Дийн Кунц
Служители на Здрача (21)

21.

О’Хара и Баумберг стояха до прозорците в голямата детска спалня на втория етаж на пустата къща.

Те продължаваха да чувстват заплашителното присъствие на нещо лошо, което ги наблюдава. Опитаха се да го игнорират, придържайки се твърдо към своята вяра и своето решение да изпълнят задачата, която беше им дала Майка Грейс.

Отвън задният двор лежеше в тъмнина, помитан от засилващия се вятър. Оттук, горе, те можеха да виждат в открития плувен басейн. Никакъв звяр не беше се спотаил в бетонната вдлъбнатина. Вече не. Сега той беше в къщата с тях.

Зад този имот имаше друга тревна площ и друга къща. Това бе една разположена на голяма площ едноетажна сграда в стил ранчо, покрив с напукани дървени плочки и свой собствен открит плувен басейн. Басейнът беше напълнен и така осветен от дъното, че представляваше един проблясващ синьо-зелен скъпоценен камък във формата на бъбрек.

От чантата в краката си О’Хара беше извадил един бинокъл за нощно виждане. През него О’Хара виждаше много добре всичките сгради, които допираха задната част на парцелите по тази улица. Фасадите на тези къщи гледаха към друга улица, която беше успоредна на тази.

— Коя е къщата на Скавело? — попита Баумберг.

— О’Хара бавно се обърна надясно, гледайки по-нататък на север.

— Не е къщата зад тази — отвърна той. — Тя е следващата, с правоъгълния басейн и люлките.

— Не виждам никакви люлки каза Баумберг.

— Наляво от басейна — поясни О’Хара, подавайки му бинокъла. — Детска люлка и гимнастически уреди.

— Само през една къща — каза Баумберг.

— Да.

— Няма запалени лампи.

— Още не са се прибрали вкъщи.

— Може би те няма да се приберат.

— Ще дойдат — каза О’Хара.

— А ако не дойдат?

— Ще отидем да ги потърсим.

— Къде?

— Където ни изпрати Бог.

Баумберг кимна.

О’Хара отвори една от чантите за пране и извади оттам една пушка.