Дийн Кунц
Служители на Здрача (44)

44.

Чарли закара Форда в паркинга на мотела, паркира го на мястото пред техния апартамент… и видя движение в малкото прозорче на кухничката. Това, може би, беше негово въображение, разбира се. Или беше зърнал прислужницата. Той не вярваше да е нито едното, нито другото.

Вместо да изключи двигателя, Чарли незабавно превключи на заден ход и започна да изтегля колата от паркинга.

— Какво не е наред? — попита Кристин.

— Имаме гости — отвърна той.

— Какво? Къде?

— Вещицата. — Чу се от задната седалка изпълненият с ужас глас на Джоуи.

Пред тях, докато те се измъкваха назад, вратата на техния апартамент започна да се отваря.

Как, по дяволите, ни намериха толкова скоро? Питаше се Чарли.

Тъй като не искаше да губи време да обръща колата, той продължи бързо на заден ход към пътя пред мотела.

На улицата се появи един бял пикап и свърна към бордюра, блокирайки изхода от Уайл Ауей Лодж.

Чарли го видя в огледалото за обратно виждане, натисна спирачките и избягна сблъскването.

Той чу стрелба. Двама мъже с автомати бяха излезли от мотелската стая.

— Лягайте долу!

Кристин погледна назад към Джоуи.

— Лягай на пода! — извика му тя.

— Ти също — каза Чарли като в същото време даде отново газ, завъртя волана и се отдалечи от пикапа зад тях.

Кристин откачи предпазния колан и се сви долу, държейки главата си под прозорците.

Ако през вратата преминеше куршум, тя и без това щеше да бъде убита.

Чарли не можеше да направи нищо друго, освен да се махне по най-бързия начин оттам.

Чубака лаеше оглушително.

Чарли обърна колата през паркинга, закачайки странично една Тойота и удряйки силно единия край на оградата около плувния басейн. Към улицата нямаше друг изход, но него не го беше грижа. Той си направи собствен изход, като даде заден ход през тротоара и бордюра. Шасито бе одраскано. Чарли се помоли да не се е пробил резервоара, а Фордът се друсна на паважа. Двигателят не угасна. Слава Богу. Сърцето му тупкаше така бързо, както бумтяха шестте цилиндъра на седана и продължавайки да държи натиснат педала на газта, Чарли изкара колата с рев на заден ход на Стейт Стрийт. Гумите изсвириха и запушиха, а Фордът за малко не блъсна един Фолксваген, който се изкачваше нагоре по хълма и принуди още половин дузина коли да ударят спирачки и въртят лудо волана, за да се отстранят от пътя му.

Белият пикап марка „Форд“ се изтегли от изхода на мотела, който беше блокирал, върна се отново на улицата и се опита да ги блъсне. Решетката на пикапа изглеждаше като голяма хилеща се уста, паст на акула, докато се приближаваше към тях. Зад предното стъкло се виждаха двама мъже. Пикапът удари десния преден калник на Форда. Чу се измъчен вик, стържене на метал и звук от разбито стъкло, когато бе счупен десния фар. Фордът се олюля от удара, Джоуи извика, кучето изскимтя, а Чарли почти си прехапа езика.

Кристин започна да се надига, за да види какво беше се случило, но Чарли й извика да стои ниско долу. Той превключи скоростите и потегли напред, на изток по Стейт Стрийт, правейки широка дъга зад белия пикап. Пикапът се опита да блъсне Форда на заден ход, но Чарли бе успял да го изтегли навреме.

Очакваше, че смачканият калник ще пречи на гумата и накрая ще ги принуди да спрат, но това не стана. Имаше малко дрънчене, докато паднаха няколко счупени парчета от колата, но нямаше стържещ звук като при удари по гумата или задиране в полуоските.

Той му изстрели. В колата се забиваха куршуми, но нито един от тях не проникна в купето. После Фордът увеличи скоростта си и те се измъкнаха от обсега на куршумите.

Чарли скърцаше така силно със зъби, че го заболяха челюстите, но не можеше да спре.

