Дийн Кунц
Служители на Здрача (10)

10.

В сутерена без прозорци, единадесет свещи държаха настойчиви сенки, притиснати към стените.

Единственият шум беше от все по-затрудненото дишане на Майка Грейс Спайви, когато се установяваше по-дълбоко в един транс. Единадесетте последователи не издаваха какъвто и да било звук.

Кайл Барлоу също мълчеше и беше съвършено неподвижен, въпреки че се чувстваше неудобно. Дъбовият стол, на който седеше, беше твърде малък за него. Вината не беше в стола, който би осигурил удобно седене на всеки друг в помещението. Но Барлоу беше толкова грамаден, че за него по-голямата част от мебелировката изглеждаше като изработвана за ползване от джуджета. Той харесваше дълбоките, изцяло тапицирани прости столове и старомодните кресла с крилоподобни облегалки, само ако крилата бяха под достатъчно голям ъгъл, за да бъдат удобни за широките му рамена. Той харесваше големите кревати и древните вани със стабилни крака, които бяха толкова големи, че не го принуждаваха да седи с протегнати нагоре крака, като че ли беше къпещо се в леген бебе. Неговият апартамент в Санта Ана беше мебелиран според неговите размери, но когато не си беше у дома, обикновено се чувстваше в една или друга степен неудобно.

И така, когато Майка Грейс потъна по-дълбоко в своя транс, Барлоу започна да става все по-нетърпелив да чуе какво съобщение тя ще донесе от света на духовете и постепенно престана да забелязва, че изглеждаше като поставен на детско столче.

Той обожаваше Майка Грейс. Тя беше му казала за идването на Здрача и Кайл беше повярвал на всяка дума. Здрач. Да, това имаше смисъл. Светът беше отдавна закъснял за Здрача. Посредством предупреждението, че той идва и посредством молбата й да помогне на човечеството в подготовката за него, Майка Грейс беше му дала една възможност да се спаси от вечно проклятие, преди да е станало твърде късно. Тя беше го спасила, телом и духом.

Допреди да я срещне, Барлоу беше прекарал по-голямата част от своите двадесет и девет години в целенасочено самоунищожение. Той беше пияница, баров скандалджия, наркоман, изнасилвач на жени и дори убиец. Той беше склонен към безразборност, прекарвайки в леглото най-малко с една нова жена всяка седмица, повечето от които бяха наркоманки, проститутки или и двете. Беше се заразявал от трипер седем или осем пъти, от сифилис два пъти и беше чудно, че не беше прихващал двете болести още по-често.

В редки случаи Барлоу беше трезвен и с достатъчно бистър ум, за да бъде отвратен и дори уплашен от своя начин на живот. Но той намираше благовидна причина за своето недостойно поведение като си казваше, че отвращението от себе си и противообщественото насилие са просто естествените реакции на безсмислената и понякога преднамерена жестокост, с която повечето хора се отнасяха към него.

За целия свят той беше един изрод, един тромав великан с лице на неандерталец, което би уплашило и мечка гризли. Малките деца обикновено се плашеха от него. Хора от всички възрасти се заглеждаха в него, някои открито, а други крадешком. Някои дори му се присмиваха, когато мислеха, че не ги вижда или се шегуваха с него зад гърба му. Той обикновено се преструваше, че не забелязва това, освен когато беше в настроение да чупи ръце и рита задници. Барлоу обаче забелязваше всичко и то го нараняваше. Най-лоши бяха тийнейджъри, особено момичета, които открито се хилеха и му се присмиваха. Понякога, когато бяха на безопасно разстояние, те дори го дразнеха. Той никога не беше нищо друго, освен един простак, отбягван и самотен. Светът искаше настойчиво да направи от него бездомник, искаше да го вижда или като седемфутов клоун с маймунско лице, или като всяващо страх чудовище. Е, той не беше клоун, но нямаше нищо против да играе за света ролята на чудовище. Той нямаше нищо против да им показва точно колко ужасяващо, шокиращо чудовищен би могъл да бъде, когато искаше. Хората бяха направили от него това, което беше. Той не беше отговорен за своите престъпления. Барлоу беше лош, защото те бяха го направили такъв. Ето какво си казваше той през по-голямата част от своя живот.

Докато не среща Майка Грейс Спайви.

