Дийн Кунц
Служители на Здрача (26)

26.

Докато властите вършеха своята работа, Кристин и Джоуи чакаха в кухнята, защото това беше от малкото помещения в къщата, което не бе опръскано с кръв.

Никога преди Кристин не бе виждала толкова много полицаи на едно място. Нейната къща беше натъпкана с униформени мъже, цивилни детективи, полицейски лаборанти, един полицейски фотограф, един следовател при смъртни случаи и неговия помощник. Първоначално тя беше приела хората на закона като добре дошли, защото тяхното присъствие й даваше най-сетне едно чувство за сигурност. Но след известно време се запита, дали не беше възможно някой от тях да е последовател на Майка Грейс и на Църквата на Здрача. Тази идея не изглеждаше невероятна. Всъщност логично бе, че един активен религиозен култ, решен да наложи със сила своите виждания на обществото като цяло, би се заел със специалната задача да внедри свои хора в различни служби на закона и да привлича към своята вяра тези, които вече работят в тази област. Тя си спомняше полицая Уилфорд, християнинът, който не беше одобрил нейния език и нейния начин на обличане и се питаше дали случайно Грейс Спайви не е била акушерка при неговото „прераждане“.

Параноя.

Но имайки предвид положението, вероятно наличието на параноя не беше признак на душевна болест. Напротив, може би това беше благоразумно, необходимост за оцеляване.

Докато дъждът продължаваше да трака по прозорците, а мълниите да пробиват грубо своя път в нощта отвън, Кристин наблюдаваше уморено полицаите, гледайки с подозрение всяко тяхно необичайно движение. Тя съзнаваше, че не би могла да премине през останалата част на живота си, без да се доверява на никого. Това изискваше непрекъсната бдителност и степен на напрегнатост, която би я изцедила докрай физически, емоционално и умствено. Все едно да живееш на опънато въже. Засега обаче не можеше да се отпусне. Оставаше нащрек, с полунапрегнати мускули, готова да се хвърли срещу всеки, който направи движение, застрашаващо Джоуи.

Издръжливостта на момчето отново я изненадваше. Когато пристигна полицията, той изглежда бе изпаднал в шок. Очите му бяха безжизнени и не искаше или не беше в състояние да говори. Гледката на толкова много кръв, насилие и заплахата от смърт бяха оставили върху него смущаващ белег. Кристин знаеше, че това преживяване ще остави в него следа за цял живот. Беше неизбежно. Но известно време се страхуваше, че мъчителните събития от изминалите няколко часа ще го направят апатичен или ще изпадне внезапно в някоя опасна форма на психологическо затваряне в себе си. Накрая обаче той бе излязъл от това състояние, а Кристин го окуражи, като бе му дала захранваната с батерии игра Пак-Ман и бе седнала да играе с него. Музикалната тема на електронната игра Пак-Ман и писукащите звуци, издавани от лапащия бисквити жълт кръг върху дъската на играта, беше в странно противоречие с жестокостта на убийството и сериозността на провежданото около тях разследване на полицейския отдел „Убийства“.

На Джоуи беше помогнало също чудодейното съвземане на Чубака от удара по главата, който единият от убийците му беше нанесъл с приклада на ловджийската пушка. Кучето беше изпаднало в безсъзнание и скалпът му беше леко цепнат, но слабото кървене беше спряно от антисептичната превръзка, която Кристин беше поставила върху раната. Нямаше никакви признаци на мозъчно сътресение. Сега кучето беше почти здраво и лежеше до стола на Джоуи. Понякога ставаше, поглеждаше играта Пак-Ман и накланяйки главата си настрани, се опитваше да разбере какво бе това шумно устройство.

Тя вече не беше така сигурна, че голямата прилика на това куче с Бренди е нещо лошо. За да издържи ужаса и бъркотията, Джоуи се нуждаеше от неща, които да му напомнят за по-спокойни времена и се нуждаеше от едно чувство за непрекъснатост, което подобно на мост да му позволи да пресече този период на хаос, без да пострада умът му. Чубака, най-вече поради своята прилика с Бренди, можеше да изпълнява и двете функции.