Отпред, при ъгъла на една пресечка вдясно от тях, се появи друг бял пикап, който излезе, движейки се бързо, от сянката на огромен дъб.

Господи, те бяха навсякъде!

Новият пикап се втурна към линията на пресичането с намерение да блокира пътя на Чарли. За да го избегне, Чарли се изтегли дръзко в насрещното движение. Един Мустанг заобиколи Форда, а зад Мустанга червен Дагуър скочи на бордюра и се бухна в паркинга на един Бъргър Кинг^[1], за да избегне сблъскването.

Фордът достигна пресечката. Колата реагираше твърде бавно, въпреки че Чарли беше натиснал педала на газта до ламарината.

Вторият пикап продължаваше да се приближава отдясно. Той вече не можеше да му препречи пътя. Беше твърде късно за това. В замяна обаче се опита да се блъсне в него.

Чарли продължаваше да бъде в насрещното платно. Шофьорът на един идващ насреща Понтиак удари твърде рязко спирачките и колата му започна да се плъзга. Тя беше се обърнала косо и идваше право към тях с непреодолима сила.

Чарли отпусна педала на газта, но не удари спирачките, защото щеше да загуби своята гъвкавост, ако спреше напълно и щеше само да отдалечи момента на удара.

За частица от секундата той обмисли всички възможности. Не можеше да завие наляво в напречната улица, защото беше пълна с движещи се превозни средства. Не можеше да отиде надясно, защото колата се носеше към него от тази посока. Не можеше да избегне пикапа със заден ход, защото зад него имаше много коли и освен това нямаше време да превключва скоростите и да се оттегля назад. Можеше да върви само напред, срещу плъзгащия се към него Понтиак и да се опита да избегне огромната като планина стоманена маса.

Една гумена ивица се обели от едно от колелата на Понтиака и се завъртя във въздуха като летяща змия.

След още една частица от секундата положението се измени:

Понтиакът не се приближаваше повече към него с широката си страна, а продължи да се завърта, докато не се обърна на сто и осемдесет градуса от първоначалната си позиция. Сега беше обърнат към Форда със задната си част и въпреки че продължаваше да се плъзга, вече беше по-малка опасност от преди. Чарли завъртя волана рязко надясно и после отново наляво, заобикаляйки накланящия се Понтиак, който премина със съскане на не повече от два сантиметра покрай него.

Пикапът се блъсна в тях. За щастие, той закачи само последните няколко сантиметра от Форда. Бронята беше откъсната с ужасяващ звук, а цялата кола потрепери и бе блъсната на верев. Воланът внезапно получи самостоятелен живот. Той се изплъзна от хватката на Чарли, завъртя се през стискащите го ръце, изгаряйки дланите му, а Чарли извика от болка, но успя отново да го задържи. Като ругаеше и мигаше, за да отстрани появилите се в очите му сълзи от болка, които за кратко време замъглиха погледа му, той насочи колата отново на изток, настъпи здраво педала на газта и продължи да се движи. Когато преминаха пресечката, Чарли се върна обратно в своето платно. Той натисна клаксона, принуждавайки колите пред него да се отстранят от пътя му.

Вторият бял пикап — този, който беше откъснал бронята им — се беше измъкнал от бъркотията при пресечката и бе ги последвал. Отначало той беше през две коли зад тях, после през една и накрая точно зад Форда.

С утихването на стрелбата, и Кристин и Джоуи се изправиха отново в седалките си.

Момчето погледна през задното стъкло към пикапа и извика:

— Това е вещицата! Аз я виждам! Аз я виждам!

— Седни долу и си постави предпазния колан — посъветва го Чарли. — Може би ще правим някои внезапни спирания и обръщания.

Пикапът беше на около тридесет фута зад тях, но се приближаваше.

Двадесет фута.

Чубака отново лаеше.

Пристегнал предпазния колан, Джоуи държеше кучето близо до себе си и го успокояваше.

Движението пред тях се сгъстяваше, забавяйки ги.

Чарли погледна в огледалото за обратно виждане.

Пикапът беше само на четири-пет метра зад тях.

Три метра.

