Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (66)

66.

Те бяха правили това много пъти преди това и не само в Ню Йорк. Бяха „празнували“ победи в Хонконг, Сайгон, Франкфурт, Лос Анджелис и дори в Лондон. Всичко бе започнало в Южен Виетнам, когато бяха още млади момчета на около двайсетина години, войната бушуваше и лудостта се вихреше навсякъде около тях. Старки наричаше това „жажда за кръв“.

Четирите азиатки бяха ужасени и именно това пришпорваше Старки. Направо пламваше като кибрит, като гледаше страха в очите им. Според него всички мъже пламваха по този начин, макар че малко от тях биха си признали.

— Искаме купон — ревна той отново на виетнамски. — Днес е празник.

Старки разбра имената на момичетата — Ким, Лан, Сузи и Хоа. Всички бяха хубави, но Ким бе истинска красавица. Стройно и гъвкаво тяло с малки гърди, деликатни черти — най-доброто от заплетеното генетично наследство, в което бе намесена китайска, френска и индийска кръв.

В малката кухня Харис намери бутилки с уиски и шампанско. Пусна ги в обръщение и накара и момичетата да пият.

Алкохолът ги поуспокои, но Ким продължаваше да пита за собственичката. От време на време звънецът отдолу звънеше. Английският на Ким беше най-добър, затова тя бе инструктирана да казва, че за тази нощ момичетата са наети за частен купон.

— Елате друг път, моля. Благодаря ви.

Грифин отведе две от момичетата на по-горния етаж. Старки и Харис се спогледаха и обърнаха очи към тавана. Още щом Грифин се качи горе, Старки наостри уши към ставащото там. Добре че поне им бе оставил по едно хубаво момиче за тях двамата с Браунли. Ким и Лан.

Старки покани Ким на танц. Очите й представляваха проблясващи в тъмновиолетово процепи. С изключение на осем сантиметровите си токове Ким вече бе съвсем гола. По радиото започна една стара песен на „Ярдбърдс“. Докато танцуваше, Старки си спомни, че виетнамките се притесняваха от ръста си, поне в компанията на американци. Или пък дали не беше обратното — американците да се притесняват от ръста си? Или дължината?

Харис говореше на Лан на английски, подавайки й бутилка шампанско.

— Пий. Ама не с устата, мойто момиче.

Момичето го разбра, седна на дивана и бутна гърлото на бутилката между краката си. Изля малко шампанско вътре, после комично избърса устни.

— Бях жадна — обясни тя на английски.

Шегата разсмя останалите и разчупи малко леда.

— Bạn cũng phải uớng nừa — каза момичето.

И ти пий.

Харис се засмя и подаде бутилката на Ким. Тя само повдигна единия си крак и бутна бутилката вътре — без изобщо да сяда. И продължи да танцува със Старки, без да сваля бутилката, разливайки шампанско по пода и обувките си. Всички се смееха.

— Мехурчетата ме гъделичкат — каза Ким и седна на дивана. — И сега ме сърби. Не искаш ли да ме почешеш малко? — попита тя Старки.

Автоматичният нож се появи в ръката й сякаш като по магия. Ким замахна към Старки, но без да се опитва да го мушне. И после писна:

— Махай се оттука! Махай се веднага! Или режа!

Старки си извади револвера. Беше съвсем спокоен и хладнокръвен. Посегна към радиото и изключи музиката. Тишина. И страх. Напрежението в стаята рязко се повиши. За всички, с изключение на Томас Старки.

— Dững, dững! — извика Ким. — Hãy dẹp súng òng sang một bên đi bồ.

Не, не! Махни пистолета.

Старки тръгна към малката Ким. Не го беше страх от ножа, сякаш бе уверен, че не му е писано да умре по такъв начин. Изби ножа от ръката й и притисна цевта на револвера към черепа й.

По гладките бузи на момичето се затъркаляха сълзи. Старки ги избърса. Тя му се усмихна и прошепна:

— Hãy yêu tôi đi, anh bạn.

Искам да правиш любов с мен, войнико.

Тялом Старки беше в апартамента, но духом бе във Виетнам. Ким трепереше и на него това му харесваше. Тоталният контрол, който изпитваше, злото, което бе способен да направи — всичко това наелектризираше целия му организъм.

Той погледна към Харис, който също си бе извадил оръжието, и приятелят му разбра. Той просто знаеше.

Двамата дръпнаха спусъците едновременно.

Момичетата отхвръкнаха към стената, блъснаха се в нея и се свлякоха бавно на пода. Ким се тресеше в предсмъртни гърчове, но успя да прошепне:

— Защо?

Застанал разкрачен срещу нея, Старки само сви рамене.

От горния етаж долетя звукът от още две падащи на пода тела — Сузи и Хоа. Уорън Грифин ги бе изчакал. Той също знаеше.

Бе също като в долината Ан Лао, Виетнам.

Където бе започнала цялата тази лудница.