Чарли Харисън влизаше и излизаше от кухнята на всеки десет или петнадесет минути, правейки проверка на Кристин и Джоуи, както и на двамата нови бодигардове, които беше прикрепил към тях. Единият мъж — Джордж Суортаут, седеше на висок стол до кухненския телефон, пиеше кафе, наблюдаваше Джоуи, полицаите, които влизаха и излизаха и Кристин, която също следеше полицаите. Другият — Винс Фийлдс, беше отвън на двора, пазейки задния подстъп към къщата. Не беше възможно някой от хората на Грейс Спайви да проведе втора атака, докато къщата гъмжеше от полицаи, но и възможността не можеше да бъде изцяло изключена. В края на краищата мисиите от типа „камикадзе“ имаха определена популярност сред религиозните фанатици.

При всяко влизане в кухнята Чарли се шегуваше с Джоуи, изиграваше една игра на Пак-Ман, почесваше Чубака зад ушите и правеше каквото можеше, за да повдигне духа на момчето и да държи настрана ума му от клането в останалата част на къщата. Когато полицията поиска да разпита Кристин, Чарли остана с Джоуи, така че момчето да не слуша такъв ужасен разговор. Те искаха да разпитат също и Джоуи, но Чарли направляваше техния разпит и го сведе до минимум. Кристин съзнаваше, че не му беше лесно да бъде така твърд и извор на добро настроение. Беше загубил двама от своите хора, които му бяха не само служители, но и приятели. Тя бе благодарна, че той успя да скрие собствения си ужас, напрегнатост и тъга, заради Джоуи.

В единадесет часа, точно когато Джоуи се беше уморил да играе на Пак-Ман, Чарли влезе, дръпна един стол от кухненската маса, седна на него и каза:

— Куфарите, които приготвихте тази сутрин…

— Все още са в моята кола.

— Аз ще ги сложа в моята. Идете пригответе всичко, от което може да имате нужда за… да кажем… една седмица. Ще тръгнем оттук веднага щом се приготвите.

— Къде отиваме?

— По-добре е да не ви казвам точно сега. Може да ни подслушват.

Изглежда той също бе обмислял възможността някой от хората на Грейс Спайви да работи като полицай.

— В някое скривалище ли ще се скрием? — попита Джоуи.

— Да — отвърна Чарли. — Точно това ще направим.

Джоуи се намръщи.

— Вещицата има магически радар — каза той. — Тя ще ни намери.

— Не и там, където ще ви заведа — каза Чарли. — Ние повикахме един магьосник, който направи заклинание на мястото, така че тя няма да може да го открие.

— О! — възкликна Джоуи и очарован се наведе напред.

— Ти познаваш истински магьосник?

— Не се безпокой, той е добър човек — отвърна Чарли. — Не прави черна магия или нещо подобно.

— Ами, разбира се — каза момчето. — Не бих могъл да си представя, че един частен детектив би работил с някой лош магьосник.

Кристин имаше сто въпроса, но не мислеше, че е добра идея да зададе който и да е от тях пред Джоуи. Качи се на втория етаж, където следователят надзираваше отнасянето на тялото на червенокосия убиец, и приготви един куфар. Долу в стаята на Джоуи напълни и една чанта за него. После, след кратко колебание, пъхна някои от любимите му играчки в друга чанта.

Кристин беше овладяна и разтревожена от предчувствието, че никога вече няма да види тази къща.

Леглото на Джоуи, афишите от „Звездни войни“ и колекцията му от движещи се пластмасови фигури и космически кораби изглеждаха леко избледнели, като че ли те не бяха наистина там, като че ли бяха от някаква снимка. Кристин докосна креватчето, после куклата на Извънземното и постави ръка върху хладната повърхност на черната дъска, която стоеше в един ъгъл. Можеше да почувства тези неща под пръстите си, но все пак, някак си, те повече не й изглеждаха истински. Това беше едно странно, студено чувство, предвещаващо нещо лошо, което оставяше в нея особена празнота.

