Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (44)

44.

И тази сутрин Старки пое командването. За разлика от останалите туристи по АМ той криеше хората си дълбоко в горите, невидими за когото и да било.

Не беше трудно да го прави. По време на миналите си мисии те прекарваха с дни, понякога със седмици, в джунглата, оставаха невидими за врага, който бе тръгнал да ги търси и убие, но обикновено работата приключваше със смърт за противниците. Веднъж врагът им представляваше екип от четирима детективи от Тампа, Флорида.

Старки им заповяда да смятат тази задача за бойна, все едно е по време на война. Пълната тишина бе абсолютно задължителна. През цялото време се разбираха само със знаци. Ако на някой му се наложеше да се изкашля, правеше го или в кърпата, вързана на врата му, или в ръката си. Самарите им бяха опаковани и така добре уплътнени от Грифин, че нищо по тях не дрънчеше.

Бяха се напръскали обилно с препарат против насекоми и после се бяха намазали с боята.

Цял ден не запалиха нито една цигара.

Без нито една грешка.

Старки бе пресметнал, че убийството ще стане някъде между Харпърс Фери и една местност, наречена Лаудаун Хайтс. Големи отсечки от маршрута минаваха през гъсто залесени райони — безкраен зелен тунел, който би им свършил прекрасна работа. Дърветата бяха предимно широколистни, с много листа, а иглолистни изобщо нямаше. Предимно рододендрон. Всичко забелязваха, всичко имаше значение.

Тази нощ не правиха бивак и внимаваха да не оставят каквато и да било следа от присъствието си тук.

В седем и половина същата вечер, малко преди да се стъмни, Браунли Харис отново бе изпратен на разузнаване. Когато се върна, слънцето вече бе залязло и над АМ се спусна покривалото на нощта. Горите наоколо приличаха на джунгла, но това бе лъжливо чувство. На по-малко от километър от мястото, където се бяха спрели, имаше щатски път и шумът от движението понякога стигаше до тях.

Харис докладва на Старки:

— Обект номер едно е на около два километра пред пас. Обект номер две — на по-малко от три. Всичко изглежда добре за нас. Така съм загрял…

— Винаги си готов за проследяване и ликвидация — забеляза Старки. — Но си прав. Всичко работи за нас. Особено пък този приятелски, доверчив манталитет, който имат тия откачалки туристите.

Старки им съобщи командирското решение:

— Ще се придвижим до точка, която е по средата между обект номер едно и обект номер две. Там ще чакаме. И помнете, хайде да не се осираме. От много отдавна действаме перфектно, така че дайте да не се издънваме сега.