Дийн Кунц
Служители на Здрача (40)

40.

Апартаментът на Кайл Барлоу в Санта Ана беше мебелиран според неговите размери. В него имаше широки кресла с накланящи се облегалки, едно голямо секционно канапе с дълбоко седалище, маси със здрави крака и масивна маса за кафе, на която човек можеше да опре краката си без страх, че може да се срути. Той беше търсил дълго време в безброй магазини за употребявани мебели, преди да открие кръглата маса в нишата за хранене. Тя беше проста и доста очукана, може би не твърде привлекателна, но бе малко по-висока от повечето маси за хранене и му осигуряваше необходимото място за краката. В банята стоеше една много стара и много голяма вана с крака тип лапи, а в спалнята имаше една голяма тоалетна маса, която беше купил за четиридесет и шест долара и много дълъг креват с направен по поръчка матрак, който му беше удобен, макар от дължината да не оставаше свободен дори един инч. Това беше единственото място в света, където можеше да се чувства истински спокоен.

Но не и тази вечер.

Той не можеше да бъде спокоен, докато Антихристът беше още жив. Не можеше да се отпусне, знаейки, че през изминалите дванадесет часа са направени два несполучливи опита за унищожението му.

Кайл обикаляше нервно от малката кухня до всекидневната, влизаше в спалнята и после отново отиваше във всекидневната, спирайки се, за да поглежда през прозорците. Мейн Стрийт беше зловещо осветена от призрачно жълтите улични лампи, както също и от червена, синя, розова и тъмночервена неонова светлина, маскираща истинските цветове на всеки предмет и придаваше на сенките неясни очертания. Преминаващите коли хвърляха фосфоресциращи водни пръски, които падаха обратно върху паважа като кристални пайети. Падащият дъжд беше сребрист и приличаше на разтопен метал, въпреки че нощта съвсем не беше гореща.

Кайл се опита да гледа телевизия, но нищо не можа да го заинтригува. Не го свърташе на едно място. Седна, но веднага стана. После седна на друг стол. Стана. Отиде в спалнята и се просна на леглото. Чу някакъв странен шум при прозореца и стана да провери. Установи, че шумът е от падащата през водосточната тръба дъждовна вода и се върна към леглото, но реши, че не му се ляга и се върна във всекидневната.

Антихристът беше още жив.

Но това не беше единственото нещо, което го правеше нервен. Той се опитваше да повярва, че нищо друго не го безпокои. Опита се да се преструва, че го безпокои само момчето Скавело, но накрая трябваше да признае пред себе си, че още едно нещо го гризе.

Старото желание. Такова едно свирепо желание. Желанието. Той искаше…

Не!

Нямаше значение какво искаше. Той не можеше да го има. Не можеше да се предаде на желанието. Не смееше.

Кайл падна на колене в средата на всекидневната и се помоли на Бога да му помогне да се противопостави на слабостта в себе си. Той се молеше усърдно, молеше се с всичките си сили, с цялото си съзнание и преданост, молеше се с такава напрегнатост, че започна да се поти.

Кайл продължи да чувства старото презряно ужасяващо желание да обезобрази някой, да бие, извива и дращи, да наранява, да убива.

В отчаянието си, той стана, отиде на мивката в кухнята, пусна студената вода и запуши с тапата канала. После извади лед от хладилника и го прибави към нарастващото количество вода. Когато мивката почти се напълни, той затвори крана, потопи главата си в леденостудената вода и се застави да остане така, задържайки дъха си, с потопено лице и смъдяща кожа, докато накрая трябваше да се изправи задъхан. Кайл трепереше и зъбите му тракаха, но той продължаваше да чувства яростта да се натрупва в него, така че отново потопи главата си, почака докато белите му дробове се напрегнаха до пръсване и се изправи, пръскайки и плюейки. Беше замръзнал и трепереше неконтролируемо, но подтикът да буйства все още нарастваше необуздано.

Сатаната беше вече тук. Трябва да беше. Сатаната беше тук и измъкваше наяве старите чувства, навираше лицето на Кайл в тях и го изкушаваше, опитвайки се да го накара да отхвърли своя последен шанс за спасение.

Аз няма да го сторя!

Кайл се втурна из апартамента, опитвайки се да открие точно къде беше Сатаната. Той гледаше в шкафовете, отваряше кутии и дърпаше настрани пердета, за да провери зад тях. В действителност, Кайл не очакваше да види Сатана, но бе сигурен, че ще почувства някъде дяволското присъствие, защото демонът можеше да е невидим. Обаче нямаше нищо за откриване, което можеше само да означава, че Дяволът се е скрил добре.

Когато накрая се отказа да търси Сатаната, Кайл беше в банята и се погледна в огледалото: неспокойни очи, разширени ноздри и безкръвни устни, покриващи кривите жълти зъби. Това лице му напомняше за Фантома от Операта, за чудовището на Франкенщайн и за сто други изкривени нечовешки лица от сто други филми, които беше гледал в „Театъра на Ужасите“.

Светът го мразеше и той мразеше света, всички тези, които му се подиграваха, които го сочеха с пръст, жените, които го намираха отвратителен, всички…

Не. Боже. Моля. Не ме оставяй да мисля за тези неща. Отстрани от съзнанието ми тези мисли. Помогни ми. Моля Те.

Кайл не можеше да откъсне поглед от лицето си, представляващо комбинация от лицата на Борис Карлоф, Лон Чейни и Рондо Хатън, което изпълваше старото огледало.

