Дийн Кунц
Служители на Здрача (53)

53.

Магазинът за снегомобили в Сауд Лейк Таху беше почти пред затваряне, когато пристигнаха Грейс Спайви, Барлоу и осемте останали. Те бяха дошли от долната страна на улицата, където всичките бяха купили скиорски екипи и други зимни дрехи. Облякоха се и сега на външен вид приличаха на жители на Таху. За изненада и удоволствие на собственика на Маунтин Кънтри Спортмобил, едър мъж на име Орли Трийт, който каза, че приятелите му викат „Скип“^[1], те купиха четири снегомобила и две специално конструирани ремаркета, които да теглят.

Кайл Барлоу и един духовник на име Джордж Уестбек водеха по-голямата част от разговора, защото Уестбек знаеше много за снегомобилите, а Барлоу умееше добре да се пазари за всичко, което купуваше. Неговият огромен ръст, внушаваща страх външност и едва сдържана буйност му даваха, разбира се, някакво предимство при всяка сделка. Уменията му за договаряне обаче не се ограничаваха само до заплахата. Той умееше като първокласен бизнесмен да чувства силните и слабите страни на противника, а така също и неговите възможности и намерения. Беше научил за тази своя способност едва когато Грейс го беше откъснала от неговия предишен начин на живот. Това откритие беше както удовлетворяващо, така и изненадващо. Той беше задължен до гроб на Майка Грейс не само защото бе спасила душата му, а и защото беше му дала възможност да открие и изследва дарованията си, които без нея никога нямаше да знае, че притежава.

Орли Трийт, който беше твърде масивен за такъв момчешки прякор като „Скип“, продължаваше опитите си да разбере, кои са те. Той задаваше въпроси на Грейс, на Барлоу и на другите, като например, дали не принадлежат към някакъв клуб или дали всички са роднина.

Като не забравяше, че полицаите продължаваха да се интересуват от Грейс относно определени неотдавнашни събития в окръг Ориндж и безпокоейки се, че един от последователите на Грейс бе казал по невнимание твърде много на Трийт, Барлоу прати всички, с изключение на Джордж Уестбек, да разузнаят близките мотели по главната улица и да намерят един с достатъчно свободни места, за да ги приеме.

Когато те платиха за снегомобилите с пачки в брой, Трийт впери невярващ поглед в парите им. Барлоу съзря алчност в очите му и си представи как Трийт вече е измислил начин да подправи своите тефтери и да скрие парите от Данъчната служба. Въпреки че изпитваше почти физическа болка от хватката на своето любопитство, Трийт престана да си навира носа в техните работи, защото се страхуваше да не разтури сделката.

Белите пикапи не бяха снабдени с клуп за теглене на ремарке, но Трийт каза, че би могъл да уреди заваряването на такъв през нощта.

— Те ще бъдат готови сутринта… в десет часа.

— По-рано — намеси се Грейс. — Много по-рано от десет. Ние искаме с пукването на зората да сме пренесли тези неща на северния бряг.

Трийт се усмихна и посочи витрините, зад които носения от вятъра сняг падаше тежко в светлината на лампите на паркинга.

— Метеоролозите съобщават за осемнадесетинчов сняг — каза той. — Фронтът на бурята няма да премине преди четири или пет часа утре сутринта, така че екипът по поддържане на пътищата няма да е отворил шосето за на север преди десет или дори преди единадесет. Няма смисъл да тръгвате по-рано.

— Ако не можете да бъдете готови с клуповете на нашите коли и на снегомобилите до четири и тридесет сутринта, разваляме сделката.

Барлоу знаеше, че Грейс блъфира, защото това беше единственото място, от което можеха да получат така нужните им машини, но съдейки по измъченото изражение върху лицето на Трийт, той бе приел заплахата за сериозна.

— Слушай, Скип — каза Барлоу, — работата по заваряването е за не повече от няколко часа. Ще платим допълнително, ако бъде извършена през нощта.

— Но аз ще трябва да подготвя снегомобилите и…

— Тогава, подготви ги.

— Но аз точно затварях, когато вие…

— Не затваряй още няколко часа — каза Барлоу. — Зная, че това е неприятно. Оценявам го. Наистина. Но, Скип, колко често продаваш четири снегомобила и две ремаркета наведнъж?

— Добре — отвърна с въздишка Трийт. — Всичко ще бъде готово за четири и тридесет сутринта. Но вие никога няма да стигнете северния бряг в този час.

Грейс, Джордж Уестбек и Барлоу излязоха отвън, където чакаха другите.

Една Ваноф пристъпи напред и каза:

— Ние намерихме мотел с достатъчно свободни стаи, за да ни приеме, Майко Грейс. Намира се само на четвърт миля нагоре оттук. Можем лесно да стигнем до него.

Грейс вдигна поглед към потъмняващото небе, примигвайки от снега, който я удряше в лицето и заледяваше веждите й. Дълги заплетени кичури мокра ситнокъдрава посивяла коса се подаваха изпод нейната плетена шапка, която тя бе нахлупила до ушите си.

— Сатаната е докарал тази буря — каза Грейс. — Опитва се да ни забави. Опитва се да ни попречи да достигнем момчето, докато не стане твърде късно. Но Бог ще ни преведе.