Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (107)

107.

Не дадох никакъв признак, че искам да стана и да си тръгна.

Тран Ван Лу ме погледа малко с безразличие, после се усмихна. Очаквал ли беше това? Инат? Тъпотия? Затова ли поначало ме беше въвлякъл? Беше ли говорил с Кайл Крейг за мен? Колко знаеше? Всичко или само някои парченца от мозайката?

— Вашето непрестанно пътуване ми е интересно. Не разбирам хора като вас. Искате да знаете защо се случват ужасни неща. Искате да оправите нещата, макар и само от време на време… Вие и преди сте се занимавали с жестоки убийци. Гари Сонежи, Джефри Шейфър… Кайл Крейг, разбира се. Вашата страна е родила толкова много убийци, Бънди, Дамър и още много, много. Не знам защо става това в толкова цивилизована страна. Страна с толкова блага.

Поклатих глава. Аз също не знаех. Обаче Лу искаше да чуе какво мисля по въпроса. Дали е задавал и на Кайл същите въпроси?

— Винаги съм си мислел, че това има нещо общо с високите очаквания. Много американци очакват да бъдат щастливи, очакват да бъдат обичани. И когато това не става, изпадаме в ярост. Особено пък, ако това ни се случи в детството. Ако вместо с любов се сблъскаме с омраза и насилие. Това, което не разбирам, е защо толкова много американци малтретират децата си.

Лу бе втренчил очи в мен и усещах как погледът му ме пронизва. Дали това не беше убиец от някакъв странен и нов тип? Изглежда, имаше съвест. Разсъждаваше философски. Философ — воин? Колко ли знае? Дали случаят не приключва тук и сега?

— Защо се е налагало на някого да режисира убийството на Елис Купър? — попитах накрая аз. — Прост въпрос. Ще ми отговориш ли?

Той смръщи вежди.

— Добре. Това поне мога да направя за вас. Купър излъга и вас, и вашия приятел Сампсън. Нямаше никакъв друг избор, освен да излъже. Сержант Купър също беше в долината Ан Лао, макар че в досието му не пише нищо такова. Видях го как екзекутира момиченце на дванайсет години. Стройно, красиво, невинно. И я уби, след като я изнасили. Нямам причина да лъжа за това. Сержант Купър беше убиец и насилник… Всички те вършеха злодейства, всички те бяха убийци. Купър, Тейт, Хюстън, Итра. Харис, Грифин и Старки също. Слепите мишки. Те бяха от най-лошите, от най-кръвожадните. Ето затова аз избрах тях да намерят и очистят останалите. Да, това бях аз, детектив. Но вече съм осъден на смърт тук. Нищо повече не можете да ми направите… Никой не каза на полковник Старки защо убийствата стават в Съединените щати. Той не знаеше моята самоличност. Той беше просто ликвидатор и никога не задаваше въпроси. Той просто си искаше само парите… Вярвам в ритуалите и символизма, вярвам и в отмъщението. Виновните са наказани и наказанията отговарят на престъпленията им. Нашите непогребани мъртви са отмъстени и техните души най-накрая могат да намерят покой. Вашите войници си оставяха визитни картички — така постъпих и аз. Имах много време да помисля за всичко това тук, много време да го планирам. Жадувах за отмъщение и не исках то да бъде просто и лесно. Както вие, американците, казвате, исках разплата. И я получих, детектив. Сега душата ми е спокойна.

Нищо не беше така, както бе изглеждало, че е. Елис Купър бе лъгал още от самото начало. Пред мен и Сампсън бе заявил, че е невинен. Но аз повярвах на Тран Ван Лу. Начинът, по който ми разказа това, бе съвсем убедителен. Той бе свидетел на ужасяващи злодейства в своята страна и дори може би сам ги е извършвал. Какъв израз бе употребил Бърнс? Ужас и смърт в тила на врага.

— Има една аксиома сред военните от долината Ан Лао. Искате ли да я чуете? — попита ме той.

— Да. Искам да разбера колкото е възможно повече. Това е, което ме кара да действам.

— Аксиомата гласи: Щом се движи, значи е Виетконг.

— Но не всички войници са я прилагали.

— Не всички, но някои… Те влизат в селата. Избиват всички, които намерят. Щом се движи… Искаха да наплашат Виетконг и успяха. Оставяха визитки… като сламените кукли, детектив. В село подир село. Те разрушиха една цяла страна, една цяла култура.

Лу млъкна за момент, вероятно да ми даде възможност да смеля това, което до този момент съм чул. После продължи:

— Обичаха да боядисват лицата и телата на убитите. Любимите им цветове бяха червеният, белият и синият. Струваше им се изтънчена проява на хумор. Никога не погребваха труповете. Просто ги оставяха близките им да ги намерят… Така намерих и моето семейство. С лица, боядисани в синьо. Оттогава техните призрачни сенки ме преследват непрекъснато.

Трябваше да го спра за миг.

— Но защо не казахте на никого? Защо не се обърнахте към армията, като сте видели какво става?

Той ме погледна право в очите.

— Направих го, детектив. Отидох при Оуен Хандлър, моя първи командир. Казах му какво става в Ан Лао. Но той вече знаеше. Неговият командир също. Всички знаеха. Няколко екипа се бяха изплъзнали от контрол. Затова той изпрати ликвидаторите да почистят лайната.

— А всичките тези невинни жертви? Какво ще кажете за онези три жени, които Старки и групата му изби, за да натопи Купър, пък и всички останали.

— О, вашата армия си има термин за това — „неизбежни щети“.

— Още един въпрос — казах аз на Лу, а в това време всичко чуто вреше и кипеше в главата ми.

— Питайте. А след това искам да ме оставите на мира. Не искам да се връщате.

— Не вие убихте полковник Хандлър, нали?

— Не. Защо трябва да го вадя от мизерния живот, в който бе затънал. Исках полковник Хандлър да живее със своя страх и срам. А сега си вървете. Свършихме.

— А кой уби Хандлър?

— Кой знае. Може би има и четвърта сляпа мишка.

Станах да си вървя и охраната влезе в килията. Виждах, че се страхуваха от Лу, и се запитах какво ли е правил, докато е бил тук. Беше наистина внушаваш страх мъж, от който те побиват тръпки — истинска Призрачна сянка. Бе планирал няколко убийства с цел отмъщение.

— Има и още нещо — каза той накрая и се усмихна. Усмивката му бе ужасна, по-скоро гримаса, в нея нямаше нито капка веселие или радост. — Много здраве от Кайл Крейг. Ние двамата с него си говорим. Понякога дори за вас. Кайл казва, че трябва да ни спрете, докато можете. Казва, че трябва и двама ни да повалите. — Лу се разсмя, докато го извеждаха от килията. — Вие трябва да ни спрете, детектив.

— Ти внимавай с Кайл — посъветвах го аз. — Приятелството е нещо непознато за него.

— И за мен също — отвърна Тран Ван Лу.