Серия
Анди Карпентър (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dog Tags, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

— Защитата призовава капитан Роджър Дъсенс.

Дъсенс стана и тръгна към свидетелското място, като по пътя не откъсваше очи от мен. Очакваше да го атакувам и да го представя като некомпетентен нещастник. Честно казано, би ми доставило огромно удоволствие.

Но колкото и да е обезсърчаващо, Дъсенс бе мой свидетел и трябваше да каже неща, които ще бъдат от полза за клиента ми. Не исках да ми прави сечено на разпита само защото ми е бесен. Затова трябваше да пипам с копринени ръкавици, макар че не съм открил чифт, който да ми става.

Помолих го да опише обстоятелствата, при които е поел охраната на Реймънд Сантяго през онази вечер.

— Съдия Катчингс издаде заповед на щатската полиция Сантяго да бъде поставен под охрана, по ваше искане.

— Получихте ли допълнителна информация за сержант Сантяго?

— Получихме. — Дъсенс продължаваше да използва множествено число; определено не искаше цялата вина да се стовари върху него.

Продължих да го ръчкам и той разкри, че Сантяго е един от войниците, изхвърлени от армията заради нехайство през онзи съдбовен ден в Ирак.

След като описа как съм му се обадил и как е изпратил двама полицаи в дома ми да вземат Сантяго, аз го попитах:

— Чакахте ли го в хотела?

— Да.

— С още полицаи под ваше командване?

— Да. В хотела бяха изпратени още шестима полицаи.

— Имаше ли още някой с вас?

Той кимна.

— Да. Специален агент Уилбър Бригс от ФБР и капитан Дерек Мийд от армията. Смятаха да разпитат Сантяго след пристигането му.

Това бе важен факт и държах заседателите да го чуят. Исках да знаят, че Сантяго не е просто някаква измислица на защитата и сериозни поделения на американското правителство са изгаряли от нетърпение да чуят какво има да казва.

В същото време бях озадачен от нелогичността на ситуацията. Първо федералните проявяват достатъчно голям интерес, за да поставят охрана на Майло, после дават задна, а след това искат да разпитат Сантяго. Не бях сигурен какво са очаквали да научат от него, особено като се има предвид, че се бяха задоволили да замажат разследването на атентата в Ирак.

— Вие ли ги уведомихте, че Сантяго ще бъде поставен под охрана? — попитах аз.

— Не. Нямам представа как са научили.

Аз също нямах представа и това не ми даваше покой. Продължих нататък и накарах Дъсенс да обясни, че изстрелът е дошъл от прозорец на една доста отдалечена сграда. Той описа оръжието като модерна мощна карабина, а стрелецът — като отличен снайперист.

— Значи твърдите, че когато хората ви са пристигнали със Сантяго, стрелецът вече е бил на позиция?

— Определено — потвърди той.

— Имате ли представа как е научил къде отвеждат Сантяго?

— Нямам — твърдо отговори той.

— Бяхте ли разкрили мястото на мен, на друг представител на защитата или на съда?

— Не.

— Благодаря, капитане.

Дъсенс направо зяпна, когато го освободих, не можеше да повярва, че не опитах да го поставя в неудобно положение. На мен самия ми бе трудно да повярвам.

Илай започна разпита си, като пита Дъсенс дали е знаел къде живее Сантяго.

— Не.

— Знаехте ли къде е живял, преди да постъпи в армията?

— Не — поклати глава Дъсенс.

— Бил ли е женен?

— Не зная.

— Значи знаете съвсем малко неща за него. Това вярно ли е? — попита Илай.

— Вярно е.

— Знаете ли дали е имал някакви врагове?

— Поне един със сигурност. — Залата и част от заседателите се разсмяха на отговора, което определено не бе реакцията, търсена от Илай.

— Но лично вие не знаете защо този враг го е застрелял?

— Не.

— Доколкото знаете, убийството на Сантяго може и да не е имало връзка с атентата в Ирак, нали?

— Точно така.

— Доколкото знаете, то би могло да няма нищо общо и с това дело, нали?

— Да. Благодаря. Нямам повече въпроси.