Дийн Кунц
Служители на Здрача (15)

15.

Уайн & Дайн се намираше в един привлекателен висококласен търговски център от тухла и дърво, който беше на разстояние половин квартал от пристанището за яхти Нюпорт Бийч. Дори в понеделник магазинът имаше много работа с постоянен поток от купувачи през сектора с вносни храни и почти толкова много на щанда с вината. На щанда със съдове и прибори за готвене, по всяко време се ровеха най-малко двама-трима души, които внимателно разглеждаха тигани и тенджери, вносни машини за сладолед, уреди за обработка на храна и други кухненски принадлежности. Следобедът, в добавка към храните, вината и малките готварски прибори, Кристин, Вал и техният продавач в магазина Тами продадоха две от най-модерните машини за тестени изделия, един скъп комплект прибори за маса, един хитроумен готварски инструмент, един красив бакърен подгревател за затопляне на закуски с три отделения за обслужване и една богато украсена машина за капучино от мед и месинг, която струваше деветстотин долара.

Въпреки че продажбите в магазина вървяха необичайно добре почти от деня на отварянето му и въпреки че на практика той беше станал доходен още след третата седмица работа (нещо нечувано за един нов бизнес), Кристин продължаваше да се изненадва и възхищава, че касовият апарат продължава да звъни. След шест години и половина сигурна рентабилност, тя още не бе преситена от успеха.

Голямото оживление в Уайн & Дайн направи този понеделничен следобед да премине много по-бързо, отколкото Кристин мислеше, че е възможно, когато неохотно беше оставила Джоуи с Чарли Харисън. Лудата старица беше, разбира се, в подсъзнанието й. Тя няколко пъти мисли за обезглавеното тяло на Бренди пред входа и за няколко минути почувства слабост и пресъхване на устата. А Хенри Ранкин беше винаги наоколо. Той помагаше при торбите с покупките, слагаше етикети с цените на новите стоки. Подпомагаше Кристин и Вал с каквото можеше, преструвайки се на служител, но скришом наблюдаваше купувачите, готов да се счепка с някой от тях, ако забележеше, че заплашва Кристин. Въпреки всичко, въпреки мислите за окървавения труп на кучето, които я преследваха и въпреки непрекъснатото напомняне за опасността, което присъствието на Хенри предизвикваше, часовете отлитаха бързо и за нея беше облекчение да бъде непрекъснато заета.

Вал също помагаше. С известно лошо предчувствие, Кристин беше й разказала за положението, в което се намираше, въпреки че очакваше Вал да й досажда с въпроси през целия ден и да я подлуди до пет часа. Вал изглежда се впечатляваше и от най-малката беда, твърдейки, че е „травматизирана“ дори от такива дреболии, каквито са пропускащо вода кранче в банята или бримка в чорапите й. Виждаше драма или дори трагедия в една хрема или счупен нокът, но никога не беше истински разтревожена или депресирана от някоя от малките неприятности, които водеха до нейните превземки. Тя просто се забавляваше да бъде героиня в нейната собствена сапунена опера, драматизирайки своя живот, правейки го по-колоритен за себе си. А ако временно беше без травма, която да осветли нейния ден, тя можеше да я намери в проблемите на своите приятели, поемайки ги върху себе си, като че ли беше комбинация от Милата Аби и Атлас със света на раменете си. Но Вал беше една добронамерена жена, с чувство за хумор, честна и работеща здраво. А сега, някак си, за изненада на Кристин, Вал беше достатъчно разумна, за да избегне коментирането на лудата жена и заплахите за живота на Джоуи. Тя държеше езика си зад зъбите, макар сигурно да беше разяждана от хиляди гризящи я въпроси.

Чарли Харисън пристигна в пет часа с Джоуи и двама души, които изглеждаха, като че ли бяха повикани за разпределението на ролите в някой нов филм за Херкулес. Това бяха бодигардовете, които щяха да бъдат дежурни, докато ги сменеше следващата двойка в полунощ.

Първият беше Пит Локбърн. Той бе висок шест фута и три инча^[1], с къдрава руса коса, сериозно изражение на лицето и зорки очи. Раменете на сакото от костюма му изглеждаха, като че ли бяха подпълнени с двойка железопътни траверси, но само самият Пит беше там, отдолу. Другият беше Франк Ройтер, чернокож, точно толкова чудесен, колкото и Локбърн, хубав, с най-големите ръце, които Кристин беше виждала някога. Двамата, Локбърн и Ройтер, бяха спретнато облечени; и двамата говореха тихо и вежливо. Въпреки това човек никога не би могъл да ги вземе погрешка за баптистки свещеници или рекламни агенти. Те изглеждаха, като че ли се бореха с мечки гризли и чупеха на две големи дъбови дървета само за да се поддържат във форма.

Вал се взря в тях смаяна и едно ново изражение на загриженост се появи на лицето й, когато се обърна към Кристин.

— О, Крис, мила, слушай, аз мисля, че може би не осъзнах истински това, докато не се появи твоята армия. Искам да кажа, че това наистина е сериозно, нали?

— Наистина е сериозно — съгласи се Кристин.

* * *

Двамата мъже, които Грейс избра за мисията, бяха Пат О’Хара и Кевин Баумберг. О’Хара беше 24-годишен ирландец, здравеняк и с леко наднормено тегло, бивш католик. Баумберг беше нисък, набит мъж с гъста черна брада. Той беше се отказал от юдейската религия, както също от семейство и проспериращ ювелирен магазин, за да помогне на Майка Грейс да подготви света за Здрача, за идването на Антихриста. Тя ги избра за убийството, защото те символизираха две важни неща: всеобщия призив на нейното съобщение и братските отношения между всички добри хора, които бяха единствената сила, имаща шанс да забави или предотврати края на света.

Няколко минути след пет часа О’Хара и Баумберг изнесоха две чанти за пране от сутерена на църквата в Анахейм. Те изкачиха поредица бетонови стъпала, водещи към един паркинг с чакълена настилка.

Ранната зимна нощ, носеща се по небето като огромна черна армада, беше изтласкала по-голямата част от светлината към западния хоризонт. Няколко облака се приближаваха застрашително откъм океана, а въздухът беше хладен и влажен.

О’Хара и Баумберг поставиха чантите за пране в багажника на един бял Крайслер седан, който принадлежеше на църквата. Чантите съдържаха две ловни пушки, два револвера и муниции, които бяха благословени от Майка Грейс.

Напрегнати, уплашени и прекомерно заети с мисли за тленността, двамата мъже нямаха желание да разговарят. Те мълчаливо изкараха колата от паркинга на улицата, където внезапно задухалият вятър разлюля дърветата покрай улицата и помете сухите листа по канавките.