Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (29)

29.

На другата сутрин Томас Старки си даде ясна сметка как се бяха развили нещата за него. Инцидентът снощи бе станал само на три километра от къщата му в Северна Каролина.

Бе спрял в местния търговски център да си купи вестници и канелени кифлички. Бе започнало да вали пороен дъжд и застанал под навеса с вестниците и кесията с топлите кифлички, той зачака пороят да спре. И когато дъждът намаля, той затича, заобикаляйки локвите, към събърбъна. Докато тичаше, забеляза мъжа и жената, които току-що бяха слезли от синия си пикап и сега тичаха към центъра, забравили фаровете светнати.

— Извинете, забравили сте си фаровете — подвикна им Старки, когато наближиха.

Жената се обърна. Мъжът — не.

Вместо това започна да говори и тогава пролича, че има говорен дефект.

— Ний ’ме от Сан Кос и оиаме за Лоънс. Ъбайх си пофейла в дуугити гати…

Жената се намеси.

— Извинете, че ви притесняваме. Ние сме от Санди Крос и сме тръгнали за Лорънс — каза тя бързо. — Толкова неудобна ситуация. Брат ми си забравил портфейла в другия панталон. Така че нямаме пари дори за бензин да се върнем до къщи.

— Мое ли да поогнете?

Старки моментално схвана цялата ситуация. Нарочно бяха оставили фаровете на пикапа запалени, за да го накарат той пръв да се обърне към тях, а не те. Мъжът се преструваше, че има говорен дефект, и именно от това му прекипя. Неговият син Ханк страдаше от аутизъм. И сега тия две лайна използваха фалшив недъг в жалките си опити да измъкнат някой и друг долар.

С рязко движение Старки извади пистолета си. Не знаеше какво ще стане в следващия момент. Знаеше само, че е вбесен. Господи, той просто кипеше!

— Бързо долу на колене! — викна той и завря цевта на пистолета в небръснатото подобие на лице на мъжа. — И двамата! Така. А сега се извини и дано да го направиш на нормален език, защото в противен случай ей този паркинг тука ще ти бъде лобното място!

Той удари мъжа в челото с цевта на пистолета, за да му покаже, че шега няма.

— Господи, съжалявам! И двамата съжаляваме, господине. Искахме само някой и друг долар. Не стреляйте! Моля ви, недейте! Ние сме добри християни!

— Няма да мърдате оттук! — каза Старки. — Няма да мърдате оттук, както сте на колене, и повече да не съм ви видял тука. Никога!

Закрачил към колата си, той прибра пистолета в движение. Качи се в събърбъна и благодари на бога, че малката му дъщеря, заслушана в рок музиката от радиото, не гледаше какво става наоколо. Мелъни се намираше в момента в някакъв друг, неин свят, както винаги впрочем.

— Хайде да се омитаме към къщи — каза Старки, вмъквайки се зад волана. — Мел, не можеш ли да я усилиш тая проклета музика още малко?

Точно в този момент дъщеря му вдигна глава и видя коленичилата на паркинга под дъжда двойка.

— Какво им става на тия? — попита тя баща си. — Те май са на колене… в тоя дъжд.

Старки най-сетне успя да пусне една тънка усмивка.

— Сигурно току-що са били спасени и сега благодарят на всемогъщия — отвърна той.