Дийн Кунц
Служители на Здрача (54)

54.

До девет и тридесет Джоуи беше заспал. Те го поставиха в леглото между чисти чаршафи и под една тежка завивка в синьо и зелено. Кристин смяташе да остане в спалнята с него, въпреки че още не й се спеше, но Чарли искаше да говори с нея и да обмисли план за действие при определени непредвидени случаи.

— Нямаш нищо против да останеш сам, нали Джоуи? — попита той.

— Струва ми се, да — отвърна момчето. Под огромната завивка и с поставената върху голямата пухена възглавница главица, то изглеждаше съвсем малко.

— Аз не искам да го оставям сам — каза Кристин.

— Никой не може да стигне до него, без да се качи отдолу по стълбите. А ние ще бъдем там, за да го спрем — напомни й Чарли.

— Прозорецът…

— Прозорецът е на горния етаж и не може да бъде достигнат без стълба, каквато се съмнявам те да носят.

Тя се намръщи, гледайки нерешително прозореца.

— Ние сме блокирани тук от лошото време, Кристин — каза Чарли. — Вслушай се в този вятър. Дори да знаеха, че сме в тези планини, дори да знаеха за съществуването на точно тази хижа, което е невъзможно, те не биха били в състояние да стигнат дотук през нощта.

— Аз ще бъда окей, мамо — каза Джоуи. — Имам Чубака. И ми хареса това, което каза Чарли, че правилникът на ФАВ не разрешава на вещиците да летят при буря.

Кристин въздъхна, подпъхна завивката около сина си и го целуна за лека нощ. Джоуи поиска да целуне също и Чарли за лека нощ, което беше ново преживяване за Чарли. И когато момчето го млясна по бузата, през него премина един емоционален поток: мъчително чувство за дълбоката уязвимост на детето; яростно желание да го защитава; чувството за чистота на детската привързаност; едно свиващо сърцето впечатление за ненавист и мила непринуденост; затрогващо и въпреки това, доста плашещо осъзнаване за пълното доверие, което момчето имаше в него. Моментът бе така приятен, така обезоръжаващ и удовлетворяващ, че Чарли не можеше да разбере как е стигнал до тридесетгодишна възраст без да създаде собствено семейство.

Може би, неговата съдба беше да бъде тук и да чака момента, в който Кристин и Джоуи ще имат нужда от него. Ако имаше свое собствено семейство, той нямаше да има възможност да направи за семейство Скавело това, което беше направил. Тези настоящи действия, всичките извън неговите служебни задължения, щяха да бъдат възложени на някой от неговите хора, който сигурно нямаше да бъде така мъдър или с такова чувство за отговорност като Чарли. Когато Кристин влезе в неговия кабинет, той беше поразен от нейната красота и от чувството, че е било съдено да се срещнат, независимо по какъв начин. Тяхната връзка изглеждаше… неизбежна. И сега бе неизбежно, че той трябва да бъде защитник на Джоуи и може би съвсем скоро да стане законен баща на детето, и тогава всяка вечер ще чува малкото момче да казва: „Лека нощ, тате“, вместо: „Лека нощ, Чарли“.

Съдба.

Това бе една дума и едно схващане, върху които той никога не беше се замислял много. Ако някой го бе попитал миналата седмица, дали вярва в съществуването на съдба, той вероятно щеше да отговори отрицателно. Сега, това, че всички мъже и жени трябваше да се задоволят с някаква съдба и че неговата съдба беше свързана с тази жена и с това дете, изглеждаше една естествена и неопровержима истина.

Те затвориха тежките пердета на прозореца на спалнята и оставиха лампата да свети с една кърпа върху абажура, за да смекчава светлината. Джоуи заспа още докато нагласяваха кърпата. Чубака също беше се свил върху леглото. Кристин тихо даде знак на кучето да слезе долу, но то само я погледна тъжно. Чарли прошепна, че Чубака би могъл да остане там, където е, после той и Кристин излязоха тихомълком от стаята, оставяйки вратата открехната.

Пиха кафе и разговаряха, докато вятърът стенеше в стрехите, а зърнестият сняг тропаше по прозорците или преминаваше със съскане покрай стъклото.

— Щом бурята премине и пътищата надолу бъдат отворени — каза Чарли, — ще отида до пазара, за да се обадя на Хенри Ранкин и да разбера как върви работата. Ще слизам по веднъж на всеки два дни, а, може би, всеки ден и докато ме няма мисля, че ти и Джоуи трябва да се криете в акумулаторното помещение под вятърната мелница! Тя…

— Не — възрази Кристин. — Ако слизаш в града и ние ще идваме с теб.

