Дийн Кунц
Служители на Здрача (32)

32.

Доктор Дентън Буд, психолог и психиатър, беше живо доказателство, че наследниците на Фройд и Юнг нямаха всички отговори — нито едните, нито другите. Една стена в кабинета на Буд беше покрита с научни степени от най-добрите университети в страната, с награди от половин дузина професионални организации и почетни докторати от учебни заведения в четири страни. Той беше написал най-широко приетия и високо ценен учебник по обща психология на тридесетгодишна възраст и неговата позиция като един от най-знаещите експерти по специалността абнормална психология беше неоспорима. Все пак Буд, въпреки своите знания и опит, не беше без свои собствени проблеми.

Той беше дебел. Не просто приятно закръглен. Дебел. С поразително голямо наднормено тегло. Когато Чарли се срещаше с Дентън Буд („Бу“ за приятелите), той винаги се слисваше от неговите размери. Изглежда, никога не можеше да запомни, че той е толкова дебел. Буд беше висок колкото Чарли, но тежеше четиристотин фунта. Лицето му беше добра имитация на луната. Вратът му беше като стълб, а пръстите като кебапчета. Седнеше ли, той препълваше столовете.

Чарли не можеше да разбере защо Буд, който беше в състояние да открие и излекува неврози у трудно подаващи се на лечение пациенти, не можеше да се справи със своето собствено невъздържане от ядене. Това беше някаква загадка.

Но неговите необичайни размери и психологическите проблеми, лежащи в основата им, с нищо не променяха факта, че той беше един чудесен човек, добродушен, забавен и винаги готов да се засмее. Въпреки че беше петнадесет години по-възрастен от Чарли и безкрайно по-образован, те още от първата си среща станаха приятели. Един или два пъти в месеца ходеха заедно на вечеря, разменяха си подаръци и правеха усилие да поддържат тази връзка, което, понякога, изненадваше и двамата.

Бу прие Чарли и Хенри в кабинета си, който беше част от ъглов апартамент на един стъклен небостъргач в Коста Меса и настоя да им покаже своята последна старинна касичка. Той колекционираше механизирани касички с часовникови механизми, които извършваха никакво действие при пускането на монета в тях. Имаше поне две дузини на различни места в кабинета. Новата касичка беше прецизна изработка с размера на кутия за пури с овлажнител. Върху капака стояха ръчно изработени метални статуетки на двама брадати златотърсачи, разположени от двете страни на едно смешно магаре. Бу постави монета от четвърт долар в ръката на единия златотърсач и натисна някакъв бутон от едната страна на касичката. Ръката на златотърсача се повдигна нагоре, подавайки монетата на втория златотърсач, но подвижната глава на магарето се наведе и челюстите му се затвориха върху монетата, която златотърсачът изостави. Магарето повдигна отново главата си, глътна монетата и тя падна в касичката под него, докато двамата златотърсачи клатеха учудено главите си. И ето върху седлото на магарето беше Чичо Сам.

— Изработена е в 1903 година. В момента, доколкото е известно, в света има само осем действащи модела — заяви гордо Бу. — Казва се „Данъчен агент“, но аз я наричам „Няма никакво правосъдие в една магарешка вселена“.

Чарли се засмя, но Хенри изглеждаше объркан.

Те отидоха в ъгъла на помещението, където около масичка за кафе със стъклен плот бяха разположени големи удобни кресла. Креслото на Бу изскърца тихо, когато той седна на него.

Тъй като кабинетът беше на ъгъл, той имаше две външни стени, които бяха в по-голямата си част от стъкло. Поради това, че тази сграда бе загърбила другите небостъргачи в Коста Меса и бе с лице към малкото останали открити площи селскостопанска земя в тази част на окръга, навън изглеждаше, като че ли няма нищо друго, освен сиво празно пространство, състоящо се от пенещи се облаци, прозрачен воал от мъгла и дъжд, който се изливаше върху стъклените стени във вид на вертикални реки. Ефектът беше дезориентиращ. Създаваше се впечатление, като че ли кабинетът на Буд не съществуваше в този свят, а в някаква алтернативна реалност, в някакво друго измерение.

— Казваш, че става дума за Грейс Спайви ли? — попита той.

Буд се интересуваше особено много от психози на религиозна основа и беше написал една книга за психологията на култовите водачи. Грейс Спайви беше възбудила любопитството му и той възнамеряваше да включи една глава за нея в следващата си книга.

Чарли разказа на Бу за Кристин и Джоуи, за тяхната среща с Грейс в Сауд Коуст Плаца и за опитите за покушение върху тях.

