Дийн Кунц
Служители на Здрача (27)

27.

Кайл Барлоу се страхуваше да занесе новината на Майка Грейс, макар да предполагаше, че тя вече е научила за нея посредством някое видение.

Той влезе в задната част на църквата и остана там известно време, изпълвайки с широките си рамена входа между преддверието и купола, почти докосвайки страните му. Събираше сила от огромния месингов кръст над олтара, от библейските сцени, изобразени на стъклописите, от благоговейната тишина. И приятната миризма на тамян.

Грейс седеше сама отляво, на втората пейка в предната част. Ако беше чула влизането на Барлоу, тя с нищо не показа, че е усетила неговото присъствие. Гледаше право напред в кръста.

Барлоу мина по страничния кораб и седна до нея. Тя се молеше. Той почака да свърши и каза:

— Вторият опит също не успя.

— Зная — отвърна тя.

— Какво ще правим сега?

Ще ги преследваме.

— Къде.

— Навсякъде. — Отначало тя говореше тихо, с шепот, който той едва долавяше, но гласът й започна постепенно да се издига и да добива сила и убеденост, докато не отекна зловещо от покритите със сенки стени на купола. — Няма да ги оставим на мира. Няма да им дадем никаква почивка, никакво убежище. За тях няма да има никаква пощада. Ние трябва да бъдем безмилостни, непреклонни, неспящи, непоколебими. Ние ще бъдем кучета — ловджийските кучета на Бога. Ще ги преследваме по петите. Ще ги нападнем и повалим на земята рано или късно, тук или там, когато Господ пожелае. Ние ще спечелим. Сигурна съм в това.

Грейс се взираше настойчиво в кръста, докато говореше, но сега обърна своите безцветни очи към него и както винаги, той почувства погледът й да прониква в него до дъното на душата му.

— Какво искаш да направя? — попита той.

— Засега си иди у дома. Спи. Подготви се за сутринта.

— Няма ли да ги атакуваме отново тази нощ?

— Първо ще трябва да ги намерим.

— Как?

— Бог ще ни води. Сега върви. Спи.

Кайл стана и пристъпи в страничния кораб.

— Ти също ли ще спиш? — попита загрижено той. — И ти имаш нужда от почивка.

— Аз не мога да спя, мило момче — отвърна Грейс. Гласът й отново бе станал писклив шепот и в него се чувстваше преумора. Спя само по един час на нощ. После се събуждам и съзнанието ми се изпълва с видения, послания от ангелите, с контакти със света на духовете, с безпокойство, страхове и надежди, с ужасната тежест на отговорностите, с които ме е натоварил Бог. — Тя избърса устата си с опакото на ръката. — Как бих желала да можех да спя, как копнея за сън, за края на всички тези изисквания и безпокойства! Но Той ме е преобразил така, че да мога да действам без да спя по време на тази мисия. Аз няма да спя, докато Бог не пожелае това. Поради причини, които не разбирам, Той се нуждае от мен будна. Настоява за това. Дава ми необходимата сила, за да мога да издържа без сън. Държи ме будна, твърде будна. — Гласът й трепереше и Барлоу предположи, че треперенето се дължи както на благоговеене, така и на страх. — Казвам ти, мили Кайл, да си инструмент на Божията воля е и славно и ужасно, и чудесно и страшно, и стимулиращо и изтощаващо.

Грейс отвори чантата си, извади една носна кърпа и си избърса носа. Внезапно тя забеляза, че кърпата й е покрита с кафяви и жълти петна, отвратително измачкана и с позасъхнали сополи по нея.

— Погледни я — каза тя, посочвайки носната кърпа. — Тя е ужасна. Обикновено бях спретната. Чиста. Моят съпруг, да благослови Бог душата му, винаги казваше, че моята къща е по-чиста от операционна зала в болница. И аз винаги много съзнателно се поддържах спретната. Обличах се добре. Никога не съм носила гнусна носна кърпа като тази, никога преди да ми беше даден този Дар, който изтласка от мен всички обикновени мисли. В очите й блестяха сълзи. — Понякога… аз съм уплашена… благодарна съм на Бог за Дара, да… благодарна съм за спечеленото… но съм уплашена от загубеното…

Кайл искаше да разбере какво трябва да представлява това за нея, какво е да си инструмент на Божията воля, но не можеше да схване нейното умствено състояние или мощните сили, действащи в нея. Не знаеше какво да й каже и се чувстваше потиснат, че не може да я утеши.

— Върви си у дома, спи — каза тя. — Утре може би ние ще убием момчето.