Джеймс Патерсън
Четири слепи мишки (105)

105.

— Още неща от ресурсите на Бюрото, които искаш да видя — забелязах аз и му се усмихнах.

— Това ще ти хареса — каза убедено Бърнс. — Наистина е добро. И се надявам, полезно. Ще ми се да приключиш по някакъв начин с този случай. Ние също се интересуваме от него.

Бръкнах в единия от пликовете и извадих нещо, прилично на избеляла емблема от ръкав на яке. Приближих я към очите си да я огледам по-добре. Емблемата бе в защитен цвят и на фона й имаше нещо вшито, което приличаше на арбалет. Освен това на нея се виждаше и сламена кукла. Призрачна, страшна кукла. Като онази, която бях видял за пръв път в дома на Елис Купър.

— Тази емблема е от якето на едно шестнайсет годишно гангстерче, член на банда от Ню Йорк — обясни Бърнс. — Бандата, в която членува, се нарича „Призрачни сенки“. За щаб използват различни кафенета по Канал стрийт. Този прийом се нарича „Плаващ остров“. Оперативната група, в която имаше и хора от нюйоркското полицейско управление, го заловила. И той решил да им даде малко информация, която смятал, че ще бъде ценна за ченгетата. Но не била. Обаче може да се окаже ценна за теб.

— В какъв смисъл? — попитах аз.

— Той разправя, че през последните няколко месеца ти е изпратил няколко имейла, Алекс. Използвал компютрите в едно училище за високи технологии в Ню Йорк.

— Той ли е Пехотинеца? — попитах аз, клатейки глава смаяно.

— Не. Но той може да се окаже пратеник на Пехотинеца. Той е виетнамец. Символът на арбалета е от една известна народна приказка. В приказката се разказва, че този арбалет може да убива наведнъж по десет хиляди души. „Призрачните сенки“ се смятат за много мощна организация. Много си падат по символи, легенди и митове… Та както ти казах, това хлапе и неговите съотборници прекарват повечето от времето си из кафенетата. Играят tiến lên, пият café su da. Бандата се преместила от Ню Йорк в Ориндж Каунти в Калифорния. От седемдесетте насам някъде над сто и петдесет хиляди виетнамски бежанци са се заселили там. В Ню Йорк си падала по престъпления във виетнамски стил. Незаконно вкарване на емигранти, измами с кредитни карти, кражба на компютри и части за тях, такива неща. Това помага ли ти?

Кимнах.

— Разбира се.

Бърнс ми подаде другия плик.

— Това тук също може би ще ти помогне. Това е информация за бившия предводител на виетнамската банда.

— Трап Ван Лу.

Бърнс кимна.

— Едно време бях морски пехотинец. Ние си имахме собствени разузнавачи. Пускаха ги във вражеска територия, точно както Старки и компания. Виетнамската война беше партизанска, Алекс. И някои от нашите действаха като партизани. Тяхната работа бе да сеят смърт и ужас в тила на врага. Бяха сурови и храбри момчета, но доста от тях се обезчувствиха. Понякога са прилагали така наречената ситуационна етика.

— Да сеят смърт и ужас в тила на врага? — казах замислено аз. — Искаш да кажеш, тероризъм.

— Аха — кимна Бърнс. — Точно това исках да кажа.