Тя му показа какъв самосъжаляващ се нещастник беше той. Накара го да види, че неговите оправдания за греховно поведение и за даване воля на страстите са жалко слаби. Тя го утеши, че един бездомник може да набере сила, кураж и дори гордост от своето състояние. Тя ме помагаше да види Сатаната в себе си и да изхвърли злия дух навън.

Тя ме помагаше да разбере, че неговата огромна сила и неговият уникален талант за разрушение трябва да бъдат използвани само, за да всява страх във враговете на Бога и да ги наказва.

Сега, седейки пред Майка Грейс, докато тя беше в транс, Кайл Барлоу я гледаше с абсолютно обожание. Той не виждаше, че нейната неподстригана буйна сива коса беше разбъркана и мазна. За него в трепкащата златиста светлина нейната лъщяща коса беше свят ореол, ограждащ лицето й. Той не виждаше, че нейните дрехи бяха измачкани и не забелязваше конците, мъха, пърхота и петната, които ги украсяваха. Барлоу виждаше само това, което искаше да види, а той искаше да види спасението.

Майка Грейс изстена. Очите й трепнаха, но не се отвориха.

Нейните единадесет последователи от вътрешния съвет, които продължаваха да седят на пода и да стискат здраво своите свещи, се напрегнаха, но никой от тях не проговори, нито издаде някакъв звук, който можеше да развали деликатната магия.

— О, Боже — каза Майка Грейс, като че ли току-що беше видяла нещо величествено или, може би, ужасяващо. — О, Боже! О, Боже! О, Боже!

Тя трепна, потрепери и облиза нервно устните си:

Майка Грейс дишаше по-трудно от преди, дишаше тежко, с отворена уста, като че ли се давеше. После започна да диша през стиснати зъби, издавайки вледеняващ съскащ звук.

Барлоу чакаше търпеливо.

Майка Грейс вдигна ръце, ловейки празния въздух. Пръстените й проблясваха в светлината на свещите. После ръцете паднаха обратно в скута й, потрепериха малко като умиращи птици и останаха неподвижни.

Накрая тя заговори със слаб, напрегнат и треперлив глас, който едва можеше да бъде разпознат като неин.

— Убий го.

— Кого? — попита Барлоу.

— Момчето.

Единадесетте последователи се размърдаха и се спогледаха многозначително, а движението на техните свещи причини извиване, люлеене и местене на сенките из цялото помещение.

— Джоуи Скавело ли имаше предвид? — попита Барлоу.

— Да. Убий го — каза Майка Грейс от голямо разстояние. — Веднага.

По причини, които нито Барлоу, нито Майка Грейс разбираха, той беше единственият човек, който можеше да комуникира с нея, когато тя беше в транс. Ако й говореха други, тя нямаше да ги чуе. Майка Грейс беше единствената връзка, която имаха те със света на духовете, единствен проводник за всички съобщения от другата страна, а Барлоу беше този, който чрез внимателно и търпеливо разпитване осигуряваше тези съобщения винаги да са ясни и съвсем подробни. Тази функция, този ценен дар повече от всичко го убеждаваше, че той е един от Богоизбраните хора, точно както беше казала Майка Грейс.

— Убий го… убий го — повтаряше монотонно тя с дрезгав глас.

— Сигурна ли си, че става дума точно за това момче? — попита Барлоу.

— Да.

— И няма никакво съмнение?

— Никакво.

— Как то може да бъде убито?

Сега лицето на Майка Грейс беше отпуснато. В нейната обикновено гладка кажа бяха се появили бръчки. Нейната бледа плът беше като измачкана безжизнена тъкан.

— Как можем да го унищожим? — попита отново Барлоу.

Устата й увисна широко отворена. Дишането предизвикваше гъргорене в гърлото й, слюнка блестеше в единия ъгъл на устата, преливаше и бавно се спускаше върху брадичката.

— Майко Грейс, — подканваше я Барлоу.

— Убий го… по който начин избереш — каза тя с глас, който беше още по-слаб отпреди.

— С пушка, с нож? С огън?

— С каквото и да е оръжие… ще успееш… но само ако… се заемеш скоро.

— Колко скоро?

— Времето изтича. От ден на ден… то става… по-силно… по-малко уязвимо.

— Има ли ритуал, който трябва да следваме, когато го убиваме? — попита Барлоу.

— Само това… щом умре… неговото сърце…

— Какво за неговото сърце?

