Дейвид Розенфелт
Адвокатът с кучето (73)

Алан Ландън можеше да реагира на обаждането на Чаплин с гняв, но това не беше в неговия стил. Определено имаше всички основания да бъде бесен. Беше планирал всеки етап, бе обмислил почти всяка случайност, а се намираше в трудно положение заради некадърността на други.

Още от първия ден знаеше, че Карпентър представлява опасност. Беше умен, разполагаше с ресурсите и щом вземеше клиент, правеше всичко необходимо да го защити. Именно затова Ландън беше наредил Цимерман да бъде убит в затвора. Нападението обаче се беше провалило и ставащото сега бе резултат от този провал.

Ландън знаеше, че рано или късно ще се стигне дотук; бяха заложени твърде много пари, участваха твърде много хора, имаше твърде много движещи се части, за да може всичко да си остане потулено завинаги. Беше се подготвил за този момент и щеше да се справи отлично. Просто искаше да разполага с още седемдесет и два часа, преди да се случи.

— Карпентър знае за родия — каза Чаплин с намек за паника в гласа. — И свързва цялата история със станалото в Ирак.

— Знае ли детайлите?

— Не — отвърна Чаплин. — Не мисля. Ако ги знаеше, нямаше да се опитва да ме притисне, а щеше да разговаря направо с федералните.

— Добре — каза Ландън. — В такъв случай е важно да не се поддаваш на въпросния натиск. Всичко ще приключи много скоро.

— За теб, може би. Но аз трябва да продължавам със собствения си живот. Не мога да изчезна.

— Няма да ти се наложи — успокои го Ландън, макар че от самото начало планът му включваше Чаплин да изчезне против волята си, когато му дойде времето. — Всичко е под контрол.

— От моята позиция нещата не изглеждат така.

— Трябва да продължиш да ми се доверяваш. До следващата седмица всичко ще бъде минало.

— Ясно. Добре — каза Чаплин, макар да не звучеше особено убеден.

— Не си направил нищо лошо. Инвестирал си от името на клиентите си, при това по тяхно нареждане.

— Умряха хора — посочи Чаплин. — Стенли умря, за бога.

— Това беше нещастен случай…

— Наистина ли? — прекъсна го Чаплин.

— … с който ти нямаш абсолютно нищо общо.

— Не искам да вляза в затвора, Алан.

— Това няма да се случи — увери го Ландън и добави наум: „Защото няма да си сред живите“.