Психологът, който не вярваше в полезността да се държи официално с пациентите, който използваше придумването и хумора като част от своята терапия и чието лице рядко се смръщваше, сега бе намръщен.

— Това е лошо — каза той. — Много лошо. Аз винаги съм знаел, че Грейс е истински вярваща, а не просто мошеник. Тя винаги е била убедена, че светът наистина отива към своя край. Но никога не съм предполагал, че е затънала така дълбоко в психична фантазия. — Той въздъхна и погледна навън към бурята. — Ти знаеш, че тя говори много за своите „видения“ и ги използва, за да подлудява своите последователи. Аз винаги съм мислил, че тя не ги притежава, а само се преструва, че ги има, защото съзнава, че те са едно добро средство за обръщане на хората в своята вяра и за запазване на последователите си. Посредством виденията, тя може да твърди, че Бог казва на нейните хора да вършат неща, които тя иска от тях, неща, които те може да не приемат, ако не мислят, че заповедите идват право от Небето.

— Но, ако тя е истинска вярваща, как би оправдала фалшификацията пред себе си? — попита Хенри.

— О, лесно, лесно — отвърна психологът, отвръщайки поглед от дъждовната февруарска утрин. — Тя може да се оправдае като каже, че само предава на своите последователи неща, които Бог без друго би им казал, ако той в действителност се появи в нейните видения. Втората и по-смущаваща възможност е, че тя действително вижда и чува Бог.

— Вие нямате пред вид, че тя Го вижда в буквалния смисъл на думата — каза Хенри.

— Не, не — каза Бу, махайки с пълничката си ръка. Той беше агностик, флиртуващ с атеизма и понякога казваше на Чарли, че имайки пред вид мизерното положение на света, Бог сигурно е на продължителна почивка в Албания, Таити, Кливлънд или някой друг отдалечен ъгъл на вселената, където новините просто не стигат до Него. — Имам предвид — продължи той, — че тя вижда и чува Бог, но, разбира се, Той е само плод на нейния собствен болен мозък. Психопатите, ако са с достатъчно големи психични отклонения, имат често видения, които понякога са от религиозно естество. Но аз не предполагах, че Грейс е отишла толкова далеч.

— Наистина тя е отишла толкова далеч, че вече никой не може да каже къде е стигнала — каза Чарли.

Бу се засмя, не така от сърце, както харесваше Чарли, но се засмя. Това бе по-добре от мръщенето, което изнервяше Чарли. Бу нямаше претенции относно своята професия и не считаше нищо за свято. За него беше толкова подходящо да се използва термина „умопобъркан“, колкото и „душевноболен“.

— Но, ако Грейс е откачила до такава степен, тогава в тази ситуация има нещо, което е трудно за обяснение — каза той.

— Той обича да обяснява всичко — каза Чарли на Хенри. — Един роден педант. Ще ти обяснява какво представлява бирата, докато ти се опитваш да я изпиеш. И не го питай какъв е смисълът на живота, защото ще трябва да останем тук, докато се пенсионираме.

Буд остана необичайно сериозен.

— Не смисълът на живота ме озадачава точно сега — каза той. — Ти казваш, че Грейс е отишла твърде далеч. Може би, си прав. Но ти разбираш, че ако Грейс наистина вярва в цялата тази глупост с Антихриста и иска да убие едно невинно дете, тогава тя очевидно е една параноидна шизофреничка с апокалиптични фантазии и мания за величие. Обаче, трудно е да си представи човек, че някой в това състояние би могъл да действа като авторитетна фигура или да е начело на култ като нейния.

— Може би някой друг е начело на култа — предположи Хенри. — Може би тя е просто един фигурант, а някой друг я използва.

— Дяволски трудно е да се използва един параноиден шизофреник по начина, по който предлагате — каза, поклащайки глава, Буд. — Те са твърде непредсказуеми. Но, ако наистина е започнала да буйства и да действа съгласно нейните предсказания за Второ пришествие, тя не е непременно луда. Би могло да има и друго обяснение.

— Като например? — попита Чарли.

— Като например… може би, нейните последователи са разочаровани от нея. Може би култът се разпада и тя прибягва до тези драстични мерки, за да възстанови силните усещания на своите ученици и да ги запази верни.

— Не — възрази Чарли. — Тя е побъркана.

Той разказа на Бу за своята неотдавнашна ужасна среща с Грейс.

Буд беше слисан.

— Тя наистина е забивала пирони в ръцете си? — попита той.

— Е, не съм я видял да го прави — призна Чарли. — Може би някой от нейните последователи е държал чука.

