Дейвид Розенфелт
Адвокатът с кучето (66)

Кати Брайънт се надяваше никога да не ме види отново. Не може да се каже, че това я отличава от други жени, които съм познавал през живота си, но нейните причини бяха по-основателни. Разговорите с мен обелваха коричката от раната, причинена от смъртта на съпруга й.

Този път ме прие в дома си в Тийнек, може би, след като е определила, че макар да съм дразнещ, не представлявам физическа заплаха. Дори ми предложи кафе — благосклонен жест, който оцених и приех.

— Как върви процесът? — попита тя. — Боя се, че напоследък не следя много новините.

— Трудно — подцених положението аз. — Но сега ще се задействаме по-сериозно.

— Успех. Ако клиентът ви е невинен, разбира се.

— Благодаря.

— За какво искахте да говорим? — попита тя с нескрита тревога в гласа.

— За нещо, което ми споменахте при предишната ни среща — отвърнах аз. — Казахте, че Алекс е бил напрегнат от работата, особено през последните два месеца. Не спял добре и качеството на живота ви зависело от неща като цената на петрола и златото.

Тя кимна. Споменът бе съвсем пресен за нея.

— Да.

— Зная, че не ви е приятно да се връщате към това, но ще ви бъда благодарен, ако опитате. Можете ли да си спомните конкретни неща, които го разстройваха, или нещо, за което ви е споменавал?

— Не, не обичаше да говори за работа. Казваше, че не иска да я носи у дома, но, разбира се, тя никога не го напускаше.

— Да се е случвало да дочуете някакви разговори? Нещо, свързано с причината да е под стрес?

— Трябва да ви попитам нещо — каза тя.

— Разбира се.

— Защо искате да знаете всичко това? Алекс е бил случайна жертва онзи ден; не той е бил мишената. Това как би ви помогнало за делото?

Това бе моментът на истината. Трябваше да замажа нещата и да не й казвам какво целя. Това си бе стрелба в тъмното и нямаше причина тя да влиза в тунела с мен.

От друга страна, ако бях на нейно място, щях да искам да науча и да преценя лично.

— Може да не е бил случайна жертва. Не твърдя, че със сигурност е така. Дори не казвам, че е възможно. Но все пак има такава вероятност.

Тя кимна, но не проговори близо цяла минута. Накрая каза:

— Има нещо, което може да ви помогне.

— Какво?

— Една вечер гледахме новините, явно е била емисията в десет, защото бяхме в леглото. Мисля, че четях и не обръщах много внимание на телевизора.

— Добре…

— Алекс се разстрои от нещо, което видя. Усетих го как се напряга. След това веднага взе телефона и се обади.

— Знаете ли на кого?

Тя кимна.

— Чух го да казва „Стенли“, така че трябва да е бил Стенли Фриймън. Излезе от спалнята, докато говореше, но го чух да пита: „Стенли, чу ли какво е станало?“.

— Чухте ли нещо повече?

— Не. Разговорът обаче продължи дълго… може би около петнайсет минути. Ясно беше, че е важно, щом звъни на господин Фриймън в такъв късен час. Но когато се върна, Алекс се престори, че нищо не е станало.

— Знаете ли какво е видял, че да се разстрои така?

— Не. Но…

Тя стана и отиде до бюрото. Отвори чекмеджето и прегледа някакви пликове и книжа. Като че ли намери онова, което търсеше, и спря за няколко секунди, за да го прочете.

— Мога да ви кажа, че беше в петък, четиринайсети март.

— Сигурна ли сте?

— Да, защото на следващия ден племенницата ми навършваше две години и трябваше да идем на празненството. На сутринта обаче Алекс ми каза, че не може да дойде, трябвало да се погрижи за нещо в работата. Знаех, че е свързано с разговора му с господин Фриймън, но не го попитах за подробности.

— Знаете ли кой канал сте гледали? — попитах аз.

— Пети. Със сигурност. Това са единствените местни новини, които гледаме.

Станах.

— Благодаря ви, това може да се окаже много полезно. Ако се сетите нещо друго, потърсете ме по всяко време.

— Добре. Господин Карпентър, ако научите нещо за Алекс… за смъртта на Алекс… искам да го науча незабавно. Моля ви.

— Имате думата ми.

На път към дома се обадих на Хайк и му разказах за разговора с Кати Брайънт. Помолих го да намери запис от новинарската емисия.

— Ако ти направят проблем, поискай съдът да издаде нареждане. Съдия Катчингс ще го одобри на секундата.

— Заемам се — каза той. — Ще прегледам и другите канали. Щом е чела, може и да греши за програмата.

— Добра идея. Благодаря.