Дийн Кунц
Служители на Здрача (18)

18.

Джоуи поиска да пътува отпред с Пит Локбърн, с когото непрекъснато и ентусиазирано бърбореха през целия път до вкъщи.

Кристин седеше отзад с Чарли, който от време на време се обръщаше, за да погледне през задното стъкло. Франко Ройтер ги следваше в Понтиак Файърбърда на Кристин, а няколко коли зад Ройтер продължаваше да ги следи белият пикап, който беше лесен за идентифициране дори през нощта, защото единият му фар светеше малко по-ярка от другия.

— Не мога да разбера този човек там, навън — каза Чарли. — Толкова ли е глупав, за да мисли, че не го забелязваме? Наистина ли си мисли, че е предпазлив?

— Може би не го е грижа дали го виждаме — предположи Кристин. — Те изглеждат така… арогантни.

— Вероятно сте права — каза с въздишка Чарли, обръщайки се отново напред.

— Какво открихте за компанията „Дъ Тру Уърд“? — попита Кристин.

— Както подозирах, „Дъ Тру Уърд“ отпечатва религиозни материали — всякакви видове брошури. Неин собственик е Църквата на Здрача.

— Никога не съм чувала за нея — каза Кристин. — Някакъв шантав култ ли?

— Доколкото ми е известно — да. Абсолютна щуротия.

— Сигурно не са голяма група, иначе вероятно щях да съм чувала за тях.

— Неголяма, но богата — каза Чарли. — Може би са около хиляда души.

— Опасни ли са?

— Досега не са били замесвани в големи конфликти. Но възможността е налице, фанатизма. Ние имахме една разправия с тях по повод на един друг клиент. Преди около седем месеца. Жената на този човек избяга и се присъедини към култа, вземайки със себе си двете им деца — едното три–, а другото четиригодишно. Тези сумрачни чудаци не казваха къде е жена му, нито даваха да види децата си. Полицията не можеше да помогне твърде много. Невъзможно е в такива случаи. Всички са предпазливи, когато става дума за нарушаването на религиозните свободи. Освен това, децата не бяха отвлечени. Те бяха с майка си, която може да ги заведе където й харесва, ако с това не нарушава някое споразумение за попечителство при положение на развод. Тук обаче случаят не беше такъв. В края на краищата, ние намерихме децата, отвлякохме ги и ги върнахме на бащата. Не можахме да направим нищо за жена му. Тя беше се присъединила доброволно към култа.

— Колективно ли живеят? Като тези хора в Джоунстаун преди няколко години?

— Само една част от тях. Другите си имат свои собствени домове и апартаменти, но само ако Майка Грейс им позволи тази привилегия.

— Коя е Майка Грейс?

Чарли отвори една чанта и извади плик и джобно фенерче. Подаде й плика, включи фенерчето и каза:

— Хвърлете един поглед.

Пликът съдържаше лист гланцирана хартия с размери осем на десет инча^[1]. Това беше снимка на старицата, която ги беше безпокоила на паркинга. Дори на една черно-бяла фотография и дори в две измерения, очите на старицата бяха страшни. В тях проблясваха безумни пламъчета. Кристин потрепери.