Джоан Харис
Джентълмени и играчи (52)

8

Петък, 5 ноември

8,30 вечерта

Трябва да призная, че доста се смутих. Бях толкова сигурен, че Кийн ще е с нея, че я гледах глупаво, без да обелвам дума, съсредоточен в цветните отблясъци, които подскачаха по бледото й лице, и заслушан в гигантското туптене на старческото си сърце в мрака.

— Нещо случило ли се е?

— Не — казах аз. — Просто един стар глупак се прави на детектив, това е.

Тя се усмихна.

Над мен избухнаха последните фойерверки. Този път в горскозелено, приятен цвят, който превръщаше в марсианци хората, обърнали лица нагоре. Синьото малко ме изнерви — напомни ми за сините светлини на линейка… и за червените и…

Отново нещо подобно на спомен изскочи на повърхността на съзнанието ми и пак изчезна. Имаше нещо в тези светлини, в цветовете, в начина, по който огряваха лицето на…

— Господин Стрейтли — тихо каза госпожица Деър, — не изглеждате добре.

В интерес на истината, сега бях по-добре, но димът и горещината от огъня ме измъчваха. По-важното беше, че до мен стоеше тази млада жена, за която всички инстинкти ми подсказваха, че е още в опасност.

— Чуйте ме, Даян — казах й аз и я улових за ръка. — Мисля, че трябва да ви кажа нещо.

И започнах. Първо за бележника, после за Къртицата Мол, за Пинчбек, за смъртта на Леон Мичъл и Джон Снайд. Взети поотделно, тези обстоятелства като че ли нямат нищо общо помежду си, но колкото повече мислех и говорех за тях, толкова по-ясно виждах общата картина.

Той ми беше казал, че е учил в „Сънибанк“. Какво ли преживяване е било за някого като Кийн. Умно момче с любов към книгите, с бунтарски дух. Вероятно учителите са го мразели точно толкова, колкото и учениците. Представям си го: мрачно, самотно момче, което мрази училището, мрази съучениците си, живее в света на фантазиите.

Може би всичко е започнало като вик за помощ. Или като шега, или като бунт срещу частното училище и ценностите, които стоят зад него. След като се е осмелил да направи първата крачка, нататък сигурно не е било трудно. Докато е носил униформата, с него са се отнасяли като с всеки друг ученик от „Сейнт Осуалдс“. Представям си каква тръпка е било да върви незабелязан по внушителните стари коридори, да надзърта в класните стаи, да общува с другите момчета. Самотна тръпка, но въпреки това силна, постепенно прераснала в нещо като мания.

Даян слушаше мълчаливо историята ми. Тя се състоеше само от догадки, но звучеше достоверно и докато говорех, започнах ясно да си представям момчето Кийн, да чувствам това, което той е чувствал, и да разбирам в какво ужасно същество се е превърнал.

Чудех се дали Леон Мичъл е знаел истината. Със сигурност Марлийн е била напълно убедена в съществуването на Джулиан Пинчбек, както и аз.

Този Пинчбек притежаваше изненадващо хладнокръвие, особено за такова малко дете. Дори на покрива запази самообладание и избяга като котка, преди да успея да го хвана, потъна в сенките и остави Джон Снайд да поеме вината, вместо да признае за собственото си участие в случилото се.

— Може би просто са се забавлявали. Знаете какви са момчетата. Глупава игра, стигнала твърде далеч. Леон пада. Пинчбек побягва. Оставя да обвинят портиера и петнайсет години живее с тази вина.

Представете си как може да се отрази това на едно дете. Помислих си за Кийн и се опитах да прозра горчивината зад невъзмутимата фасада. Не успях. Може би в гласа му имаше известна непочтителност, младежка самомнителност, шеговитост. Но злоба — истинска злоба? Трудно ми беше да повярвам. И все пак ако не Кийн, тогава кой?

— Разигравал ни е — казах на госпожица Деър. — Това е в негов стил. С характерния му хумор. В основата си играта е същата като преди, но този път е решил да я доведе до край. Вече не му стига да стои в сянка. Иска да удари „Сейнт Осуалдс“ в най-болното му място.

— Но защо? — попита тя.

Аз въздъхнах. Изведнъж се почувствах много уморен. Казах без всякаква връзка:

— Харесвах го. Още го харесвам.

Последва дълго мълчание.

— Обадихте ли се в полицията?

Кимнах.

— Марлийн говори с полицаите.

— Значи ще го намерят — каза Даян. — Не се тревожете, господин Стрейтли. Може би все пак ще се почерпим за рождения ви ден?