Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (24)

24.

Отидохме до Браг Булевард Истейтс, който е на по-малко от километър от Форт Браг. Самолетите все още кръжаха неспирно и артилерията продължаваше да гърми.

Почти всички от жилищния комплекс работеха в базата и живееха по нещо като програма, наречена „Покриване на основни нужди“. ПОН зависи от чина и заплатата, като качеството и размерът на жилищните условия се повишават драстично заедно с чина. Повечето от жилищата, които видяхме, бяха малки къщи, тип „фермерски“. Някои от тях имаха нужда от сериозен ремонт. Някъде бях чел, че над 60 процента от военнослужещите са женени и имат деца. Статистиката май беше вярна.

Двамата със Сампсън се приближихме до една от къщите и аз почуках на олющената алуминиева врата. На прага се появи жена в черно копринено кимоно. Бе едра и привлекателна. Вече бях научил, че се казва Гори Сандърс. Зад гърба й се струпаха четири деца, кое от кое по-любопитни да видят кой е дошъл.

— Да? — огледа ни тя. — Малко сме заети, разбирате. Тая менажерия трябва да яде.

— Аз съм детектив Крос, а това е детектив Сампсън — представих аз и двама ни. — Капитан Джейкъбс ни каза, че сте приятелка на сержант Елис Купър.

Тя не отговори. Не мигна дори.

— Госпожо Сандърс, преди два дни ми се обадихте в хотела. Сетих се, че къщата ви трябва да е наблизо, до нея да може да се стига пеш от базата, щом като сержант Купър се е отбил тук по време на трите убийства. Проверих и разбрах, че онази вечер е бил тук. Може ли да влезем? Едва ли искате да стоим тук, където всички съседи могат да ни видят.

Тори Сандърс реши да ни пусне вътре. Тя отвори вратата и ни въведе в малка столова. После изгони децата.

— Нямам представа за какво става дума и за какво сте дошли — заяви тя.

Ръцете й бяха здраво кръстосани пред гърдите й. Вероятно наближаваше четиридесетте.

— Можем да направим и друго. И ще ви кажа какво, госпожо Сандърс — започна Сампсън. — Ще пообиколим наоколо и ще поразпитаме съседите дали не знаят нещо за вас и сержант Купър. Може да поискаме и съдействието на КСО. Но не е ли по-добре да отговорите на въпросите ни тук, където никой няма да научи нищо. Знаете, че Купър ще бъде екзекутиран след няколко дни, нали?

— Да пукнете дано! — каза тя, леко повишавайки глас. — И двамата. Нищо не сте разбрали от всичко това. Както обикновено, полицията е оплескала нещата.

— Защо тогава не ни осветлите — каза Сампсън, смекчавайки малко тона. — Дошли сме да чуем какво имате да кажете, госпожо Сандърс. Това е истината.

— Искате да ви осветля? Слушайте тогава. Искате да знаете как стана в действителност? Аз наистина ви се обадих, детектив Крос. Аз бях. А ето какво не ви казах тогава по телефона. Не мамя мъжа си със сержант Купър. Лично мъжът ми ме помоли да ви се обадя. Той е приятел на Елис. И твърдо вярва, че той е невинен. Аз също. Но нямаме доказателство, никаква улика, че не той е извършил тези убийства. Елис наистина се отби тук онази вечер. Но това беше преди да отиде в кръчмата и той дойде да се види с мъжа ми, а не с мен.

Помислих малко върху чутото и реших, че й вярвам. Трудно бе да не й повярва човек.

— Знаеше ли сержант Купър, че се каните да ми се обаждате? — попитах я.

Тя сви рамене.

— Нямам представа. Питайте него. Ние просто се опитахме да направим нещо за него. Вие също трябва да се опитате. Човекът чака изпълнение на смъртна присъда, а е невинен както мен и вас. Той е невинен. А сега ме оставете да си нахраня децата.