Дийн Кунц
Служители на Здрача (42)

42.

В съня си, Кайл Барлоу беше убит. Един противник без лице го пронизваше многократно и той знаеше, че умира. Все пак, не го болеше и не го беше страх. Кайл не се отбраняваше. Просто беше се предал. И в това примирение откри най-дълбокото усещане за спокойствие, което някога беше познавал. Макар да беше убит, сънят бе приятен, а не кошмар. Една част от него знаеше, по някакъв начин, че бе убит не целия, а само лошата му част, само старият Кайл, който мразеше света. И след окончателното ликвидиране на тази част, той щеше да бъде като всеки друг. Това беше единственото нещо в живота, което беше искал. Да бъде като всеки друг…

Телефонът иззвъня. Кайл го потърси пипнешком в тъмнината.

— Ало?

— Кайл? — беше Майка Грейс.

— Аз съм — отвърна той, прогонвайки мигновено съня.

— Случиха се много неща — каза тя.

Кайл погледна светещия циферблат на часовника. Беше 4:06 часа сутринта.

— Какво? Какво се е случило? — попита той.

— Ние изгаряме неверниците — каза тайнствено тя.

— Аз исках да бъда там, ако нещо е предстояло да се случи.

— Ние ги изгорихме и посолихме земята, така че те повече не могат да се върнат — каза тя с повишаващ се глас.

— Ти ми обеща. Аз исках да бъда там.

— Досега не съм имала нужда от теб — каза Майка Грейс.

Кайл отхвърли завивките и седна на ръба на леглото, усмихвайки се в тъмнината.

— Какво искаш да направя? — попита той.

— Те отведоха момчето. Опитват се да го скрият от нас, докато силата му порасне, докато стане недосегаем.

— Къде са го завели? — попита Кайл.

— Не зная със сигурност. Някъде към Вентура. Толкова зная. Очаквам повече новини или видение, които да изяснят положението. Междувременно, ние потегляме на север.

— Кои?

— Ти, аз, Една и шест или осем души от останалите.

— Да търсим момчето ли?

— Да. Ти трябва да си вземеш някои дрехи и да дойдеш в църквата. Потегляме най-късно след час.

— Тръгвам веднага — каза Кайл.

— Бог да те благослови — отвърна тя и затвори телефона.

Барлоу беше уплашен. Спомняше си съня, спомняше си колко добре беше се чувствал в него и мислеше, че знае какво означава това: той губеше своя вкус към насилието, жаждата си за кръв. Но това не беше хубаво, защото сега, за първи път в своя живот имаше удобен случай да използва своя талант в нещо добро. Фактически, неговото спасение зависеше от успешното изпълнение на тази задача.

Той трябваше да убие момчето. Точно това се искаше. Не трябваше да губи напълно лютата омраза, която беше мотивирала целия му живот.

Времето напредваше. Здрачът се приближаваше. И вече Грейс имаше нужда той да бъде Божия чук.