Бу се размърда, а креслото изскърца.

— Има още една възможност — каза той. — Спонтанната поява на белези, подобни на раните на Христос, върху ръцете и краката на психопатик с комплекс за религиозно преследване е рядко, но не съвсем нечувано явление.

Хенри Ранкин бе удивен.

— Искате да кажете, че те са били истински? — попита той. — Искате да кажете… че Бог й ги е направил?

— О, не. Аз не твърдя, че това е бил истински свещен знак или нещо от този сорт. Бог няма нищо общо с него.

— Радвам се да чуя да казваш това — каза му Чарли. — Боях се, че внезапно си започнал да откачаш. И ако има две неща, които никога не бих очаквал от теб, едното е да се държиш странно с мен, а другото е да станеш балетист.

Загриженият израз върху лицето на дебелия човек не се смекчи.

— Господи, Бу — каза Чарли, — аз вече съм уплашен, но ако ситуацията те безпокои толкова много, значи не съм и на половината уплашен така, както би трябвало да бъда.

— Аз съм обезпокоен. Колкото до белезите, подобни на раните на Христос, има някои доказателства, че в някаква месианска лудост, един психопат може да установи контрол върху своето тяло… върху структурата на тъканта… един почти, е, психически контрол, който медицинската наука не може да обясни. Подобно на тези индийски свети мъже, които ходят върху горещи въглени или лежат върху пирони и посредством силата на волята предотвратяват нараняване. Раните на Грейс може да са обратната страна на тази монета.

Хенри, който обичаше всичко да бъде разумно, подредено и предсказуемо очакваше вселената да бъде така подредена и добре натъпкана като собствения му гардероб и явно беше смутен от разговора за психически способности.

— Те могат да си причинят кървене само като мислят за него? — попита той.

— Те, може би, не трябва да мислят за него, поне не съзнателно — каза Бу. — Белезите, подобни на раните на Христос, са резултат от едно силно подсъзнателно желание да бъдеш някаква религиозна фигура или символ, да бъдеш уважаван или да бъдеш част от нещо по-голямо от самия себе си, нещо космическо. — Той скръсти ръце върху дебелия си корем. — Например… колко много знаеш за предполагаемото чудо при Фатима?

— Там Дева Мария се е явявала на много хора, на хиляди хора — каза Хенри. — Мисля че е било през двадесетте.

— Едно поразяващо и трогващо божествено посещение — или един от най-невероятните регистрирани случаи на масова истерия и самохипноза — каза Бу, очевидно давайки предпочитание на второто обяснение. — Стотици хора са съобщили, че са видяла Дева Мария и са поискали едно бурно небе, кипящо с всички цветове на дъгата. Сред огромната тълпа, при двама души са се появили белези, подобни на раните на Христос. — Ръцете на един мъж са започнали да кървят, а дупки от пирони са се появили в ходилата на една жена. Няколко души са твърдели, че са получили спонтанно малки пробождания в кръг около главата, сякаш трънен венец. Има документиран случай на един свидетел, плачещ с кървави сълзи. Последвалото медицинско изследване не е показало никакво нараняване на очите и никакъв източник на кръв. Накратко, съзнанието е все още обширно и неизследвано море. Тук има тайни — почука той глава с дебелия си пръст, — които, може би, никога няма да разберем.

Чарли потрепери. Беше зловещо да се помисли, че Грейс е откачила дотолкова, че може да накара своето тяло да кърви спонтанно с единствената цел да даде материал на болните си фантазии.

— Разбира се — каза Буд, — ти, вероятно, си прав относно чука и пироните. Спонтанните белези, подобно на раните на Христос при разпъването му на кръста, са рядкост. Грейс, може би, сама си ги е направила или е накарала някой от своите хора да ги направи.

Дъждът се стичаше на потоци по стъклените стени, а една ужасно мокра черна птица прелетя наблизо, търсейки убежище, стрелна се и изчезна за миг преди да се блъсне в прозореца.

— Аз мисля, че се натъкнах на смисъл на живота — каза Чарли, имайки предвид какво беше им казал Буд относно кървавите сълзи и причиняването на рани, подобни на раните на Христос посредством мисълта.

— Какво искаш да кажеш с това? — попита Бу.

— Ние всички сме просто актьори от един космически филм на ужасите в частния кинотеатър на Бог.

— Възможно е — каза Бу. — Ако четеш своята Библия, ти ще видиш, че Бог може да измисли по-ужасни наказания, които не са сънували дори Тоб Хупър, Стивън Спилбърг или Алфред Хичкок.