Той никога не пропускаше тези стари филми на ужасите, когато ги даваха по телевизията. Много нощи Кайл беше седял там пред своя черно-бял телевизор с приковано от ужасните образи внимание, а когато филмът свършваше, той отиваше в банята пред същото това огледало, поглеждаше се в него и си казваше, че той не е така грозен, не толкова страшен, нито толкова лош, колкото съществата, които изпълзяваха от предисторическите блата, идваха отвъд звездите или избягваха от лабораториите на учените. В сравнение с тях, той беше почти обикновен. В най-лошия случай, трогателен. Но той никога не можа да си повярва. Огледалото не лъжеше. Огледалото му показваше лице, направено за кошмари.

Кайл се усмихна на себе си в огледалото и се опита да изглежда приветлив. Усмивката беше злобна.

Никога не беше имал жена без да плати, а дори някои проститутки го отблъскваха. Кучки. Всички бяха такива. Долни, вонящи, безсърдечни кучки. Той искаше да причини зло на някоя от тях. Искаше да прехвърли своята болка на някоя от тях, да закове тази болка в някоя жена и да я остави в нея, така че, поне за кратко време да изчезне от него.

Не. Това беше лоша мисъл. Зла мисъл.

Спомни си Майка Грейс.

Спомни си Здрача, спасението и вечния живот.

Но той искаше. Той изпитваше нужда.

Кайл се намери при вратата на апартамента, без да е в състояние да си спомни как се е озовал там. Той беше полуотворил и бе тръгнал да излиза, за да намери някоя проститутка. Или някой, когото да натупа. Или и двете.

Не!

Кайл блъсна вратата, за да се затвори, заключи я, опря гърба си в нея и огледа с обезумял поглед своята всекидневна.

Той трябваше да действа бързо, за да се спаси. Беше загубил битката срещу изкушението. Сега хленчеше и тръпнеше от ужас. Кайл знаеше, че до секунда или две, ще отвори отново вратата и този път ще излезе, ще отиде на лов…

Обхванат от паника, той изтича към една малка лавица с книги, извади един от томовете — източници на вдъхновение на своята колекция от сто такива заглавия, откъсна от нея колкото страници успя да хване и ги хвърли на пода. После откъсна още страници, и още, докато от книгата останаха само кориците, след което накъса също и тях. Чувстваше се добре като унищожаваше нещо. Кайл дишаше тежко и потръпваше като кон. Той грабна друга книга, разкъса я на парчета и разхвърля парчетата около себе си. После още една и я унищожи, после още и още…

Когато дойде на себе си, Кайл седеше на пода и тихо плачеше. Натрупани около него бяха двадесет унищожени книги, хиляди откъснати страници. Той се надигна и седна, извади една носна кърпа и си избърса очите. После се изправи на колене и стана. Вече не трепереше. Желанието беше изчезнало.

Сатаната беше загубил.

Кайл не беше се предал на изкушението и сега знаеше защо Бог искаше мъже като него да участват в битката със Здрача. Ако Бог изграждаше своята армия стриктно от хора, които никога не са грешили, откъде би могъл Той да знае, че те ще са в състояние да се противопоставят на дяволските съблазни? Но посредством хора като мен, мислеше Кайл, хора, които не са устойчиви на грях, давайки ни втори шанс за спасение, карайки ни да докажем себе си, Бог се е сдобил с армия от калени бойци.

Кайл вдигна поглед към тавана, но не го видя. Вместо него, виждаше небето отвъд, виждаше в сърцето на Вселената.

— Аз съм ценен — каза той. — Аз се измъкнах от клоаката на греха и доказах, ме никога няма да затъна обратно в нея. Ако това, което Ти искаш от мен е да се справя с момчето, аз вече съм готов да го направя за Теб. Дай ми момчето. Позволи ми да се добера до него. Позволи ми.

Кайл почувства, че желанието, нуждата да задушава, разкъсва и унищожава, отново се надига в него, но този път това беше една по-чиста емоция, чисто бялото свято желание да бъде Божи гладиатор.

Хрумна му, че Бог иска от него да направи самото нещо, което той най-много искаше да избегне. Той не искаше да убива отново. Не искаше повече да наранява хора. Накрая беше спечелил малко уважение към себе си, накрая виждаше слабата, но реална възможност един ден да може да живее в мир с останалата част от света, а сега, Бог искаше от него да убива, искаше от него да използва своя гняв срещу избрана цел.

Защо? Попита той, обхванат от внезапна тиха мъка. Защо трябва да бъда избран точно аз? Аз бях свикнал с желанието, но сега то ме плаши и би трябвало да ме плаши. Защо трябва да бъда използван по този начин, а не по някой друг?

Точно това Майка Грейс наричаше „грешна мисъл“ и той се опитва да я изтрие от съзнанието си. Ти никога не си се съмнявал в Бог по този начин. Просто си приемал това, което Той е искал. Бог е мистериозен. Понякога, Той беше суров и ти не би могъл да разбереш, защо Той изисква така много от теб. Например, когато Той иска от теб да убиваш… или когато те е направил от самото начало изрод, а е можел също така лесно да те направи красив.

Не. Това беше повече от грешна мисъл.

Кайл разчисти накъсаните книги и си наля една чаша мляко. После седна до телефона. Той чакаше да му позвъни Грейс и да му каже, че е дошло неговото време да бъде Божи чук.