— Трябва да бъде… изрязано — каза тя с глас, който беше станал някак по-силен, по-рязък. — То ще бъде черно.

— Неговото сърце ще бъде черно?

— Като въглен. И гнило. Ти ще видиш…

Тя седеше по-изправена на стола си. Потта от челото се стичаше надолу по лицето й. Малки капчици пот бяха избили над горната й устна. Нейните бели ръце потреперваха в скута й като поразени молци. Лицето й доби цвят, въпреки че очите й оставаха затворени. Тя повече не се лигавеше, но на брадичката й продължаваше да блести слюнка.

— Какво ще видим, когато изрежем сърцето му? — попита Барлоу.

— Червеи — отвърна с отвращение тя.

— В сърцето на момчето?

— Да. И бръмбари. Гърчещи се.

Няколко от последователите мърмореха помежду си. Това нямаше значение. Сега вече нищо не можеше да смути транса на Майка Грейс. Тя беше напълно завладяна от него и отнесена от своите видения.

— Какво трябва да направим със сърцето, след като го изрежем от него? — попита Барлоу, навеждайки се напред в стола си, с големите си ръце, подпрени върху месестите бедра.

Тя прехапа устната си толкова силно, че той помисли, че ще бликне кръв. Майка Грейс вдигна отново треперещите си ръце и ги задвижи във въздуха, като че ли можеше да изстиска отговора от етера.

— Потопете сърцето в… — каза тя.

— В какво? — попита Барлоу.

— В една купа със светена вода.

— От някоя църква ли?

— Да. Водата ще остане хладка… но сърцето… ще ври, превръщайки се в тъмна пара… и ще се изпари.

— И тогава можем да бъдем сигурни, че момчето е мъртво, така ли?

— Да. Мъртво. Мъртво завинаги. Няма да може да се върне чрез друго въплъщение.

— Тогава има надежда, нали? — попита Барлоу, едва смеейки да повярва в това.

— Да — отвърна тя с пресипнал глас. — Има надежда.

— Слава Богу — каза Барлоу.

— Слава Богу — повториха последователите.

Майка Грейс отвори очи. Тя се прозя, въздъхна, примига и се огледа смутено наоколо.

— Къде съм? Какво не е наред? Чувствам се неприятно. Пропуснах ли новините в шест часа? Не трябваше да ги пропускам. Аз трябваше да узная какво са намислили хората на Луцифер.

— Има само още няколко минути до обяд — каза Барлоу. — Новините в шест са след часове.

Тя се взря в него с този познат замъглен поглед, с който винаги се отличаваше нейното завръщане от дълбок транс.

— Кой си ти? Познавам ли те? Мисля, че не.

— Аз съм Кайл, Майко Грейс.

— Кайл? — каза тя, като че ли никога не беше чувала за него.

Пламъче на подозрение се появи в очите й.

— Просто се отпусни — каза той. — Отпусни се и помисли за това. Ти имаше едно видение. Ще си го спомниш всеки момент. То ще се върне при теб.

Барлоу протегна две огромни мазолести ръце. Понякога, когато излизаше от транс, тя беше така уплашена и не на себе си, че се нуждаеше от приятелски контакт. Обикновено, когато стиснеше ръцете му, тя черпеше от неговия огромен резервоар с физическа сила и скоро възвръщаше сетивата си, като че ли той беше батерия, към която се включваше.

Но днес Майка Грейс се отдръпна от него, намръщи се и избърса навлажнената от слюнката брадичка. Тя погледна свещите и своите последователи, явно смутена от тях.

— Господи, аз съм така жадна — каза тя.

Един от нейните последователи побърза да й донесе нещо за пиене.

— Какво искаш от мен? — попита тя, поглеждайки към Кайл. — Защо си ме довел тук?

— Всичко ще се върне обратно при теб — каза търпеливо той и окуражаващо се усмихна.

— Не харесвам това място — каза тя със слаб хленчещ глас.

— Това е твоята църква.

— Църква ли?

— Сутеренът на твоята църква.

— Той е тъмен — изхленчи тя.

— Ти си в безопасност тук.

Майка Грейс се нацупи като че ли беше дете. После се намръщи и каза:

— Аз не харесвам тъмнината. Страхувам се от нея. — Тя се сви. — За какво сте ме довели тук, в тъмното?

Един от нейните последователи стана и запали светлините.

Другите духнаха свещите.

