Дийн Кунц
Служители на Здрача (24)

24.

Шест часа и четиридесет и пет минути следобед.

Кристин наблюдаваше Чарли, докато той откачи телефона в нейния кабинет и го замени с едно устройство, което беше донесъл със себе си. То приличаше на кръстоска между телефон, телефонен секретар и електронен калкулатор с размера на чанта за документи.

Чарли вдигна слушалката. Кристин можеше да чуе сигнала за свободна линия, въпреки че беше отдалечена няколко фута.

— Ако някой позвъни, ние ще дойдем тук, за да се обадим — каза Чарли, поставяйки слушалката на вилката.

— Това ще запише разговора ли?

— Да. Но устройството е главно проследяващ телефон. Той е подобен на апарата в полицията, включващ се, когато наберете техния номер за спешни случаи.

— 911?

— Да. Когато наберете 911, те знаят от кой номер и адрес се обаждате, защото веднага щом вдигнат слушалката и установят връзка с вас, тази информация се отпечатва при тях. — Той показа нещо, приличащо на къс бяла лента от сметачна машина, подаващ се от един процеп на устройството, поставено върху бюрото й. — Ние ще имаме същата информация за всеки, който позвъни тук.

— Значи ако тази Грейс Спайви позвъни, ние не само ще запишем нейния глас, но ще имаме доказателство, че обаждането е осъществено от неин телефон или на телефон, принадлежащ на нейната църква.

— Да. То може би няма да бъде приемливо за съда, но трябва да помогне да бъде заинтересована полицията, ако можем да докажем, че тя отправя заплахи срещу Джоуи.

Седем часа следобед.

Храната от ресторанта пристигна точно в определения час и Кристин забеляза колко доволен беше Чарли от това колко акуратен е неговият човек.

Петимата ядоха на масата в трапезарията говежди ребра, пиле печено на жар, печени картофи и салата от зеле, а Чарли разказваше забавни истории за случаи, с които беше се занимавала неговата агенция. Джоуи слушаше като омагьосан, въпреки че невинаги разбираше или оценяваше подробностите от анекдотите.

Кристин наблюдаваше как нейният син гледа Чарли. По-мъчително от всякога тя почувства, че на момчето липсваше баща или друга мъжка авторитетна фигура, от която да се възхищава и да може да се учи.

Чубака, новото куче, яде от една чиния в ъгъла на помещението, после се протегна и постави глава върху лапите си в очакване на Джоуи. Очевидно, Чубака е бил притежаван от семейство, което се е грижело за него и го е обучило добре. Той се приспособяваше бързо и лесно. Кристин продължаваше да се смущава от неговата прилика с Бренди, но тя започваше да мисли, че това, в края на краищата, ще приключи.

В седем и двадесет пресекливият отдалечен звук от гръмотевица стана по-силен. Гръм разцепи нощното небе и прозорците зазвъняха.

Кристин се сепна и изпусна вилицата. За момент помисли, че до къщата е избухнала бомба. Когато осъзна, че това е само гръмотевица, тя се почувства глупаво, но един бърз поглед към останалите й показа, че те също са били за кратко време стреснати и уплашени от звука.

Няколко големи капки дъжд удариха по покрива и по прозорците.

В седем и тридесет и пет Франк Ройтер приключи с яденето и стана от масата, за да направи пълен преглед на къщата, проверявайки отново всички врати и прозорци, които Пит беше проверил по-рано.

В седем и четиридесет и седем Джоуи се нахрани и извика Пит Локбърн да играят на „Старата мома“^[1] Пит прие. Те отидоха в стаята на момчето, а кучето тръгна с тихи стъпки живо и нетърпеливо след тях.

Франк притегли един стол до един от прозорците на всекидневната и през една тясна пролука между пердетата изследва измитата от дъжда улица.

Чарли помогна на Кристин да събере хартиените чинии и салфетки, които занесоха в кухнята. Там шумът от дъжда се чуваше по-силно, бумтейки при удрянето си върху козирката на входа от задната страна на къщата.

— А сега, какво? — попита Кристин, натъпквайки чиниите в кофата за отпадъци.

— Ще изкараме нощта.

— После?

— Ако старицата не се обади тази нощ по телефона и не ни даде нищо, което да можем да използваме срещу нея, утре ще говоря с доктор Буд — психолога, който споменах. Той особено силно се интересува от неврози и психози на религиозна основа. Разработил е някакви успешни депрограмиращи процедури за реабилитиране на хора, чиито мозъци са били промити от някой от тези чудати култове. Той познава мисленето на тези религиозни водачи, така че може да ни помогне да намерим слабото място на Грейс Спайви. Смятам да се опитам да говоря лично с тази жена.

— Как смятате да уредите това?

— Ще телефонирам в Църквата на Здрача и ще помоля за среща с нея.

— Вие мислите, че тя ще се съгласи да се срещне с вас?

— Дързостта на тази постъпка може да я заинтересува — отвърна Чарли, свивайки рамена.

— Не можем ли да отидем при полицаите сега?

— С какво?

— Вие получихте доказателство, че Джоуи и аз сме следени.

— Следенето на някой не е престъпление.

— Тази жена Спайви се обади във вашата агенция и заплаши Джоуи.

— Нямаме никакво доказателство, че това е била Грейс Спайви. И само Джоуи е чул заплахата.

— Може би, ако обясним на полицаите как тази луда жена мисли, че Джоуи е Антихриста…

— Никой не напуска Църквата на Здрача — каза Чарли.

— Какво искате да кажете?

