизвършено от него убийство. Колко такива жертви има още?

Госпожа Итра ми отвори и изглеждаше много напрегната и уплашена. Когато влязох в хола, с изненада установих присъствието на някакъв мъж с непроницаем израз на лицето. Тя обясни, че това е адвокатът й, който дошъл тук по нейна молба. Супер.

Адвокатът бе добре загорял от слънцето мъж със сресана плътно назад побеляла коса, скъп костюм и черни каубойски ботуши. Той се представи с името Стюърт Фишър от Лос Анджелис.

— В интерес на евентуална възможност за установяване на истината за погрешното арестуване и осъждане на съпруга й, госпожа Итра даде съгласието си да разговаря с вас, детектив. Тук съм, за да защитя интересите на госпожа Итра.

— Разбирам — кимнах аз. — Вие ли бяхте адвокат на лейтенант Итра на процеса?

Непроницаемото лице на Фишър не трепна.

— Не, не бях аз. Аз съм адвокат по граждански дела. Но имам опит и в убийства. Започнах при окръжния прокурор в Лагуна Бийч. Изкарах шест години там.

Фишър продължи да обяснява, че госпожа Итра наскоро продала историята с мъжа си на Холивуд. Сега аз бях този, който трябваше да внимава.

За около половин час Сюзън Итра ми разказа каквото знаеше. Мъжът й, лейтенант Итра, никога не се бе забърквал в никакви истории. Доколкото знаела, никога не е проявявал нетърпимост към гейове, били те мъже или жени. И въпреки това го обвиняват, че отишъл в дома на двама хомосексуалисти, служещи в армията, и ги застрелял в леглото. На процеса казали, че той бил безнадеждно влюбен в по-младия мъж.

— Оръдието на убийството беше армейски револвер — казах аз. — У вас ли го намериха? На съпруга ви ли беше?

— Джим бе забелязал, че няколко дни преди убийството револверът бе изчезнал. Той бе много организирана личност, особено пък когато ставаше дума за оръжието му. И след това изведнъж револверът цъфва като по поръчка у дома, за да може да го намери полицията.

Явно Фишър реши, че съм достатъчно безобиден, и си тръгна преди мен. След като той си тръгна, попитах госпожа Итра дали мога да хвърля едно око на принадлежностите на мъжа й.

— Имате късмет, че нещата на Джим са тук — отвърна тя. — Няма да ви казвам колко пъти съм си мислела да ги дам на местните благотворители. Обаче ги преместих в стаята за гости.

Последвах я до стаята. След това тя ме остави сам. Всичко бе подредено и аз останах с впечатлението, че именно по този начин са живели Сюзън и Джеймс Итра, преди убийствата и последвалият хаос да им разбият живота. Мебелировката бе странна смесица от светло дърво и много по-тъмни антики. Масата, сложена до едната стена, бе покрита с модели на оръдия, танкове и войници от различни войни. До моделите имаше заключена витрина с различни пистолети вътре. Всички имаха етикети.

1860 г. Армейски револвер „Колт“, 44-ти калибър, 8-инчова цев.

Пушка „Спрингфийлд“, използвана във войните срещу индианците. Има оригинален щик и кожен ремък.

Пушка „Марлин“, около 1893, само с черен барут.

Отворих гардероба. Дрехите на лейтенант Итра бяха подредени според употребата им — цивилни и военни. Продължих нататък, обследвайки различните отделения.

Ровех из едно от чекмеджетата, когато се натъкнах на сламената кукла.

Стомахът ми се преобърна. Онази злокобна кукла, която намерихме в дома на Елис Купър, беше същата. Абсолютно същата… ако и двете са били купени от едно и също място. От един и същи човек? Убиеца?

След малко, в друго отделение на гардероба, намерих и втренченото око без клепач. Сякаш ме наблюдаваше внимателно. Будно, без да издава собствените си отвратителни тайни.

Поех дълбоко дъх, излязох навън и помолих госпожа Итра да дойде в стаята. Показах й сламената кукла и всевиждащото око. Тя поклати глава и се закле, че никога не е виждала тези неща в къщата си. Очите й издаваха недоумението и страха й.

— Кой е влизал в къщата ми? Сигурна съм, че тази кукла не беше тук, когато местех нещата на Джим. Абсолютно съм сигурна. Кой е сложил тези ужасни неща в къщата ми, детектив Крос?

Тя ми позволи да взема куклата и окото. Не искаше да ги вижда повече и аз не можех да я виня.