— Църква ли? — попита отново Майка Грейс, поглеждайки изрисуваните стени на сутерена и откритите греди на тавана. Тя усърдно се опитваше да се справи с положението, в което се намираше, но все още беше объркана.

Нямаше нищо, с което Барлоу да може да й помогне. Понякога Майка Грейс се нуждаеше от цели десет минути, за да се отърси от объркването, което винаги идваше след едно пътуване в света на духовете.

Тя се изправи.

Барлоу също се изправи, извисявайки се над нея.

— Много ми се пикае — каза тя. — Наистина много. — После направи гримаса и постави едната си ръка на корема. — Няма ли къде да се пикае на това място? Ъ? Аз трябва да пикая.

Барлоу даде знак на Една Ваноф, една ниска набита жена, която беше член на вътрешния съвет и Една заведе Майка Грейс до тоалетната в далечния край на сутерена. Старицата беше неустойчива. Тя се облягаше на Една, докато вървеше и продължи озадачено да се оглежда.

— О, Боже — извика Майка Грейс с висок глас, който се разнесе из цялото помещение, — така ми се пикае, че мисля, че ще се пръсна!

Барлоу въздъхна уморено и седна на твърде малкия за него и твърде корав дървен стол.

Най-трудното нещо за него, а също и за другите последователи, за разбиране и приемане беше странното поведение на Майка Грейс след видение. Понякога, както в този случай, тя изобщо не приличаше на велик духовен водач. Вместо това, тя като че ли приличаше на нищо повече от една объркана луда старица. Най-много след десет минути тя щеше да си възвърне ума, както ставаше винаги. Скоро тя щеше да бъде същата емоционална жена с остър ум и ясен поглед, която беше го отклонила от един грешен живот. После никой нямаше да се съмнява в нейното прозрение и в нейните сила и святост. Никой нямаше да поставя под съмнение нейната високопоставена мисия. Обаче точно заради тези няколко смущаващи минути, макар да беше я виждал много пъти преди в това поразяващо състояние и да знаеше, че то не трае дълго, Барлоу беше неспокоен и му прилошаваше от неувереност.

Той се съмняваше в нея и се мразеше за това съмнение.

Барлоу допускаше, че Бог прокарва Майка Грейс през тези противни и недостойни периоди на объркване с единствената цел да изпита вярата на нейните последователи. Това беше начина, по който Бог се уверяваше, че с Майка Грейс ще останат само най-преданите й последователи и по този начин ще гарантира една силна църква през трудните дни в бъдеще. Все пак, всеки път, когато тя изпадаше в това състояние, Барлоу биваше силно потресен от нейния външен вид и начина, по който се държеше.

Той хвърли поглед на членовете на вътрешния съвет, които все още седяха на пода. Всичките изглеждаха обезпокоени и всичките се молеха. Помисли си, че те се молят за силата да не се съмняват в Майка Грейс по начина, по който той се съмняваше в нея. Барлоу затвори очи и също започна да се моли.

Те щяха да имат нужда от цялата сила, вяра и увереност, която биха могли да намерят у себе си, защото убиването на момчето нямаше да бъде лесно. То не беше обикновено дете. Майка Грейс беше дала ясно да се разбере това. Момчето щеше да притежава своя собствена внушителна сила и може би щеше дори да бъде в състояние да ги унищожи в момента, в който посмееха да вдигнат ръка срещу него. Но заради спасението на цялото човечество, те трябваше да се опитат да го убият.

Барлоу се надяваше, че Майка Грейс ще му позволи да нанесе смъртоносния удар. Той искаше да бъде този, който фактически е пролял кръвта на момчето, дори ако това би означавало неговата собствена смърт, защото на този, който убиеше момчето (или загинеше в опит да го убие), беше осигурено място на Небето близо до Божия трон. Барлоу беше убеден, че това е истина. Ако използваше своята огромна физическа сила и своя потискан гняв, за да удари това носещо злото в себе си дете, той щеше да компенсира всичките злини, които бе причинил на невинни хора в дните преди Майка Грейс да го спечели за своята кауза.

Седейки на твърдия дъбов стол със затворени очи, молейки се, той бавно започна да свива големите си ръце в юмруци. Дишането му ставаше все по-ускорено. Присвитите рамена и напрегнатите мускули на врата и челюстите издаваха неговата готовност за борба. Тялото му потрепваше. Той беше нетърпелив да върши Божията работа.