— Те възнамеряват да ни блъснат, докато се движим — каза Кристин.

Едва докосвайки педала на спирачката, Чарли рязко зави надясно в една тясна странична улица, оставяйки тежкото движение и рекламите по Стейт Стрийт зад себе си. Те бяха в един по-стар жилищен квартал: най-вече едноетажни къщи, няколко двуетажни, множество големи дървета и паркирани от едната страна коли.

Пикапът ги следваше, но беше поизостанал, защото не можа да направи завоя така бързо, както Форда. Не беше така маневрен, както колата. Точно на това разчиташе Чарли.

При следващия ъгъл, той зави наляво, намалявайки възможно най-малко скоростта, изправяйки Форда на две колела, почти загубил контрол над колата при едно поднасяне, но успявайки някак си да го запази и без за малко да закачи една паркирана твърде близо до пресечката кола. Една пресечка по-нататък, той зави надясно, после наляво, после надясно и после отново наляво, промъквайки се през тесните улички и увеличавайки разстоянието между тях и пикапа.

Когато те набраха преднина пред пикапа, когато техните преследвачи не можеха повече да ги виждат накъде завиват, Чарли престана да прави произволни завои и започна да избира пътя малко по-внимателно, улица по улица, насочвайки се обратно към Стейт Стрийт, после през главната магистрала и към паркинга на друг търговски център.

— Ние няма да спрем тук, нали? — каза Кристин.

— Напротив, ще спрем.

— Но…

— Ние ги изгубихме.

— За момента, може би. Но те…

— Има нещо, което трябва да проверя — каза Чарли.

Той паркира така, че колата да не се вижда от движението по Стейт Стрийт между две по-големи превозни средства — една каравана и един пикап.

Очевидно, когато вторият бял пикап беше закачил задната част на Форда, той беше повредил също тръбата за изгорели газове и вероятно шумозаглушителя. Пушек с остра миризма проникваше през пода в купето на колата. Чарли им каза да свалят прозорците си с един или два инча. Той искаше да не изключва двигателя, ако можеше да мине без това. Искаше да бъде готов да потегли във всеки момент, но пушекът беше твърде гъст и той не можеше да постъпи другояче.

Кристин откачи своя предпазен колан и се обърна към Джоуи.

— Добре ли си, миличък? — попита го тя.

Момчето не отговори.

Чарли погледна назад към него.

Джоуи се беше свил в ъгъла. Малките му ръце здраво стиснати в юмруци, брадичката опряна на гърдите, лицето безкръвно. Устните му трепереха, но той беше твърде уплашен, за да плаче или говори. Беше парализиран от страх. По настояване на Кристин, Джоуи накрая вдигна поглед. Очите му изразяваха уплаха и изглеждаха състарени върху детското му лице.

Чарли се почувства зле, тъжен и уморен при вида на очите на момчето и измъчената душа, която те разкриваха. Но беше също така и разгневен. Чувстваше неразумния подтик да излезе веднага от колата, да се върне с наперена походка на Стейт Стрийт, да намери Грейс Спайви и да я разстреля на място.

Кучката. Глупавата, лудата, жалката, омразната, бясната, отвратителната стара кучка!

Чубака тихо скимтеше, сякаш чувстваше душевното състояние на своя млад господар.

Момчето издаде подобен звук и обърна погледа си към кучето, което беше поставило глава в скута му.

Вещицата ги откриваше, като че ли с помощта на магия. Момчето беше казало, че не можеш да се скриеш от една вещица, каквото и да правиш и изглежда, че беше право.

— Джоуи, добре ли си, миличък? — попита Кристин. — Кажи ми, чедо. Добре ли си?

Накрая Джоуи кимна. Но не искаше да говори. В неговото кимане нямаше убедителност.

Чарли разбираше как се чувства момчето. Беше трудно да се повярва, че изведнъж всичко така ужасно се обърка само за няколко минути.

В очите на Кристин имаше сълзи. Чарли знаеше какво мисли тя. Кристин се страхуваше, че Джоуи накрая беше пречупен.

И, може би, това беше така.