Дийн Кунц
Служители на Здрача (63)

63.

Кайл Барлоу беше едър мъж, но не и недодялан. Той можеше да се движи безшумно и със сигурна крачка, когато вложеше мисъл в това. Десет минути, след като Харисън уби Дени Роджърс и бутна тялото му надолу по билото, Барлоу излезе предпазливо от плетеницата изсъхнали клони, където се криеше и се плъзна напреко през склона до едно място, където сенките лежаха като замръзнали езера от мрак. От сенките, той се стрелна като котка към едно огромно паднало дърво и оттам до една остра издадена скала, която стърчеше от склона. Барлоу нито се изкачваше, нито се спускаше, а се движеше само успоредно на ръба на билото, далеч от района, който беше контролиран от Харисън, оставяйки другите притиснати към терена, но при късмет за дълго.

След още десет минути, когато Барлоу беше сигурен, че е доста извън полезрението на Харисън, той стана по-малко предпазлив, забърза смело нагоре по склона към билото и се изкатери на него. Барлоу премина през празнината между две скални формации и застана върху плоската, изстъргана от вятъра повърхнина на билото.

В кобура под мишницата Барлоу имаше един Смит & Уесън 357 Магнум. Той отвори ципа на якето си достатъчно, за да извади револвера.

Снегът валеше толкова силно, че той не можеше да вижда по-далеч от двадесет крачки, а понякога и на по-близко разстояние. Ограничената видимост не го безпокоеше. Всъщност, той си мислеше, че това е дар от Бога. Барлоу вече знаеше мястото, от което Харисън беше стрелял по тях. Не му представляваше никаква трудност да го намери. А, междувременно, снеговалежът щеше да го прикрие от Харисън, ако детективът беше още на билото. Това обаче беше съмнително.

Той се движеше на юг право срещу беснеещия вятър, който щипеше вкочаненото му лице и го караше да примигва. Очите му сълзяха, а носът му течеше. Но вятърът не можеше да го събори, нито дори да го поклати. Той би могъл по-лесно да повали някое от масивните дървета по ръба на билото.

След петдесет крачки Барлоу намери тялото на Морган Пиърс. Втренчените, невиждащи очи не приличаха на човешки, защото бяха покрити от млечнобели пердета, представляващи, всъщност, тънък слой лед. Веждите, миглите и мустаците бяха замръзнали. Вятърът трупаше усърдно сняг в ъглите, образувани от ръцете, краката и прегънатата шия.

Барлоу констатира с изненада, че Харисън не беше взел автомата на Пиърс, едно компактно оръжие, произведено в Израел. Той взе автомата, надявайки се, че не се е повредил от снега и реши да не го използва, докато не се удаде случай да провери неговата надеждност. И така, Барлоу го преметна през рамо, а револвера задържа в дясната си ръка.

Барлоу пълзеше към мястото, от което Харисън беше стрелял по тях и от което беше бутнал Дени Роджърс надолу по склона, придържайки се близо до издадените скали по източния ръб на билото. С насочен пред себе си револвер, той заобиколи полека валчестия камък, образуващ северната страна на мястото, където бе лежал Харисън и не се изненада като откри, че детективът беше изчезнал.

Кътчето между скалните формации беше някак си защитено от вятъра, следователно в нишата беше наваляло и беше се задържало известно количество сняг. Върху снега проблясваше месинг: няколко гилзи.

Барлоу забеляза също кръв върху скалите, които образуваха стените на това закътано място: тъмни, замръзнали петна върху сивкавия гранит.

Той се наведе и се взря в подаващите се от бялата снежна покривка гилзи. После разчисти мекия сух пласт от новия сняг, който беше паднал изминалия половин час, махайки настрана също и гилзите и отдолу, върху стария пласт сняг, откри още много кървави петна. Кръвта на Дени Роджърс? Или част от нея беше на Харисън? Може би, Роджърс беше ранил негодника.

Барлоу се отвърна от източния ръб, прекоси тясното било и започна да търси мястото, от което еленовата пътека продължаваше към следващата долина. Понеже Антихристът и неговите пазители бяха следвали пътеката дотук, логично беше да се приеме, че те са продължили да я следват и по отвъдната страна на билото. Новият сняг не се задържаше върху обдухваното от вятъра платно, но се трупаше точно оттатък ръба му. Там вятърът не духаше така силно и шубраците и скалите му даваха възможност да го натрупва върху тях, заличавайки входа към еленовата пътека. Той едва не я пропусна и трябваше да си пробива път през преспата, но после видя и еленови следи и отпечатъци от човешки стъпки върху по-тънкия снежен килим под дърветата.

Барлоу слезе няколко ярда по склона, докато не откри това, което се надяваше да открие: петна от кръв. Нямаше начин тази кръв да е от Дени Роджърс. Вече нямаше никакво съмнение, че Харисън беше ранен.