Дийн Кунц
Служители на Здрача (60)

60.

Докато стигна билото, Чарли се задъха и започна да чувства пронизителна болка в бедрата и в прасците. Гърбът, рамената и вратът го боляха, като че ли продължаваше да носи тежката раница. Той непрекъснато преместваше пушката от едната ръка в другата, защото мускулите и на двете му ръце бяха уморени и също го боляха.

Чарли не беше излязъл от форма. Преди, в окръг Ориндж, когато животът течеше нормално, той посещаваше спортния салон два пъти седмично и всяка сутрин пробягваше по пет мили. Щом той бе започнал да се уморява, как ли тогава се чувстваха Кристин и Джоуи? Дори ако успееше да убие още двама-трима от фанатиците на Спайви, колко дълго биха могли Кристин и Джоуи да продължат да се движат?

Чарли се опитваше да си избие този въпрос от главата. Не искаше да мисли за него, защото отговорът нямаше да е окуражаващ.

Той пресече тясното плато, тичайки полуприведен, защото вятърът по билото бе станал толкова силен, че го караше да залита. Снеговалежът беше вече толкова интензивен, че видимостта върху билото беше се намалила до петнадесет-двадесет метра и беше значително по-малка, отколкото преди при внезапните пориви на вятъра. Чарли никога през живота си не беше виждал такъв сняг. Сякаш валеше не само на парцали, а на споени от студа буци и валма. Ако не знаеше къде отива, той можеше да се заблуди и да загуби ценно време да се лута напред-назад по билото. — Обаче Чарли се движеше неотклонно към група разхвърляни в безпорядък, загладени от времето валчести камъни на ръба на билото и легна по корем на предварително избрано място.

Тук той можеше да лежи до самия ръб на склона в празнината между две неравни, издадени над повърхността голи скали от дълга серия гранитни формации и да наблюдава една лъкатушеща част от еленовата пътека, по която бяха се изкачвали той, Кристин и Джоуи и по която сигурно щяха да се изкачват служителите на Здрача. Чарли се промъкна бавно напред, взирайки се надолу в дърветата и бе разтревожен от едно движение на малко повече от сто ярда под него. Той бързо насочи винтовката, погледна през оптическия мерник и видя двама души.

Господи.

Те бяха вече тук.

Но само двама ли? Къде бяха другите?

Чарли видя, че тази двойка се движи нагоре към едно скрито място от пътеката и помисли, че това сигурно са последните двама от групата. Останалите, движещи се пред тези двама, бяха вече минали завоя и скоро щяха да се появят по-високо на пътеката.

Единият от двамата, които се виждаха, беше среден на ръст и носеше тъмни дрехи. Вторият беше поразително висок мъж в син скиорски екип, върху който носеше кафява парка^[1] с качулка, а лицето му беше оградено от ивица рунтава козина.

Гигантът в парката трябва да беше мъжът, който Чарли бе видял в енорийския кабинет на Спайви, чудовището Кайл. Той потрепери. От Кайл го побиваха тръпки също както и от Майка Грейс.

Чарли очакваше, че ще трябва да чака тук известно време, десет минути или дори повече, преди да се появят, а те бяха вече почти до него. Сигурно се катереха без почивка и без да разузнават пътя пред себе си. Вероятно бяха нехайни и не се страхуваха от засада. Ако беше се забавил само няколко минути, той щеше да се натъкне на тях, когато стъпваха върху билото.

Еленовата пътека правеше завой. Двамата служители на Здрача се показаха иззад една скала около група борове и ели.

С разтуптяно сърце Чарли премести оптичния мерник към мястото, където пътеката излизаше от тези дървета и видя едно открито пространство с дължина около осем ярда, което щеше да бъде достатъчно, за да се прицели в своите мишени. Разстоянието между него и тях щеше да бъде около седемдесет ярда, което означаваше, че всеки куршум ще отива при изстрела едно цяло и три четвърти инча по-високо. Така че, той трябваше да се цели в долната част на гърдите, за да прониже сърцето. В зависимост от това, колко близо един до друг вървяха негодниците, в откритото пространство щяха да се появят трима от тях, преди първият да е достигнал следващото скрито място. Чарли обаче не мислеше, че ще успее да очисти и тримата, отчасти защото всеки ще бъде на пътя на другия. Една мишена трябваше да падне, за да се получи добра видимост за следващата. Също, те сигурно щяха да се спуснат да се крият още при първия проехтял в гората изстрел. Той би могъл да свали втория по време на това френетично търсене на укритие, но третият щеше да се скрие преди Чарли да успее да се премери.

Той се надяваше на двама.

Първият се появи, излизайки от сенките в сивата светлина, която обливаше една празнина между дърветата. Чарли постави кръстчето върху мишената и видя, че това беше жена. Една твърде хубава млада жена. Чарли се поколеба. Появи се втори служител на Здрача и той премести оптическия мерник върху него. Още една жена, но не така хубава и не толкова млада като първата.

Много умно. Те бяха сложили жените отпред с надежда да попречат на евентуална засада. Разчитаха на неговата задръжка относно убиването на жени, задръжка, каквато те нямаха. Това беше почти забавно. Те бяха хора на църквата. Вярваха, че са служители на Бога, а че той е атеист, но въпреки това не виждаха противоречие във факта, че неговият морал би могъл да бъде по-строг и по-несклонен на насилие от техния.

