Дийн Кунц
Служители на Здрача (20)

20.

— Нейното име е Грейс Спайви — каза Чарли, докато тяхната кола се движеше през бушуващата февруарска нощ.

Кристин не можеше да откъсне очите си от фотографията. Черно-белият поглед на старицата беше странно хипнотичен и отделяше студено излъчване.

На предната седалка Джоуи говореше на Пит Локбърн за „Извънземното“ на Стивън Спилбърг — филм, който беше гледал четири пъти и който Локбърн изглежда, че беше гледал още повече пъти. Гласът на сина й звучеше слабо, като че ли той беше на някоя далечна планина, вече загубен за нея.

Чарли угаси фенерчето.

Кристин почувства облекчение, когато върху снимката падна сянка, прекъсвайки тайнственото въздействие, което тя имаше над нея. Тя постави снимката в плика и го върна на Чарли.

— Тя оглавява този култ?

— Тя е култът. Това е преди всичко един култ към личността. Нейната религиозна идея не е нито специална, нито уникална. Цялата работа е в начина, по който тя я предава. Ако на Грейс се случи нещо, нейните последователи ще се отдръпнат и църквата вероятно ще се разпадне.

— Как може една луда старица като нея да привлече някакви последователи? Тя не ми изглежда да притежава някакъв изключителен талант.

— Но тя го притежава — каза Чарли. — Самият аз не съм говорил с нея, но Хенри Ранкин е говорил. Той бе поел този случай, който споменах — двете малки деца, чиято майка беше ги взела със себе си, присъединявайки се към култа. Та той ми каза, че Грейс притежава определен неоспорим магнетизъм, че е една много силна личност. И въпреки че идеята й не е особено нова, тя е драматична и вълнуваща, просто от тези неща, на които определен тип хора биха откликнали с ентусиазъм.

— Каква е нейната идея?

— Тя казва, че ние живеем в последните дни на света.

— Всяка религиозна чудатост оттук до Мейн е прокламирала това по едно или друго време.

— Разбира се.

— Така че би трябвало да има още нещо към нея. Какво друго казва тя?

Чарли се поколеба и тя усети, че той се бои да й каже останалото.

— Чарли?

Чарли въздъхна.

— Грейс казва, че Антихристът вече се е родил — продължи той.

— Чувала съм и тази история. Има един култ, който казва, че Антихристът е Кралят на Испания.

— Този култ е нов за мен.

— Други казват, че Антихристът ще бъде човекът, който ще поеме управлението на Русия след сегашния премиер.

— Звучи малко по-смислено, отколкото да се приписва това на Краля на Испания.

— Аз не бих се изненадала, ако някъде съществува култ, който мисли, че Бърт Рейнолдс, Стивън Кинг или Родни Дейнджърфилд е Антихристът.

Чарли не се усмихна на нейната малка шега.

— Ние живеем в странни времена — каза той.

— Приближаваме се към края на едно хилядолетие — каза Кристин. — По някаква причина това побърква хората. Говори се, че последния път, когато е наближавала 1000-та година, е имало всички видове странни култове, упадък и насилие, свързвани с хорските страхове за края на света. Допускам, че ще се случи същото и при приближаването ни към 2000-та. По дяволите, това вече е започнало!

— Сигурно — съгласи се кротко той.

Кристин усети, че той все още не беше й казал всичко, в което Грейс Спайви заявяваше, че вярва. Дори в слабата светлина, която влизаше през прозорците на колата, можеше да забележи неговото безпокойство.

— Е? — подтикна го тя.

— Грейс казва, че ние сме в Здрача, този период точно преди синът на Сатаната да завладее Земята и да управлява хиляда години. Колко добре знаете Библията и особено предсказанията?

— Някога бях много добре запозната с нея — отвърна тя. — Но вече не съм. Всъщност не мога да си спомня много неща.

— Аз също. Но от това, което разбирам от проповядването на Грейс Спайви, Библията казва, че Антихристът ще властва хиляда години, носейки на човечеството неописуеми страдания, след което ще започне последната битка между доброто и злото и накрая Бог ще слезе на земята, за да унищожи завинаги Сатаната. Тя казва, че Бог й е дал един последен шанс да избегне хилядолетното властване на дявола. Казва, че той й е наредил да се опита да спаси човечеството посредством основаване на църква на добродетелните хора, които ще спрат Антихриста, преди да е станал достатъчно силен.

— Ако не знаех, че има хора (фанатични и опасни), които вярват в този вид глупост, щях да намеря това забавно. И как мисли тяхната малка група добродетелни хора да се сражава с внушителната сила на Сатаната, ако първо предположим, че вярвате в нея?

— Което не е вярно. Но доколкото разбирам, техните планове за битката са тайна, която е известна само на тези, които са станали членове на църквата. Обаче аз мисля, че знам какво имат те наум.

— И какво е то?

— Тя възнамерява да го убие — отвърна след кратко колебание Той.

— Антихриста ли?

— Да.

— Просто така.

— Не си въобразявам, че те мислят, че това ще бъде лесно.