Не, мислеше тя. Аз ще се върна. Разбира се, че ще се върна.

Но когато излезе от стаята на своя син, чувството за загуба остана.

Чубака беше изведен първи и вкаран в зеления Шевролет.

После, в дъждобрани, водени от Чарли и хората му, те напуснаха къщата, Кристин потрепери, когато студеният жилещ дъжд я удари в лицето.

Отвън ги чакаха журналисти, телевизионни екипи и пикапът на една радиостанция. Мощните прожектори към телевизионните камери светнаха веднага щом се появиха Кристин и Джоуи. Репортерите се бутаха един друг за най-добра позиция и всичките веднага заговориха:

— Мисис Скавело…

— … един момент, моля…

— … само един въпрос…

Кристин примигна, когато светлините я удариха в очите.

— … кой би искал да ви убие и…

— … случай с наркотици ли е това…

Тя държеше Джоуи плътно до себе си и продължаваше да върви.

— … вие…

— … вие можете ли…

Към нея щракнаха микрофони.

— … имате ли…

— … вие ще…

Един калейдоскоп от странни лица се сменяше пред тях. Някои бяха в сянка, а други бяха неестествено бледи и светли в светлината от прожекторите.

— … разкажете ни какво чувства човека, когато преживява…

Кристин зърна едно познато лице на мъж от телевизионния екип на „Новини в Десет“.

— … кажете ни…

— … какво…

— … как…

— … защо…

Студеният дъжд проникваше под яката на дъждобрана.

Джоуи стискаше силно ръката й. Репортерите го плашеха.

Искаше й се да им извика да се махат, да стоят настрана, да млъкнат.

Но те се тълпяха по-близо.

Ломотеха й нещо.

Кристин имаше чувството, че си пробива път през глутница гладни животни.

После в тълпата се мерна едно непознато и недружелюбно лице: един мъж над петдесетте с прошарена коса и рунтави прошарени вежди. Той имаше пистолет.

Не!

Кристин не можеше да си поеме дъх. Чувстваше ужасна тежест върху гърдите си.

Това не можеше да се случва отново. Не така скоро. Сигурно те нямаше да направят опит за убийство пред всички тези свидетели. Това беше лудост.

Чарли видя оръжието и изблъска Кристин и Джоуи настрана от пътя.

В този момент репортерка също видя заплахата и се опита да избие пистолета от ръката на нападателя, но за нейна неприятност получи куршум в бедрото.

Лудост.

Хората крещяха, полицаите викаха и всички се хвърлиха на просмуканата от дъжда земя, всички, освен Кристин и Джоуи, които тичаха към зеления Шевролет, придружавани от Винс Фийлдс и Джордж Суортаут. Тя беше на двадесет фута от колата, когато нещо я парна силно и болка премина по дясната й страна, малко над ханша. Кристин не падна, дори не залитна върху хлъзгавия от дъжда тротоар, а просто се гмурна напред. Задъха се. Сърцето й биеше толкова силно, че всеки удар й причиняваше болка. Тя се задържа за Джоуи. Не погледна назад и не разбра дали въоръженият мъж ги преследва, но чу страхотен залп и нечий глас да вика:

— Повикайте линейка!

Кристин не се питаше, дали Чарли беше застрелял нападателя.

Или него бяха застреляли.

Тази мисъл почти я накара да спре, но вече бяха при Шевролета.

Джордж Суортаут отвори с рязко движение задната врата на колата и ги набута вътре, където Чубака лаеше възбудено.

Винс Фийлдс обиколи тичешком колата до вратата на шофьора.

— На пода! — извика Суортаут. — Стойте долу!

И тогава дойде Чарли, хвърляйки се отгоре им, за да ги предпази.

Двигателят на Шевролета изрева. Те се отделиха от бордюра с пронизително свирене на гумите и се впуснаха по улицата, от къщата в нощта и дъжда, в един свят, който не можеше да бъде по-враждебно настроен, отколкото ако беше една чужда планета в друга галактика.