Планът им можеше и да успее, ако той не беше служил във Виетнам. Но преди петнадесет години Чарли беше загубил двама близки приятели и самият той едва не загина. Една селянка бе дошла да ги приветства, усмихвайки се и после, когато бяха спрели да говорят с нея, беше се взривила. Тези тук не бяха първите фанатици, с които си имаше работа, въпреки че онези бяха подбудени по-скоро от политически причини, отколкото от религиозни. Всъщност, нямаше никаква разлика. И политиката, и религията можеха, понякога, да бъдат отрова. А Чарли знаеше, че безсмислената омраза и жаждата за насилие, който покваряваха един истински вярващ, можеха да превърнат една жена в точно такъв фанатичен убиец, в какъвто биха превърнали и всеки мъж с бойна задача. Организираните лудост и диващина не знаеха граници, независимо от пола.

Той трябваше да се погрижи за Джоуи и за Кристин. Ако пощадеше тези жени, те щяха да убият жената, която обичаше и нейния син.

Те ще убият също и мен, мислеше той.

Чарли беше отвратен от необходимостта да я застреля, но премести оптическия мерник отново на първата жена и нагласи кръстчето върху гърдите й. Стреля.

Жената бе откъсната от земята и изхвърлена от еленовата пътека. Мъртва, тя се удари в стърчащите клони на един черен смърч и предизвика малка снежна лавина от тях върху главата си.

Тогава се случи нещо лошо.

* * *

Кристин точно беше добавила още съчки в огъня и отново беше се настанила под скалния навес до Джоуи, когато чу ехото от първия изстрел.

Чубака вдигна глава и ушите му щръкнаха.

Около секунда след първия изстрел се чуха и други, но те не бяха от винтовката на Чарли. Имаше една непрекъсната канонада от изстрели, едно оглушително металическо та-та-та-та, което тя познаваше от старите филми — гласът на автоматично оръжие, може би, автомат. Звукът беше студен, грозен, ужасяващ и изпълваше гората, а тя си помисли, че ако Смъртта можеше да се смее, гласът й би звучал точно така.

Кристин разбра, че Чарли е в беда.

* * *

Чарли дори нямаше време да отправи втория изстрел, когато затрака автоматът, уплашвайки го до смърт. Ехото от автоматичния огън отекна неколкократно, отразявайки се от стотици точки в планината и беше трудно да се каже откъде идва. Събитията от предишните няколко дни обаче бяха показали, че добре усвоените от него военни умения не са били забравени и той бързо определи, че стрелецът не е по-долу на склона, а на билото с него, на север от местоположението му.

Те бяха изпратили напред разузнавач, който бе поставил клопка.

Като се притискаше плътно към земята и се опитваше да се слее с камъка, Чарли се питаше, защо не бе застрелян в момента, в който бе се изкачил отгоре на билото? Може би, разузнавачът е бил невнимателен и е гледал в погрешна посока. Или, може би, обилният снеговалеж беше дошъл точно навреме, за да му хвърли временно пелерината на невидимостта. Във всеки случай, това вероятно беше част от обяснението, защото той си спомняше една особено интензивна снежна вихрушка, точно когато беше стъпил на билото.

Автоматът замлъкна за момент.

Той чу серия металически звуци и един стържещ шум и си представи, че стрелецът сменя празния пълнител на оръжието.

Преди Чарли да успее да се надигне и огледа, човекът започна отново да стреля. Куршумите рикошираха от валчестите камъни, сред което беше залегнал Чарли, разпръсквайки парченца гранит. Стрелецът изпращаше куршумите в скалите на север от Чарли. Сега, пронизителният писък на рикошетите се отдалечаваше на юг по билото и той разбра, че служителят на Здрача стреля наслуки, без да е сигурен за местоположението на своята цел.

В края на краищата, Чарли имаше шанс да се измъкне жив от билото.

Той се надигна, но остана приведен, продължавайки да се крие зад валчестите камъни и да се придържа ниско долу. После внимателно се огледа и започна да се промъква на север.

Стрелецът беше преустановил огъня.

Беше ли спрял само, за да изследва терена, премествайки се на нова позиция или отново сменяше пълнителя?

Ако беше вярно първото, тогава човекът беше все още въоръжен и опасен, но, ако беше вярно второто, той беше временно обезоръжен.

Чарли не можеше да чува шумовете, които чуваше преди, при смяната на пълнителя, но не можеше да клечи и да чака вечно, така че той накрая се изправи. Там, само на двадесетина метра, в снега, го чакаше фанатикът. Това беше мъж с кафяв топлоизолиращ панталон и тъмно яке, който не сменяше пълнителя на автомата, а присвиваше очи към плоската част на билото отвъд Чарли, докато последният не изскочи и не привлече вниманието му. Той изкрещя и насочи дулото на автомата.

Но Чарли имаше елемента изненада на своя страна и стреля пръв. Куршумът се заби в гърлото на служителя на Здрача.

Човекът сякаш направи голям скок назад. При падането си, той насочи автоматичното оръжие право нагоре и даде безполезен откос в снежното небе. Шията му беше разкъсана, гръбначният мозък прекъснат, а главата почти откъсната. Смъртта беше настъпила мигновено.

Но в момента, в който Смъртта прегърна автоматчика, когато звукът от изстрела на винтовката разцепи студения въздух, Чарли видя, че на билото, на около тридесет фута зад първия човек и малко вдясно, в близост до скалистия хребет, има втори човек. Последният стреля точно, когато Чарли осъзна опасността.

Чарли се завъртя като ударен с тежък ковашки чук и падна. Той се удари силно в земята и остана да лежи зад валчестите камъни извън полезрението на стрелеца и извън линията на огъня в безопасност, но не за дълго. Лявата ръка, лявото рамо и лявата страна на гърдите му внезапно изстина и изтръпна. Макар все още да не чувстваше болка, той знаеше, че е улучен и тежко ранен. Това беше лошо.