Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (64)

64.

Къщата на семейство Бенет бе също оградена с лента и отцепена. Двамата със Сампсън се легитимирахме на нервния военен полицай, поставен пред района на местопрестъплението. Бях готов да се закълна, че не е виждал нищо такова през живота си. За съжаление обаче аз бях виждал.

След като си сложихме найлонови терлици, ни бе разрешено да изкачим трите каменни стъпала, водещи в къщата. Там ни посрещна офицер от КСО на име Пат Конт. Военните оказваха „сътрудничество“ заради другите случаи. И за да демонстрират добрата си воля, бяха извикали и екип от оперативния технически отдел на ФБР.

Убийствата явно бяха станали в кухнята. Оперативните ръсеха с прах за отпечатъци и снимаха сцената от всички ъгли.

Стиснахме си ръцете с Конт и той ни разказа каквото знаеше, или по-точно — каквото си мислеше, че знае на този етап.

— Засега мога да ви кажа само онова, което е очевидно. Както изглежда, полковник Бенет и жена му са се скарали и караницата е прераснала във физическо насилие. Известно време силите, изглежда, са били равни. После Бенет извадил служебния си револвер. След което я гръмнал в слепоочието. А след това и себе си. Приятелите им разправят, че двамата с жена му били близки, но често се карали, понякога даже си посягали. Както виждате, стрелбата е станала в кухнята. По някое време снощи.

— Това ли мислите, че е станало? — попитах аз Конт.

— На този етап това мога да заявя.

Поклатих глава и усетих как гневът ми надига глава.

— На мен ми бе казано, че поради вероятна връзка на този случай с другите мога да очаквам пълно сътрудничество тук.

Капитан Конт кимна.

— И точно това получихте, пълното ми сътрудничество. Моля да ме извините, имам работа.

И той се отдалечи.

Аз се загледах смаян в отдалечаващия се гръб, а Сампсън само сви рамене.

— Не го виня. Аз също не бих искал някой да се меси в работата ни.

— Добре тогава, хайде да се намесваме.

Отидох при момчетата от ФБР да видя дали няма да узная нещо повече. Хората работеха съвестно и с присъщата им съсредоточеност преглеждаха основно кухнята. Като се има предвид обичайната доза неприязън към ФБР, забележително е уважението, което се отдава на оперативните им работници. Причината е, че те са много, ама много добри.

Двама души от екипа им правеха снимки на кухнята. Трети, облечен в бели, стерилни дрехи, наречени „заешко костюмче“, търсеше влакна и косми с помощта на някаква необичайна светлина. На ръцете си всички имаха найлонови ръкавици, а на краката — терлици от същата прозрачна материя. Шефът им се казваше Майкъл Фескоу — вече се познавах с него, откакто дойде да изследва местопрестъплението на Апалачкия маршрут.

— КСО и на вас ли оказва пълно съдействие? — попитах го аз.

Той се почеса по главата.

— Мога да ти кажа моята версия, но тя е малко по-различна от тази на капитан Конт.

— Моля — кимнах аз.

Фескоу започна:

— Убийците, които и да са били, са положили големи усилия както с хореографията, така и с почистването. Правили са го и преди. Те са абсолютни професионалисти. Също като убийците в Западна Вирджиния.

— Колко са? — попитах го аз.

Фескоу вдигна три пръста.

— Трима. Изненадали са семейство Бенет точно като са седнали да вечерят. И са ги убили. Тези мъже — те не са изпитали и най-малко колебание. Можеш да ме цитираш.