— Когато бяхме наети да измъкнем тези две малки деца от култа, ние отначало мислехме, че ще успеем да намерим някой, който е бил последовател на Грейс Спайви, но се е отказал. Искахме да намерим някой неин последовател, който се е разочаровал, който може да ни каже къде са децата и как най-лесно бихме могли да ги откраднем. Но не можахме да намерим такъв човек. Щом веднъж се присъединят, те изглежда са осъдени да останат в нея за цял живот.

— Винаги ще има няколко недоволни, разочаровани…

— Не и при Църквата на Здрача.

— Каква е хватката, с която тази луда старица ги държи?

— Твърда като желязо и стягаща здраво като менгеме — отвърна Чарли.

Светкавиците проблясваха така ярко, че се виждаха през мъничките пространства между летвите на транспарантите.

Тресна гръмотевица, която отекна в прозорците и дъждът рукна по-силен от всякога.

В осем и петнадесет, след като даде някои последни инструкции на Локбърн и Ройтер, Чарли си отиде.

Той настоя Кристин да заключи след него.

Франк Ройтер посъветва Кристин да се махне от прозореца и тя последва съвета му, макар и неохотно. Някак си докато можеше да вижда Чарли Харисън се чувстваше в безопасност. Но в момента, в който затвори пердетата и се върна от прозореца, я завладя едно съкрушаващо усещане за уязвимостта на Джоуи и за нейната собствена уязвимост.

Кристин знаеше, че Пит и Франк са добре обучени, компетентни и верни, но нито един от двамата не й даваше чувството за сигурност, което получаваше от Чарли.

Осем и двадесет.

Тя влезе в стаята на Джоуи. Той и Пит седяха на пода и играеха на „Стара мома.“

— Хей, мамо, аз печеля — каза Джоуи.

— Той е истинска фурия на картите — призна Пит. — Ако за това научат момчетата в агенцията, аз никога няма да мога да го преживея.

Чубака лежеше в ъгъла и наблюдаваше с провиснал език своя господар.

Кристин можеше почти да повярва, че Чубака е всъщност Бренди, че никога не е имало обезглавяване, че Пит и Франк са просто двама приятели на семейството и че това е само една обикновена спокойна вечер, прекарвана у дома. Почти. Но не съвсем.

Отиде в своя работен кабинет и седна на бюрото си, гледайки закритите прозорци и вслушвайки се в шума на дъжда. Този шум наподобяваше монотонното пеене на хиляди хора, отдалечени на толкова голямо разстояние, че не можеш да различиш думите, а чуваш само тихия приглушен ромон на голям брой страстни гласове.

Тя се опита да работи, но не можеше да се концентрира. После взе една книга от лавиците, лек роман, но не можа да задържи вниманието си върху него.

За момент Кристин помисли да телефонира на майка си. Нуждаеше се от рамо, на което да плаче. Но Евелин, разбира се, нямаше да й осигури комфорта и съчувствието, от които се нуждаеше.

Искаше й се брат й да е още жив. Да може да му телефонира и го помоли да дойде и бъде с нея. Но Тони беше си отишъл завинаги. Баща й също беше си отишъл завинаги и въпреки че едва го познаваше, той й липсваше както никога досега.

Ако само Чарли беше тук…

Въпреки присъствието на Франк, Пит и неназования мъж, наблюдаващ къщата от караваната навън, тя се чувстваше ужасно самотна.

Кристин се взря в телефоно-проследяващото устройство върху бюрото й. Искаше й се лудата старица да се обади и заплаши Джоуи. Поне щяха да имат достатъчно доказателство, за да заинтересуват полицията.

Но телефонът не звънеше.

Единствените звуци бяха тези от бурята.

В осем и четиридесет Франк Ройтер влезе в кабинета на Кристин, усмихна й се и каза:

— Не ми обръщайте внимание. Просто правя обиколки.

Той отиде до първия прозорец, задържа пердето настрана, провери резето, взря се за секунда в тъмнината и после пусна пердето на мястото му.

Подобно на Пит Локбърн, Франк беше свалил сакото и навил ръкавите на ризата. Окаченият на рамото му кобур висеше под лявата мишница. Дръжката на револвера улови за миг светлината и зловещо проблесна.

За момент Кристин се почувства в някакво необяснимо преплитане на фантазия и реалност, като в някакъв гангстерски филм от 30-те години.

Франк открехна пердето на втория прозорец… и извика от изненада.

Взривът от ловната пушка прозвуча по-силно от трясъка на гръмотевичната буря.

Прозорецът експлодира навътре.

Кристин подскочи, когато върху нея се изсипа дъжд от стъкло и кръв.

Преди да успее да достигне собственото си оръжие, Франк беше откъснат от пода от силата на взрива и отхвърлен назад.

Столът на Кристин се преобърна с трясък.

Бодигардът се строполи върху бюрото пред нея. Лицето му липсваше. Сачмите от ловната пушка бяха превърнали черепа му в кървава развалина.

Отвън убиецът стреля отново.

Заблудени сачми намериха лампата на тавана, пръснаха я, сваляйки долу още стъкла, малко мазилка и тъмнина. Настолната лампа на бюрото беше вече съборена на пода при падането на Франк Ройтер върху него. В стаята беше тъмно с изключение на тази светлина, която влизаше през отворената врата от коридора.

Разкъсаните от сачмите пердета бяха уловени от един неканен порив на вятъра. Парцали от тях се удряха един в друг, плющяха и се въртяха във въздуха, като проядени погребални одежди на съживен труп в някоя панаирна зала на забавленията.

Кристин чу някой да вика и помисли, че е Джоуи. После установи, че гласът е на жена и накрая откри, че това е нейният собствен глас.

Една дъждовна вихрушка си проби път през разпокъсаните пердета. Но дъждът не беше единственото нещо, което се опитваше да влезе вътре. Убиецът на Франк Ройтер също се катереше през разбития прозорец.

Кристин побягна.