Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (65)

65.

Време бе за празнуване! Войната бе свършила. В ресторант „Спаркс“, на Източна Четиридесет и шеста улица в Манхатън, Старки, Харис и Грифин си поръчаха неприлично големи, полусурови пържоли, поръсени с големи скариди. Най-доброто място, където човек можеше набързо да се почувства щастлив, бе Ню Йорк.

— Три години, но най-сетне всичко свърши — каза Харис, вдигайки чаша коняк, четвъртия му след тази обилна вечеря.

— Освен ако тайнственият ни благодетел не си промени намеренията — предупреди ги Старки. — Стават и такива неща. Още един удар. Или някакво усложнение, което не е било предвидено. Което обаче не означава, че тази вечер няма да си направим купона.

Браунли Харис довърши вечерята си и попи устните си със салфетката.

— Утре се връщаме в Роки Маунт. Хубав живот. Не изглежда лош. Най-накрая излизаме от играта, непобедени и ненадминати. Никой не може да ни пипне вече.

Уорън Грифин само се хилеше. Беше се накиснал вече. Харис също. Но не и Старки, който в момента каза:

— Тази вечер обаче ще си направим купона. Заслужаваме си го, и още как! Също като едно време в Сайгон, Банкок, Хонконг. Нощта е млада, а ние сме пълни с пакости, пикня и оцет. — Той се наведе към приятелите си. — Искам тази вечер да изнасилвам и да грабя. Това е наше право.

След като излязоха от ресторанта, тримата приятели се отправиха пеша към Източна Петдесет и втора улица, между Първо авеню и Йорк. Къщата, пред която се спряха, бе зидана и бе виждала и по-добри времена. Четири етажа. Без портиер. Старки я знаеше под името „Азия“.

Той натисна звънеца отвън и долепи ухо до домофона. Бе идвал тук и преди.

Обади се страстен женски глас.

— Здравейте. Може ли да чуя паролата, господа.

Старки я каза на виетнамски. Сребро. Мерцедес 11.

— Сáс em đang chớ. Em đẹp hết xảy — отвърна гласът.

Дамите ви чакат, а те са невероятни.

Ключалката избръмча и тримата влязоха.

— Ние също — отвърна Старки по посока на заглъхналия домофон и тримата се изсмяха.

Старки, Харис и Грифин изкачиха стълбите, постлани с червен килим. Точно когато стигнаха до първата площадка, пред тях се отвори обикновена сива врата.

Една млада азиатка, стройна и мургава, на не повече от осемнайсет години и невероятно красива, застана пред тях, разкрачила крака. Носеше черен сутиен и тъмни гащички, дълги до бедрата чорапи и обувки с високи токове.

— Здравейте — каза тя на английски. — Аз съм Ким. Добре дошли. Много добре изглеждате. За нас явно също ще бъде забавно.

— Ти също си много красива. Ким — отвърна Старки на виетнамски. — И английският ти е безупречен.

След тези любезни слова той извади револвера си и го насочи между очите на момичето. — Не казвай нито дума повече, иначе ще умреш. В същата секунда, Ким. Кръвта и мозъкът ти ще боядисат пода и стените.

Той избута момичето в голям хол, където на диваните седяха още три момичета. И те бяха млади, азиатки и също много красиви.

Бяха облечени в копринени пеньоари в бледолилаво, червено и розово, обувки с високи токове в същия цвят и чорапи. Все от луксозни марки.

— Запазете мълчание, дами — заповяда Старки, насочвайки оръжието ту към едната, ту към другата. — Не искам да чувам нито дума.

— Шшт — прошепна Браунли Харис и допря показалец до устните си. — Никой няма да пострада. И ние не го искаме. Повярвайте ми, мои малки азиатски куклички.

В дъното на хола имаше врата и Старки я отвори. Там изненада една по-възрастна жена, вероятно онази, която им се бе обадила по домофона, както и един мъж в черна тениска и къси гащета. Двамата енергично ядяха китайска храна от картонени кутии.

— Никой няма да пострада — каза Старки на виетнамски, затваряйки вратата след себе си. — Горе ръцете!

Мъжът и жената бавно вдигнаха ръце и Старки ги застреля със заглушения си револвер. После влезе малко по-навътре, посегна към някаква техника и спокойно извади касета. Охранителната камера на входа бе заснела идването им, разбира се.

Старки остави отпуснатите окървавени трупове и се върна в хола. Купонът бе започнал без него. Браунли Харис целуваше и галеше красивото момиче, което им бе отворило вратата. Бе придърпал Ким и притискаше мъничката й устица в своята. А тя бе твърде изплашена, за да окаже съпротива.

— Mấy cái này mới đem lại nhiều kỷ niệm — каза на виетнамски Старки и се усмихна не само на приятелите си, но и на момичетата.

От такива неща остават спомени.