Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (13)

13.

Настигнах го.

— Какво има? Намери ли нещо?

— Нещо странно — кимна той. — Може би пробив. Той ме заведе в една малка дървена къща. Почука на вратата и на нея почти веднага се показа жена. Беше висока малко над метър и половина, но като нищо тежеше осемдесет-деветдесет килограма, а може би и сто.

— Това е партньорът ми, детектив Крос — представи ме Сампсън. — Казах ви за него. Това е госпожа Ходж.

— Аз съм Анита Ходж — каза жената, поемайки ръката ми. — Радвам се да се запозная с вас. — Тя се ухили на Сампсън. — Съгласна съм. Мохамед Али на млади години.

Госпожа Ходж ни преведе през дневната, където две малки момчета играеха на телевизионна видеоигра. След това минахме по тесен коридор и влязохме в спалнята.

Момче на около десет години бе седнало в инвалидна количка, спряна пред компютър на бюрото. Зад него на стената бяха залепени лъскави плакати на най-малко двайсет и пет водещи бейзболни играчи.

Нахълтването ни, изглежда, го раздразни.

— Какво има пак? — попита той.

Такова посрещане си бе направо равно на: „Чупката оттука и ме оставете на мира. Работя“.

— Това е Роналд Ходж — каза Сампсън. — Роналд, това е детектив Крос. Казах ти за него, когато говорихме преди малко.

Момчето кимна, но не каза нищо, просто ме гледаше сърдито.

— Роналд, би ли повторил това, което каза на мен — каза Сампсън. — Трябва да го чуем още веднъж.

Момчето обърна очи към тавана от досада.

— Вече го казах на другите полицаи. Писна ми да го повтарям, ясно? И без това никой не се интересува от моето мнение.

— Роналд! — обади се и майка му. — Това не е вярно и ти го знаеш.

— Моля те, разкажи ми — включих се и аз в молбите. — Това, което кажеш, може да се окаже много важно. Искам да го чуя от теб.

Момчето се намръщи и продължи да клати глава, но без да сваля очи от моите.

— Другите полицаи не мислеха, че е важно. Шибаняци!

— Роналд! — викна майка му възмутено. — Какви са тия думи? Знаеш, че никак не ги обичам.

— Добре де, добре — промърмори хлапето. — Пак ще го разкажа.

После започна да говори за вечерта, когато Таня Джексън е била убита и какво е видял.

— Седях до късно. Не ми е разрешено, но не ми се спеше и играех на компютъра.

Той спря и погледна към майка си.

Тя кимна.

— Простено да ти е. И друг път сме говорили по тази тема. А сега, моля те, разкажи какво си видял. Вече почваш да ме дразниш.

По устните на момчето най-сетне заигра усмивка и то започна разказа си. Може би все пак искаше най-напред да създаде подходящо напрежение у публиката.

— От моята стая се вижда дворът на семейство Джексън. Точно зад ъгъла на къщата на Харт. Видях някакъв човек в двора. Беше тъмно, но го виждах, като се движеше. В ръцете си държеше нещо като камера или нещо подобно. Не можех да разбера какво снима, затова проявих любопитство. Приближих се по-близо до прозореца, за да разбера. И тогава видях, че са трима. И тримата бяха в двора на госпожа Джексън. И точно това казах на полицията. Трима мъже. Видях ги така, както виждам вас тук. И те снимаха филм.