Дийн Кунц
Служители на Здрача (56)

56.

В хижата Кристин откри, че Джоуи стои във всекидневната. Лицето му беше пепеляво. Беше чул стрелбата. Той знаеше.

— Това е тя.

— Миличък, облечи си скиорския екип и си обуй обувките. Скоро ще излезем навън.

— Така ли? — попита тихо той.

— Трябва да сме готови да тръгнем веднага, щом дойде Чарли.

— Това не е ли тя?

— Тя е — отвърна Кристин. В очите на момчето се появиха сълзи и тя го прегърна. — Всичко ще бъде наред. Чарли ще се погрижи за нас.

Тя гледаше в очите му, но той не я виждаше. Джоуи гледаше през нея в някакъв друг, негов собствен свят и пустотата в очите му предизвикваше студени тръпки по гърба й.

Кристин се надяваше, че той ще може да се облече сам, докато тя тъпче разни неща в своята раница, но Джоуи беше на ръба на кататонията и просто стоеше там с безизразно лице и отпуснати ръце. Тя грабна скиорския екип и му го облече, нахлузвайки го върху пуловера и джинсите, които бяха вече на него. После му обу два чифта дебели чорапи, надяна обувките му и завърза връзките. Кристин постави ръкавиците му и ски-маската на пода до вратата, така че да не ги забрави, когато стане време да тръгват.

Тя отиде в кухнята и започна да избира храни и други неща за раницата, Джоуи също дойде и застана до нея. Внезапно, той се отърси от своя транс и лицето му се изкриви от страх.

— Бренди? Къде е Бренди? — попита той.

— Имаш предвид Чубака, миличък.

— Бренди! Имам предвид Бренди!

Шокирана, Кристин спря да подрежда раницата, наведе се и го погали по лицето.

— Миличък… не прави това… не тревожи така мама. Ти си спомняш. Зная, че си спомняш. Зная, че си спомняш. Ти си спомняш… че Бренди е мъртъв.

— Не.

— Вещицата…

— Не!

— … го уби.

Джоуи поклати буйно глава.

— Не. Не! Бренди! — викаше отчаяно той своето мъртво куче. — Бренди! Бреееендииии!

Кристин го държеше. Той се мъчеше да се освободи.

— Миличък, моля те, моля те…

В този момент, Чубака дойде тихо в кухнята, за да види за какво беше цялата тази суматоха, а момчето се освободи от Кристин и сграбчи радостно кучето, прегръщайки силно рунтавата му глава.

— Бренди. Виждаш ли? Това е Бренди. Той е още тук. Ти излъга. Бренди не е пострадал. Бренди е окей. Нищо лошо не се е случило на добрия стар Бренди.

За момент Кристин не можа да си поеме дъх или да се помръдне, защото болка я спираше, не физическа, а емоционална болка, дълбока и горчива. Джоуи се изплъзваше. Тя мислеше, че той е приел смъртта на Бренди и че всичко това бе уредено, когато тя го принуди да кръсти кучето Чубака, вместо Бренди Втори. Обаче сега… Когато тя го повика, той не отговори, нито я погледна. Само говореше ласкаво на кучето, милваше го и го прегръщаше. Кристин го извика отново, но той продължи да не отговаря.

Тя изобщо не трябваше да го оставя да поддържа тази прилика. Трябваше да си избере друго куче, каквато и да е порода, освен златист ретривър.

Или, може би, не. Може би, не можеше да направи нищо, за да запази здрав неговия разум. От никое шестгодишно дете не можеше да се очаква да се държи, когато целият свят около него се разпада. Много възрастни биха се побъркали по-скоро.

Един добър психиатър щеше да бъде в състояние да му помогне.

Кристин трябваше да вярва, че това е така. Трябваше да повярва. Иначе нямаше никакъв смисъл да се продължава оттук нататък.

Тя живееше заради Джоуи. Той беше нейния свят, нейния смисъл в живота. Без него…

Най-лошото нещо беше, че Кристин сега нямаше време да го прегръща, гали и му говори неща, от които той изключително много се нуждаеше, а и тя също. Спайви идваше и времето изтичаше. Ръцете й трепереха, а сълзите й се стичаха по лицето. Кристин никога не беше се чувствала по-зле. Сега, дори ако Чарли спасеше живота на Джоуи, тя все още можеше да загуби своето момче и от него да остане само живата, но празна обвивка. Тя обаче продължаваше да действа. Отваряше вратичките на шкафовете и търсеше нещата, от които щяха да имат нужда, когато отидеха в гората.

Кристин беше изпълнена с най-черна омраза към Спайви и към Църквата на Здрача. Тя не искаше просто да ги убие. Искаше първо да ги измъчва, да накара старата кучка да крещи и моли аз милост. Противна, мръсна, гадна, луда, стара кучка!

— Бренди… Бренди… Бренди… — говореше тихо и ласкаво Джоуи и милваше Чубака.