— Ще бъде уморително, ако ще трябва да се прави всеки ден.

— Аз ще се справя.

— Но, може би, Джоуи няма да може.

— Ние няма да оставаме тук сами — отвърна непреклонно тя.

— Но както ни търси полицията, ще бъдем по-забележими като група, ще бъде по-лесно…

— Ние ще ходим с теб навсякъде — каза тя. Моля те. Моля те.

— Добре — съгласи се той.

Чарли взе някаква карта, която беше купил от магазина за спортни стоки в Сакраменто, разстла я върху масата и показа на Кристин техния път за бягство през задната врата, който щяха да използват, ако, противно на всички очаквания, се появят хората на Спайви и ако има достатъчно време за бягство. Те щяха да отидат по-нагоре в планината, до върха на следващото било, да завият на изток към долината и да го следват на юг към езерото. Това беше едно пътешествие от четири или пет мили, които щяха да изглеждат като сто в покритата със сняг пустош. Но по целия път щеше да има добра естествена маркировка и съществуваше малка опасност да се загубят, докато имаха картата и компас.

Постепенно техният разговор се отдалечи от Грейс Спайви и те започнаха да говорят за себе си, като всеки изучаваше миналото на другия, какво харесва и какво не, надежди и мечти. След известно време станаха от масата, угасиха всички лампи и седнаха на канапето пред каменната плоча на камината. Само примигващата светлина от огъня остана да гони сенките.

Чарли не можеше да си спомни първата целувка. Той просто внезапно осъзна, че те се докосват и целуват все по-страстно. После ръцете му отидоха върху гърдите й и Чарли почувства през блузата възбудените им зърна като две горещи точки в средата на дланите си. А когато докосна лицето й с върховете на пръстите си, контактът беше толкова наелектризиращ, че изглеждаше като че ли ще изскочат искри. Чарли никога не бе изпитвал нужда от жена така много, както искаше и имаше нужда от Кристин, а съдейки по начина, по който се напрягаха мускулите и извиваше тялото й, тя също го желаеше със страст, равна на неговата. Той знаеше, че въпреки обстоятелствата и не най-подходящото място, което им беше осигурила съдбата, те щяха да се любят тази нощ. Това беше неизбежно.

Сега блузата й беше разкопчана. Той сниши устата си до нейните гърди.

— Чарли… — каза тихо тя.

Той лижеше набъбналите зърна на гърдите й, първо едното, после другото, нежно.

— Не — каза тя, но го отблъсна неубедително, неохотно, искайки да бъде убедена.

— Аз те обичам — каза той и точно това имаше предвид. Само за няколко дни, той беше, се влюбил в нейното изящно оформено лице, в нейното тяло, нейния кураж, несломимия й дух, походката, косата й, развявана от вятъра…

— Джоуи… — каза тя.

— Той спи.

— Може да се събуди…

Чарли я целуна по гушата и почувства тупкането на пулса й върху устните си. Сърцето й биеше бързо. Неговото, също.

— Той може да излезе на балкона, да погледне надолу и да ни види — каза тя.

Чарли я отведе от светлината на огъня към едно дълбоко канапе, което беше точно под балкона.

— Не би трябвало да правим това — каза Кристин, продължавайки да го целува по шията, брадичката, устните, бузите и очите. — Дори тук… ако той се събуди…

— Първо ще ни повика — отвърна Чарли, задъхан и копнеещ за нея. — Той няма да слезе в тъмната всекидневна.

Тя го целуна по носа и по всяко ъгълче на устата. Последва поредица от целувки по брадичката и накрая по ухото.

Ръцете му опипваха тялото й, той беше възбуден от съвършените й форми. Всяка приятна вдлъбнатина или изпъкналост, всеки съблазнителен ъгъл, издутината на гърдите и ханша, гладкия корем — всичко от нея, до последния милиметър, изглеждаше точно определение за съвършена женственост.

— Добре — съгласи се тя със слаб глас. — Но тихо…

— Без никакъв звук — обеща Чарли.

— Без никакъв звук.

— Без дори и най-малък звук…

Вятърът стенеше в прозореца над канапето.

Това е неподходящ момент, минаваше смътно през ума й. Неподходящо място. Неподходящо време. Неподходящо всичко.

Джоуи можеше да се събуди.

Но въпреки, че събуждането на Джоуи я притесняваше, то не бе чак толкова фатално, за да се противопостави.

