Дийн Кунц
Служители на Здрача (34)

34.

Гръмотевица разтърси прозорците.

Дъждът валеше по-силно от всякога.

Въпреки че стаята беше приятно затоплена Чарли не можеше да се освободи от неприятен хлад, който правеше ръцете му лепкави.

— Аз съм разговарял с хора, които са познавали Грейс преди този религиозен фанатизъм — каза Дентън Буд. — Много от тях споменават колко са били привързани тя и съпругът й. Женена в продължение на четиридесет и четири години, тя е идеализирала този мъж. Нищо не е било достатъчно добро за нейния Албърт. Поддържала дома точно както той е харесвал, готвела е само неговите любими ястия и е правила всичко по начина, по който той е предпочитал. Единственото, което тя никога не е била в състояние да му даде, е това, които той искал най-много — син. На погребението му се е разплакала и непрекъснато е повтаряла: „Аз никога не му дадох син“. Възможно е, за Грейс всяко дете от мъжки пол — да е символ на нейния неуспех да даде на съпруга си това, което той най-силно е желаел. Докато бил жив, тя е можела да компенсира този неуспех, като се е отнасяла към него като към цар, но щом веднъж си е отишъл, вече е нямало никакъв начин да оправдае своето безплодие и вероятно е започнала да мрази малките момчета. Първо да ги мрази, после да се страхува от тях и накрая да си въобрази, че едно от тях е Антихриста, дошъл тук, за да унищожи света. Това е едно разбираемо, макар и тъжно напредване на психозата.

— Доколкото си спомням, те са осиновили една дъщеря… — каза Хенри.

— Тази, която е изпратила Грейс за психиатрично освидетелстване, когато за първи път е излязла наяве историята на Здрача — каза Чарли.

— Да — каза Бу. — Грейс е продала къщата, ликвидирала влоговете и вложила парите в тази църква. Това било неразумно и нейната дъщеря е била права като потърсила начин да запази имота на своята майка. Грейс обаче е преминала отлично психиатричното освидетелстване…

— Как? — учуди се Чарли.

— Ами, Грейс е била хитра. Тя е знаела, какво е търсел психиатъра, който я е преглеждал и е успяла достатъчно добре да се владее, за да скрие всички тези становища и тенденции, които биха предизвикали подозрение.

— Но тя е ликвидирала имот, за да основе църква — напомни Хенри. — Лекарят сигурно е можел да види, че това не е бил акт на разумна личност.

— Напротив. При условие, че тя е разбирала рисковете на своите действия и всичките възможни последствия или поне стига да е убедила преглеждащия я лекар, че ги разбира, само фактът, че е искала да даде всичко, за да служи на Бога, не би било достатъчно, за да бъде обявена за душевно болна. Знаете, че в тази страна имаме религиозна свобода. Това е една важна конституционна свобода и в случаи като този, законът се отнася с уважение към нея.

— Ти трябва да ми помогнеш, Бу — каза Чарли. — Разкажи ми за начина на мислене на тази жена. Дай ми някакъв коз срещу нея. Покажи ми как да я отклоня, как да я накарам да промени мнението си относно Джоуи Скавело.

— Този вид психопатична личност не се страхува, нито е неустойчива на провал. Точно обратното. С причина, в която да вярва и подкрепяна от манията за величие, силно религиозна по натура… ами, макар на външен вид да изглежда обратното, тя е една скала, която е изключително устойчива на натиск и удар. Тя живее в една реалност, която е сътворила за себе си и то така добре, че може би, няма никакъв начин да можеш да я разклатиш, да я разбиеш или да я накараш да загуби вяра.

— Искаш да кажеш, че не мога да я накарам да промени намерението си?

— Мисля, че това е невъзможно.

— Тогава, как да я накарам да се оттегли? Тя е една ненормална жена и би трябвало да има лесен начин да се справя с нея.

— Ти не ме слушаш или не искаш да чуеш какво ти казвам. Ти не трябва да правиш грешката, приемайки, че само защото е психопатка тя е уязвима. Този вид умствен проблем носи със себе си една особена сила, една способност да издържа отхвърляне, неуспех и всички видове стрес. Ти виждаш, че Грейс е развила своята психопатна фантазия с единствената цел да защити себе си от тези неща. Това за нея е един начин да се бронира срещу жестокостите и разочарованията на живота и тази броня е дяволски добра.

— Искаш да кажеш, че тя няма слаби места ли? — попита Чарли.

— Всеки има слаби места. Аз просто ти казвам, че в случая с Грейс това няма да е лесно. Ще трябва да прегледам моя файл за нея, да помисля малко… Дай ми поне един ден.

— Мисли бързо — каза, ставайки, Чарли. — Няколкостотин религиозни фанатици, склонни да убиват, дишат във врата ми.

— Чарли — каза Бу при вратата, когато те напускаха кабинета, — зная, че твоята вяра в мен е понякога твърде голяма…

— Да, развил съм към теб комплекса Месия.

— Аз просто не искам да влагаш твърде много надежда в това, което съм в състояние да направя — каза, все още необичайно сериозен Бу, отминавайки шегата. — Фактически, аз не съм в състояние да направя каквото и да било. Веднага ще ти кажа, че има само един-единствен отговор, един начин да се справиш с Грейс, ако искаш да спасиш своите клиенти.

— И какъв е той?

— Да я убиеш — отвърна без усмивка Бу.

— Определено не си от онези мекосърдечни психиатри, които винаги искат да дадат на масовите убийци втори шанс за живот. Къде си получил дипломата си — в Атила, варварския институт за психиатри ли?

Той много искаше Бу да се пошегува както друг път, но мрачната реакция на психиатъра на разказа за неговата среща с Грейс тази сутрин беше така нехарактерна, че наруши равновесието на Чарли. Той се нуждаеше от смях. Нуждаеше се, да му бъде казано, че има благоприятен изход от тази отчайваща ситуация. Здравият разум на Бу в съчетания със сериозното изражения на лицето му плашеше много повече, отколкото цветистата тирада на Грейс Спайви.

Но Бу каза:

— Чарли, ти ме познаваш. Знаеш, че във всичко мога да намеря майтапа. В определени ситуации мога да се подсмивам при шизофрения. Забавлявам се при определени видове смърт, изпитания, проказа, американски политици и рак. Усмихвал съм се при повторенията на „Лейвърн & Шърли“, когато моите внуци са настоявали да ги гледам с тях. Но тук не виждам нищо смешно. Ти си ми скъп приятел, Чарли. Аз се боя за теб.

— Сериозно ли говореше, когато каза, че трябва да я убия?

— Аз зная, че не би могъл да извършиш хладнокръвно убийство — каза Буд. — Но се боя, че смъртта на Грейс е единственото нещо, което може да отклони вниманието на тези религиозни фанатици от твоите клиенти.

— Значи би помогнало, ако аз бях способен на хладнокръвно убийство.

— Да.

— Нямаше да е зле, ако поне малко носех убиец в себе си.

— Да.

— Господи.

— Положението е трудно — съгласи се Бу.