Серия
Анди Карпентър (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dog Tags, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

Казах на помощника на Синди Сподек да прекъсне срещата й, тъй като е много важно да говоря с нея. Явно в протоколите на ФБР не е предвидено да се прекъсват важни срещи заради обаждането на адвокати и той отказа. Затова засилих натиска и описах положението като въпрос на живот и смърт, което го накара да отстъпи.

Петнайсет секунди по-късно Синди бе на телефона.

— Живот и смърт? — попита тя. Не звучеше особено разтревожена, знае, че съм готов да кажа каквото и да е, за да получа онова, което искам.

— Всъщност много живот и смърт на много хора — потвърдих аз и описах колкото се може по-бързо ситуацията, без да спестявам нищо важно.

— Говори ли с Бенсън? — попита тя.

— Не мога да се свържа с него.

— Какво искаш от мен?

— Да се погрижиш нищо да не се случи на онзи терминал, а може би и да откриеш Уили.

— Анди, не мога да започна антитерористична операция на ФБР само заради предчувствията ти. Не работим по този начин.

— Синди, всичко е съвсем реално. Усещам го. Ако не го спреш, ще последва катастрофа. Ако греша, ще се издъним. Ще поема колкото се може повече вина върху себе си. Но знам, че ако можех да говоря с Бенсън, той щеше да се задейства.

— Задръж малко — каза тя и чаках около три безкрайни минути, преди отново да се включи. Този път напрежението в гласа й се долавяше ясно. — Анди, заемам се. Трябва да тръгвам.

— Какво става?

— След двайсет минути в пристанището трябва да влезе танкер.

Затворих телефона, втренчих се в него и мислено го умолявах да зазвъни. Били и Лори правеха същото; знаехме, че вече не можем да направим нищо и ни остава само да чакаме.

Пет минути по-късно се обади Бенсън. Бързо му разказах какво се е случило и че вече съм разговарял със Синди, която се е заела. Дори да бе раздразнен от намесата ми в работата на Бюрото, определено успя да го скрие.

Звучеше разтревожен.

Точно преди да прекъсне връзката, казах:

— Мисля, че човекът зад всичко това е полковник Уилям Микелсън. Работи в Пентагона.

— Колко сте сигурен? — попита той.

— Осемдесет процента. Но ако съм прав, сигурно вече е готов да напусне страната.

Щрак.

Бенсън ми затвори. Надявах се и вярвах, че го е направил, защото бърза да реагира на думите ми. Другата възможност бе да ми е затворил поради същата причина, поради която са ми затваряли през целия ми живот — защото ме намират за непоносим и дразнещ трън в задника.

Отново зачакахме.