Чарли й беше казал, че я обича и тя му бе отвърнал, че го обича. Кристин знаеше, че и двамата имат предвид точно това, което бяха казали, че то беше вярно. Не знаеше със сигурност от колко време го обичаше, но ако се замислеше, вероятно, щеше да си спомни момента, в който уважението, възхищението и привързаността се бяха превърнали в нещо по-добро и по-силно. В края на краищата, тя го познаваше само от няколко дни. Разбира се, точно сега, тя не можеше да мисли усърдно или конкретно за нищо. Кристин не беше на себе си, макар това състояние да не бе характерно за нея.

Въпреки тържествените им обяснения, не само любовта я караше да пренебрегне предпазливостта. Това беше една добра, здравословна страст. Тя никога не беше желала така много някой мъж, както сега желаеше Чарли. Кристин внезапно почувства, че трябва да бъде обладана от него и не можа да си поеме дъха, докато той не я взе. Тялото му беше слабо, а мускулите твърди и добре оформени. Изваяните му рамена, твърдите като камък бицепси, гладките широки гърди — всичко в него я вълнуваше така, както никога досега не беше се вълнувала преди. Всеки нерв в тялото й сега беше много пъти по-чувствителен. Всяка целувка и докосване, както и всяко влизане в нея бяха така експлозивно приятни, че граничеха с болката. Удоволствието беше учудващо голямо. То я изпълваше и изтласкваше навън всичко останало, всяка друга мисъл. Тя се прилепи към него, смаяна от страстта, с която го прегръщаше. Кристин не беше в състояние да разбере или да се съпротивлява на първичната треска, която я беше обхванала.

Необходимостта да бъде тихо и заричането да мълчат имаха един странно мощен еротичен ефект. Дори когато достигна кулминационната точка, Чарли не извика, а сграбчи бедрата й, задържа ги към себе си, изви гърба си и отвори уста, но остана ням. Така, задържайки вика, той задържа също своите енергия и потентност, защото дори за момент не загуби ерекцията си. Те направиха пауза само, за да сменят позите, като останаха плътно прилепени един към друг, но се завъртяха върху канапето, докато тя не дойде отгоре. Кристин го яхна с някаква въздушна плавност и последва един вълнообразен ритъм, който не приличаше на нищо, което бе познавал досега. Чарли загуби представа за време и място, загуби се в коприненонежната тиха песен на плътта и движението.

Кристин никога през живота си не бе чувствала такава свобода, докато прави любов. За известно време тя забрави къде се намира и дори коя беше. Кристин беше се превърнала в някакво животно, в някакъв съвкупяващ се организъм, отдал се изцяло на удоволствието и забравил всичко друго. Хипнотичният ритъм на тяхното любене бе прекъснат само веднъж и то когато на Кристин внезапно се стори, че Джоуи е слязъл по стълбите, стои в сянката и ги наблюдава. Тя вдигна глава от гърдите на Чарли и се огледа. Не видя нищо, освен призрачните форми на мебелите, осветени отзад от загасващия огън и разбра, че тя просто си въобразява разни неща. После любов-страст-секса я завладя отново с една обезпокоителна и дори плашеща сила и тя се отдаде на акта, неспособна да направи каквото и да било друго. Беше се отдала докрай.

Преди да се изтощят напълно, Чарли беше разтърсен от три оргазъма и бе изгубил брой на нейните кулминационни точки, но той не се интересуваше от броя им, беше сигурен, че нито един от двамата никога в миналото не бе преживявал подобно нещо. Когато всичко свърши, той продължаваше да трепери и се чувстваше като упоен. Те лежаха известно време, без да проговарят докато постепенно не усетиха воя на вятъра отвън и не установиха, че загасващият огън бе позволил на студа да се промъкне обратно в помещението. Тогава неохотно се облякоха и се качиха по стълбите, за да приготвят втората спалня за Кристин.

— Аз трябваше да спя с Джоуи и да оставя това легло на теб — каза тя.

— Не. Само ще го събудиш, ако влезеш сега там. Бедното дете се нуждае от почивка.

— А ти къде ще спиш? — попита тя.

— В коридора.

— На пода ли?

— Ще сложа един спален чувал в началото на стълбите.

За момент безпокойство смени мечтателността в очите й.

— Мисля, че каза, че няма никакъв начин, по който те да могат да дойдат тук през нощта, дори ако…

— Няма никакъв начин — прекъсна я той, поставяйки пръст до устните й. — Но не върви Джоуи да ме намери на сутринта, че спя в твоето легло, нали? А повечето от канапетата долу са твърде меки за спане. Така че, щом ще използвам спален чувал, аз мога да го поставя също и в началото на стълбището.

— И да държиш оръжието до себе си ли?

— Разбира се. Макар че няма да се нуждая от него. Наистина. Така че, нека те сложа да спиш.

