Дийн Кунц
Служители на Здрача (49)

49.

Майка Грейс се возеше в стария автомобил. Осем нейни последователи я следваха в два бели пикапа. Сега те бяха на Интерсайт 5, в сърцето на фермерската провинция на Калифорния и се движеха между огромни равни ниви, където селскостопанските култури вирееха дори и през зимата.

Кайл Барлоу караше стария автомобил ту неспокоен и напрегнат, ту отегчен и сънен, а понякога и потиснат от еднообразието на дългото пътуване и дъждовно-сивия пейзаж.

Въпреки че църковните източници на информация — в различни полицейски отдели и другаде — нямаха новини за Джоуи Скавело и майка му, те се насочваха на север от Соледад, защото Грейс казваше, че момчето и неговите защитници са минали по този път. Тя твърдеше, че през нощта е имала видение.

Барлоу беше съвсем сигурен, че тя не е имала никакво видение, а просто налучква. Познаваше я твърде добре, за да бъде заблуден. Той разбираше настроенията й. Ако наистина е имала видение, Майка Грейс щеше да бъде… в еуфорично състояние. Вместо това, тя беше навъсена, мълчалива и мрачна. Барлоу подозираше, че Майка Грейс е в затруднение, но не искаше да каже на другите, че тя просто вече не е в контакт със света на духовете.

Той се безпокоеше. Ако Грейс беше загубила способността си да говори с Бога, ако не можеше да пътува до отвъдния свят и да общува с ангелите и с духовете на умрелите, не означаваше ли това, че тя не е вече избрания от Него вестител? Че мисията й не е вече благословена от Бога! Или че мощта на дявола на земята е нараснала така рязко, че Звярът можеше да пречи на връзката между Бог и Грейс? Ако последното беше вярно, Здрачът беше съвсем близо, Антихристът щеше скоро да се разкрие и хилядолетното царство на злото щеше да започне.

Кайл погледна Грейс. Тя се взираше напред, през дъждовната завеса, в опънатото като струна шосе. Беше потънала в мислите си. Грейс изглеждаше по-стара, отколкото през миналата седмица. За няколко дни беше остаряла с десет години. Изглеждаше много стара. Кожата й беше безжизнена, чуплива и сива.

Лицето на Грейс не беше единственото сиво нещо в нея. Сиви бяха също и всичките й дрехи. Поради причини, които Барлоу не разбираше, тя винаги се обличаше в дрехи с еднакъв цвят. Мислеше, че това има някакво религиозно значение, свързано понякога с нейните видения, но не беше сигурен. Той беше свикнал с нейните едноцветни костюми, но сега за първи път я виждаше в сиво. Жълто, синьо, огненочервено, кървавочервено, зелено, бяло, тъмночервено, виолетово, оранжево, розово, цвят на роза — да, тя носеше тези цветове, но те всички бяха ярки. Никога досега не бе носила такъв мрачен цвят като този.

Грейс не очакваше, че ще се облече в сиво. Тази сутрин, след напускането на мотела, те трябваше да отидат на пазар, за да купят сиви обувки, сиви дамски памучни панталони и сив пуловер, защото тя нямаше сиви дрехи. Грейс беше под голямо напрежение, почти истерична, докато не се премени изцяло в сиво. „Денят в света на духовете е сив“, бе казала тя. „Енергията е изцяло сива. Не съм в синхрон, не съм в тон, не съм в контакт с нея!“ Тя искаше също и бижута, защото много ги харесваше, но не беше лесно да се намерят сиви пръстени, сиви гривни и сиви брошки. Повечето бижута бяха ярки. Накрая, Грейс трябваше да се задоволи само с наниз сиви мъниста. Беше странно да я види човек без нито един пръстен на нейните бледи жилести ръце.

Един сив ден в света на духовете.

Какво означаваше това? Добро ли беше или лошо?

Съдейки по поведението на Грейс, това беше лошо. Много лошо. Времето изтичаше. Така беше казала Грейс тази сутрин, но не поиска да даде допълнителни подробности. Времето изтичаше и те бяха загубени, движейки се на север само по интуиция.

Кайл беше уплашен. Той продължаваше да се безпокои, че за него ще бъде ужасно да убие когото и да е, че това ще го плъзне към неговия предишен начин на живот, въпреки че щеше да го направи в името на Бога. Кайл се гордееше със себе си, че беше се противопоставил успешно на импулсите от ярост, които го обземаха понякога. Гордееше се от начина, по който бе започнал да намира мястото си в обществото, малко по малко и се страхуваше, че едно убийство може да доведе до следващо. Беше ли правилно да убива, дори за Бога? Той знаеше, че това е грешна мисъл, но не можеше да се отърси от нея. И понякога, когато погледнеше Грейс, на Кайл му идваше на ум, че той, може би, изобщо греши относно нея, че тя не беше служител на Бога, което бе друга грешна мисъл. Работата беше… Грейс беше го учила, че има такива неща, като морални ценности и сега той не можеше да ги прилага към всичко, което решеше.

Във всеки случай, ако Грейс беше права за момчето — а това със сигурност беше така — тогава времето изтичаше, но не можеше да се направи нищо друго, освен да се пътува, да се чака тя отново да установи контакт със света на духовете и да телефонира от време на време на църквата в Анахейм, за да научи, дали има някакви новини, които да могат да помогнат.

Барлоу натисна малко по-силно педала на газта. Те вече се движеха с над седемдесет мили в час, което беше, може би, пределната скорост при дъжд, дори по това дълго право шосе. Но те бяха Избрани, не беше ли така? Бог бдеше над тях, нали? Барлоу увеличи скоростта, докато стрелката на спидомера достигна цифрата 80. Двата пикапа зад тях също увеличаха скоростта, запазвайки същата дистанция.