Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (60)

60.

Томас Старки, Браунли Харис и Уорън Грифин се качиха на различни самолети за Ню Йорк, като всички тръгнаха от летище „Рали-Дърам“. Така бе по-безопасно и далеч по-умно, а те винаги работеха с убеждението, че в края на краищата те са най-добрите. Не биваше да правят грешки. Особено пък сега.

Старки се качи на самолета, излитащ от Северна Каролина в пет часа. Бе запланувал да се срещне с останалите в мотел „Палисейд“ в Хайланд Фолс, Ню Йорк. Съвсем близо до Военната академия „Уест Пойнт“. Там трябваше да извършат убийство. Всъщност две убийства.

След което тази дълга задача можеше да се смята за приключена.

Какво беше казал командирът на Мартин Шийн в Апокалипсис сега? „Запомни следното, капитане. Никой не ти е възлагал никаква задача. Никаква задача няма“. Старки си помисли, че тази работа е била същата като тяхната — дълга мисия. Всяко убийство бе особено. През последните два месеца това бе четвъртото пътуване на Старки до Ню Йорк. Той все още не знаеше за кого работи, никога не се бе срещал с копелето.

Въпреки всичко изпита увереност, докато полетът на „Делта“ го отнасяше нататък във вечерния въздух. Той поговори малко със стюардесата, но без оттенък на невинен флирт в гласа, както би постъпил в друг случай. Не искаше да го запомнят, затова заби нос в трилъра на Том Кланси, който си бе купил на летището. Старки обичаше да се оприличава на героите на Кланси, като Джек Кларк и Джон Патрик Райън.

Когато самолетът се изравни и започнаха да сервират питиета, Старки започна да прехвърля плана за убийствата в главата си. Този план не съществуваше черно на бяло — беше само в главата му. А също и в главите на Харис и Грифин. Надяваше се те да нямат произшествия, преди той да е стигнал тази вечер до Уест Пойнт. В близкото градче Ню Уиндзър имаше нощен клуб със стриптийз, наречен „Спалнята“, но те бяха обещали, не няма да мърдат от хотела.

Най-сетне Старки се облегна назад, затвори очи и започна отново да смята. Бе внушаваща спокойствие и комфорт процедура, особено пък сега, когато бяха близо до края.

100000 долара на човек за първите три удара.

150000 за четвъртия.

200000 за петия.

250000 за Уест Пойнт.

500000 премия, когато цялата работа бъде свършена.

А тя вече почти бе свършена.

И Старки все още не знаеше кой дава парите за убийствата и защо.