Дийн Кунц
Служители на Здрача (51)

51.

Денят се стопяваше в мрак. Цветовете изчезваха от пейзажа, през който минаваха, оставяйки дърветата, хълмовете и всичко друго толкова сиви, колкото беше настилката на шосето. Кайл Барлоу включи фаровете и се наведе над волана на стария автомобил, хилейки се.

Сега. Сега, те имаха нещо истинско, за да продължат. Имаха солиден водач. Информация. Логически план. Те не продължаваха повече само с подозрения и молитви. Не се движеха повече наслуки и не се отправяха на север само защото това изглеждаше добра идея. Те знаеха къде е момчето, къде трябваше да е. Вече имаха някакво направление и Барлоу беше започнал да вярва отново в качествата на водач на Майка Грейс.

Тя беше на седалката до него. Беше се свила до вратата и потънала за кратко време в един от онези дълбоки сънища, които я спохождаха все по-рядко. Добре. Тя се нуждаеше от почивка. Очната ставка наближаваше. Крайното изпитание. Когато застанеха лице срещу лице с дявола, тя щеше да има нужда от цялата енергия, която успееше да събере.

Ако Грейс не беше Божи вестител, защо тогава им бе предадена тази жизненоважна информация? Това доказваше, че тя е права, има добри намерения, казва истината и трябва да й се подчиняват.

За момента съмненията му бяха изчезнали.

Барлоу погледна в огледалото за обратно виждане. Двата пикапа продължаваха да бъдат зад тях. Кръстоносци. Кръстоносци на колела, вместо на коне.