Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (36)

36.

— Лелее, с такова нещо мога да свикна много бързо — прошепна Джамила, като останахме сами. — Я дай да огледаме. Прекрасно е, Алекс. Съвършено!

И тръгнахме да оглеждаме.

Дървената хижа всъщност представляваше апартамент на две нива, в който имаше дори и сауна — джакузи. На горното ниво, където имаше напълно обзаведена кухня, се стигаше през вита стълба. Стените и подовете бяха дървени, за да се създаде чувство за обикновена дървена хижа. Грубо струпаната от необработен камък камина топлеше и двете нива. Имаше и аквариум.

Джамила се завъртя из стаята като в танц. Явно й харесваше, а и на мен също, главно защото се чувстваше щастлива. Несъмнено беше далеч по-добре от предните седалки на колите, където бяхме прекарали толкова много и дълги часове, докато участвахме в операции по проследяване в Ню Орлиънс.

Докато изследвахме апартамента, се изследвахме и един друг. По едно време се спряхме да се целунем и аз още веднъж установих, че Джамила има най-вкусните устни на света. Прегърнати, изтанцувахме няколко стъпки. Пак се целунахме и усетих как главата ми започва да олеква. Все още малко бях стегнат и не можех да разбера защо.

Джамила бавно ми разкопча дънковата риза. Аз пък й помогнах да се освободи от кремавата си копринена блуза. Под нея тя носеше обикновена фина сребърна верижка. Много семпла и много хубава.

Ръцете й леко започнаха да ми разкопчават колана, после дръпнаха и ципа на панталона. Помогнах й да се отърве от кожените си панталони.

— Какъв джентълмен — прошепна тя.

По някое време успях да си събуя обувките, а тя изрита сандалите си.

След което, най-накрая, поехме лека-полека към най-важната част от апартамента — огромното легло.

— Страхотно е! — прошепна тя в бузата ми. — Най-хубавото легло, което съм виждала.

Леглото наистина представляваше гвоздея на програмата.

Бе с четири подпори на всеки ъгъл, което предполагаше присъствието на балдахин, но него го нямаше. Самото легло бе покрито с лек юрган и по него бяха разположени поне половин дузина възглавници, които ние веднага разхвърляхме на пода. Стаята изглеждаше още по-уютна, като бе леко поразхвърляна.

— Музика? — попита Джамила.

— Бъди добра — казах аз. — Избери нещо.

Тя включи плейъра и намери местната радиостанция. В момента бяха пуснали „Вятърът е див“ на Нина Симоне.

— Отсега нататък това ще е нашата песен — каза тя.

Пак се целунахме. Устните й бяха меки и се притискаха към моите. Усетих как се разтапям. Може би именно от това се страхувах. Хайде, пак почвам.

— Няма да те нараня — прошепна тя в ухото ми, сякаш прочела мислите ми. — Не се страхувай. Само не ме карай да страдам, Алекс.

— Няма.

Няколко минути танцувахме така под звуците на следващата песен и се притискахме плътно един към друг. Много приятно.

Тя бе силна, но знаеше как да бъде нежна. Още един детектив. Какво ще кажеш, а? Двамата пристъпвахме в пълен синхрон. Устните ми погалиха едното й рамо и после потънаха във вдлъбнатината в основата на шията й.

— Ухапи ме, моля те — изстена тя. — Съвсем лекичко.

Бавно отворих уста, близнах лекичко мястото и съвсем лекичко го стиснах със зъби. Не исках да бързам. Първият път, с каквато и жена да си, не можеше никога да се повтори. Макар и често да не е най-доброто, винаги е различно, вълнуващо, мистерия. Джамила ми напомняше на покойната ми жена, Мария, и според мен това бе добър знак. Създаваше впечатление за кален характер, градско момиче, но можеше да бъде нежна и всеотдайна. Контрастът бе наистина специален и достатъчно драматичен, за да накара кожата ми да настръхне.

Усещах притиснатите й в мен гърди. Целувките ни станаха по-трескави, силни и дълги.

Разкопчах й сутиена и той се плъзна на пода. После й изхлузих бикините, а тя ми помогна да се освободя от боксерките.

Двамата се изправихме един срещу друг и дълго останахме така. Гледахме се — възхищавахме ли се един от друг, не знаех, — стаявайки напрежението, страстта или там каквото ставаше между нас. Адски я исках, но чаках. Чакахме.

— Разочарован ли си? — прошепна тя толкова тихо, че едва я чух.

Въпросът й ме извади горе-долу от транса.

— Божичко, не! Откъде ти хрумна? Кой може да бъде разочарован от теб?

Тя не отговори, но аз мисля, че се сещах за кого мисли. Бившият й мъж сигурно й е казал неща, които са я наранили. Притиснах Джамила към мен. Тялото й бе горещо, а тя цялата трепереше. Двамата бавно се отпуснахме на леглото и тя се изтърколи върху мен. Целуна ме по бузата, а след това по устните.

— В никакъв случай разочарован — казах аз. — Ти си красива, Джамила.

— В твоите очи.

— Добре. В моите очи ти си красива.

Вдигнах глава към гърдите й и тя се наведе към лицето ми. Целунах едната, после другата. Гърдите й бяха малки, точно такива, каквито трябваше да бъдат. В моите очи. Продължавах да се чудя, че Джамила май не знае колко привлекателна всъщност е. Знаех, че това е едно от най-ужасните неща, което може да се случи на една жена. Пък и на мъжа.

Положих главата си обратно и я загледах в лицето. После отново се надигнах, целувах я по бузите, по очите, по носа, по устните.

Тя се усмихваше по начин, по който до този момент не бях я виждал. Открито и спокойно, с доверие, което особено ми хареса. Усещах, че мога да се взирам в тези тъмни очи цял живот.

Проникнах в нея и това бе прекрасно усещане. Не сбърках, като й се доверих. После през главата ми мина още една неприятна мисъл: Какво ще го развали този път?