— Направо бих казала, че няма да им е лесно — каза с усмивка Кристин, въпреки положението. — Кой дявол би си позволил да бъде убит лесно? Във всеки случай, няма логика. Антихристът ще бъде една свръхестествена фигура, а свръхестествените същества не могат да бъдат убити.

— Аз зная, че католицизмът има традиция да оценява едно учение по точки посредством логически методи — каза Чарли. — Например Свети Тома Аквински и неговите писания. Но тези хора, с които си имаме работа, са елементарни. Фанатици. Логичността не е нещо, което религиозните фанатици изискват един от друг. — Той въздъхна. — Във всеки случай, приемането, че вие вярвате в цялата тази митология, както е представена от Библията и както е интерпретирана от Грейс, не е чак толкова нелогично. В края на краищата, предполагало се е, че Исус е бил свръхестествено същество, Божи син, и въпреки това е бил убит от римляните.

— Това е различно — възрази Кристин. — Според преданието за Христос, това е било Негова мисия, Негова цел и Негова съдба да позволи да бъде убит, за да ни спаси от най-лошите последствия от нашите грехове. Така ли е? Но аз едва ли бих си помислила, че Антихристът ще бъде също такъв алтруист.

— Вие отново мислите логически. Ако искате да разберете Грейс и Църквата на Здрача, ще трябва да изоставите логиката.

— Добре. И така, кой казва тя, че е Антихристът?

— Когато ние измъкнахме тези две малки деца от нейния култ, Грейс още не беше идентифицирала Антихриста — отвърна Чарли. — Още не беше го намерила. Но сега мисля, че може би вече го е открила.

— И? Кой е той? — попита Кристин, но преди Чарли да успее да отговори, отговорът я удари като тежък чук.

Отпред, Джоуи продължаваше да разговаря с Пит Локбърн, не обръщайки внимание на разговора между майка му и Чарли Харисън.

Независимо от това Кристин понижи гласа си до шепот.

— Джоуи ли? — попита тя. — Боже мой, тази луда жена мисли, че моето малко момче е Антихристът ли?

— Почти бих се обзаложил, че е така.

Кристин чуваше изпълнения с омраза глас на старицата, който се издигаше от една тъмна локва на паметта: „Той трябва да умре, той трябва да умре.“

— Но защо той? Защо Джоуи? Защо не е избрала някое друго дете?

— Може би е така както казахте: Вие сте били просто на неподходящо място в неподходящо време — каза Чарли. — Ако друга жена с друго дете е била на паркинга в Сауд Коуст Плаца последната неделя по същото време, Грейс щеше сега да преследва друго малко момче вместо Джоуи.

Кристин знаеше, че той вероятно е прав, но тази мисъл я смайваше. Това беше една глупава, жестока и злостна лудост. В какъв свят живееха те, щом едно невинно пазаруване в търговския център ги правеше избраници за мъченичество?

— Но… как изобщо ще я спрем? — попита Кристин.

— Ако тя действително прибегне до насилие, ние ще я спрем. Ако не можем да я спрем, тогава… ами тогава ще отстраним нейните хора, преди те да са докоснали Джоуи. Не става дума за някакво правно задължение. Вие сте ни наели, за да ви защитаваме и ние имаме законно право да прибегнем до прилагането на сила, ако е необходимо и неизбежно, за да изпълним нашето задължение.

— Не. Аз имам предвид… как ще променим нейното намерение? Как ще я накараме да признае, че Джоуи е просто едно малко момче? Как ще я накараме да се махне?

— Не зная. Аз мисля, че един фанатик като нея е приблизително толкова всеотдаен, колкото би могъл да бъде и всеки друг. Не мисля, че ще бъде лесно да я накараме да промени намерението си за каквото и да било, да не говорим за нещо така важно за нея като това.

— Но вие казахте, че тя има хиляда последователи.

— Може би сега дори малко повече.

— Ако тя продължи да ги изпраща след Джоуи, ние не можем да убием всичките. Рано или късно, някой от тях ще проникне през нашата защита.

— Не възнамерявам да оставям това да се проточи — увери я той. — Не възнамерявам да им давам много възможности да наранят Джоуи. Ще накарам Грейс да си промени намерението, да се оттегли, да се махне.

— Как?

— Още не знам.

Един образ от харпията на паркинга се върна в съзнанието на Кристин — развятата от вятъра коса, изпъкналите очи, покритите с топчици мъх и петна дрехи — и почувства да я обхваща отчаяние.

— Няма начин да се промени нейното намерение — каза тя.

— Има начин — настоя Чарли. — Аз ще го открия.

— Тя никога няма да спре.

— Сутринта имам уговорена среща с един отличен психолог. Доктор Дентън Буд. Особено много се интересува от култова психология. Възнамерявам да дискутирам случая с него, да му дам нашия профил на Грейс, да го помоля да работи с нас за откриване на нейното слабо място.

Кристин не виждаше този подход като много обещаващ. Но всъщност тя не виждаше като обещаващ какъвто и да било подход.

Чарли улови ръката й, докато колата летеше във ветровитата нощ.

— Аз няма да ви изоставя — каза той.

Кристин за пръв път се попита дали неговите обещания не бяха празни.