Дийн Кунц
Служители на Здрача (48)

48.

Малко преди полунощ, Чарли спря при един мотел. Те взеха една стая с две големи легла. Той и Кристин спаха на смени. Въпреки че беше сигурен, че не биха могли да бъдат проследени и въпреки че се чувстваше в по-голяма безопасност, отколкото през миналата вечер, Чарли вече мислеше, че трябва през цялото време някой да стои на пост.

Джоуи спеше на пресекулки, събуждаше се многократно от кошмари, треперейки в студена пот. На сутринта той изглеждаше по-буден от всякога и говореше още по-малко отпреди.

Дъждът беше намалял до леко ръмене.

Небето беше ниско, сиво, мрачно и зловещо.

След закуската, когато Чарли насочи отново джипа на север, към Сакраменто, Кристин пътуваше на задната седалка с момчето. Тя му четеше от някои от книжките с приказки и комикси, които бяха купили вчера. Той слушаше, но не задаваше никакви въпроси, проявяваше слаб интерес и въобще не се усмихваше. Тя се опита да го разсее с някаква игра на карти, но той не искаше да играе.

Чарли все по-силно се безпокоеше за Джоуи, все по-силно също се разстройваше и ядосваше! Той беше обещал да ги защищава и да сложи край на безпокойството. Сега всичко, което можеше да направи за тях беше да им помага да бягат, с подвити опашки, към едно несигурно бъдеще.

Дори Чубака изглеждаше потиснат. Кучето лежеше зад задната седалка. То рядко помръдваше, надигайки се само от време на време, за да погледне през един от прозорците мрачния ден и после се отпускаше отново долу, далеч от погледите.

Те пристигнаха в Сакраменто преди десет часа сутринта, откриха един голям магазин за спортни стоки и купиха много неща, от които щяха да се нуждаят за планината: топлоизолиращи спални чували в случай, че отоплителната система в хижата не беше достатъчно мощна; туристически цели обувки; скиорски екипи — бял за Джоуи, син за Кристин и зелен за Чарли; ръкавици; тъмни очила за предпазване от снега; плетени шапки; снегоходки; ветроустойчив кибрит в херметически затворени кутии; една брадва и дузина други неща. Той купи също една ловна пушка Ремингтън калибър 30 и един автоматичен Уинчестър Модел 100 за патрони 308, който беше лек, но мощен и също голямо количество муниции.

Чарли беше сигурен, че Спайви няма да ги намери в планината.

Положително.

Но за всеки случай…

След един бърз, ранен обяд в Макдоналдс, Чарли свърза електронния детектор за подслушвателни устройства към един телефонен автомат и се обади на Хенри Ранкин. Линията не беше подслушвана, а Хенри нямаше много новини за казване. Вестниците в окръг Ориндж и в Лос Анджелис продължаваха да бъдат пълни с материали за Църквата на Здрача. Полицаите все още търсеха Грейс Спайви. Те продължаваха да търсят също и Чарли и ставаха нетърпеливи. Започнаха да подозират, че той не се появява, защото наистина е виновен за убийството, за което искаха да го разпитат. Те не можеха да разберат, че той ги избягваше, защото Спайви сигурно имаше последователи и сред полицаите. Те отказваха дори да помислят върху една такава възможност. Междувременно, Хенри беше зает с изправянето отново на крака на компанията и засега беше разположил щаба на агенцията в собствения си дом! От утре, те щяха отново да работят с пълна пара по случая Спайви.

При една бензиностанция те използваха тоалетните, за да се преоблекат в зимните дрехи, които бяха купили. Планините не бяха много далеч.

След като се качиха отново в джипа, Чарли се отправи на изток, към Сиера Невада, Кристин продължи да седи отзад, да чете на Джоуи, да му говори, опитвайки се с всички сили, но без голям успех, да го измъкне от неговата черупка.

Дъждът беше спрял.

Вятърът ставаше все по-силен.

По-късно започнаха снежни вихрушки.