Когато Кристин се мушна под завивката, Чарли я целуна за лека нощ и излезе от стаята, оставяйки вратата открехната.

На балкона, Чарли си погледна часовника и беше поразен колко късно беше станало. Възможно ли беше да са се любили почти два часа? Не. Със сигурност не. Имаше нещо плашещо, нещо фино анималистично в тяхното съвкупяване. Те бяха се отдали един на друг с енергия, която бе отнела значението на думата „време“, но той никога не бе мислил за себе си, като за някакъв буен расов кон и не можеше да повярва, че е показал такава ненаситност в продължение на толкова дълго време. Все пак, часовникът му не беше избързвал никога преди. Със сигурност не би могъл да избърза с един час или повече.

Чарли установи, че стои там, сам, отвън вратата на нейната спалня и се усмихва самодоволно като Чеширския котарак.

Накладе отново огъня във всекидневната, занесе един спален чувал в горния край на стълбището и го разви. После угаси лампата на площадката и се пъхна в чувала. Чарли се заслуша в беснеещата буря отвън, но не задълго. Сънят дойде като голяма тъмна вълна.

В съня си Чарли слагаше Джоуи в леглото, оправяше завивката му и бухваше възглавницата на момчето. Джоуи искаше да го целуне за лека нощ и Чарли се наведе, но устните на момчето бяха твърди и студени върху бузата му. И когато погледна надолу, той видя, че момчето повече нямаше лице, а само гол череп с две взиращи се очи, които изглеждаха ужасно, не на място на това мъртвешки бяло лице. Чарли не беше почувствал устни върху бузата си, а безплътна уста, студени зъби. Той се отдръпна ужасен. Джоуи отхвърли завивката и седна в леглото. Той беше едно нормално малко момче във всяко отношение, освен че вместо глава имаше само череп. Изпъкналите очи на черепа се взираха в Чарли, а малките ръце на момчето, започнаха да разкопчават пижамката с рисунка на космически нашественик. Когато детските гърдички се оголиха, те се разцепиха и започнаха да се разтварят. Чарли се опита да се обърне и избяга, но не можеше. Не можеше също да затвори очи, нито да отклони погледа си. Можеше само да наблюдава разпукването на гърдите на детето, от които излизаше глутница червенооки плъхове. Те бяха десетки, станаха стотици и накрая хиляди, докато тялото на момчето не се превърна на купчина кожа, като балон с изпуснат въздух. После плъховете нападнаха Чарли…

… и той се събуди изпотен, дишащ тежко и със замръзнал в гърлото вик. Нещо го притискаше, ограничавайки ръцете и краката му. За момент Чарли помисли, че това са излезлите от съня му плъхове и изпадна в паника, докато не установи, че се намира в затворен с цип спален чувал. Той намери ципа, отвори спалния чувал, освободи се от него и пълзя в тъмнината, докато не достигна някаква стена. Седна, облегна се на нея и се заслуша в силните удари на сърцето си в очакване да се успокои.

След като най-после се овладя, той влезе в стаята на момчето, просто за да си вдъхне увереност. То спеше спокойно. Чубака повдигна рунтавата си глава и се прозя.

Чарли погледна часовника си и установи, че беше спал около четири часа. Зората беше близо.

Той се върна на балкона.

Не можеше да спре да трепери.

Слезе долу и си направи малко кафе.

Чарли напразно се опитваше да не мисли за съня. Никога преди не беше имал такъв жив кошмар и разтърсващата му сила го караше да вярва, че това е било по-малко сън, отколкото ясновидско преживяване, едно предвиждане на предстоящите събития. Не че от Джоуи щяха да изскочат плъхове. Разбира се, че не. Сънят беше символичен. Означаваше, че Джоуи ще умре. Не искаше да повярва. Отвращаваше се от самата мисъл, че няма да успее да защити момчето. Чарли не беше в състояние да приеме това само като сън. Знаеше, чувстваше го в костите си: Джоуи щеше да умре. Може би, те, всичките, щяха да умрат.

И сега Чарли разбираше, защо той и Кристин бяха се любили с такава енергия, с такова себеотдаване и животинска ожесточеност. Дълбоко в себе си и двамата знаеха, че времето изтича. Подсъзнателно, те бяха почувствали приближаването на смъртта и бяха се опитали да я отрекат в тези най-древни и първични ритуали.

Той стана от масата, остави недопитото кафе и отиде до входната врата. После изтри замръзналото стъкло, за да може да види покритата със сняг площадка пред входа отвън. Не можа да види много нещо. Само няколко гонещи се снежинки и тъмнина. Най-страшната фаза от бурята беше отминала. Спайви беше там, навън. Някъде. Ето какво означаваше сънят.