Серия
Анди Карпентър (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dog Tags, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

Изборът на заседатели е вълчи капан. Мисля, че юридическият термин е Pitsius Corpus, но „вълчи капан“ му приляга по-добре.

С Илай прекарахме безкрайни часове в разпитване на хора и опити да определим кои от тях ще застанат на наша страна при бъдещото произнасяне на присъдата.

Само по себе си това е достатъчно трудно, но се усложнява неимоверно от факта, че повечето хора ни разиграват. Посоката на разиграването като цяло се определя най-вече от това дали искат да заемат местата си в залата. В зависимост от гледната им точка казват или онова, което мислят, че искаме да чуем, или обратното.

Разбира се, ние не знаем какво искаме да чуем. Имаме своите теории и най-обща идея за подходящия заседател, но по принцип просто гадаем. И няма да разберем дали предположенията ни са се оказали верни до издаването на присъдата.

Съдът бе призовал общо осемдесет и един граждани, от които да изберем дванайсет и четирима резерви. Те трябваше да са повече от достатъчни, макар че имаше безкраен резерв от хора, към които да се обърнем при нужда.

Никога не съм приключвал избор на жури с ясна представа как съм се справил и нямам нищо против изборът да става чрез жребий, без никакви въпроси.

Днешните интервюта не се различаваха от другите. Като цяло гледах да избера хора, чиято интелигентност е над средната и които ще схванат и нещо повече от очевидните доказателства, които им се представят. Шестима от първите осем приети от двете страни бяха завършили колеж, така че вероятно се справях добре.

Поне двайсет от кандидатите изгаряха от желание да заявят, че имат изградено мнение към случая или че са силно „за“ или „против“ военните. Бяха убедени, че думите им са достатъчно основателен фактор да бъдат отпратени, и бяха прави.

Деветият заседател бе на четирийсет и няколко, продаваше медицински стоки, беше завършил колеж и несъмнено искаше да бъде избран. Отговаряше на всичко с жар и използваше всяка възможност да покаже колко е непредубеден.

Разбира се, непредубедеността не бе основният ми избор; предпочитах да е на моята страна. Но нямах друга причина да го отрежа, освен леко некомфортното чувство, че прекалено много иска да бъде избран. Търговците по принцип работят на комисиона и съответно кисненето две седмици в съда орязва доходите им. Но явно номер девет не беше загрижен за това.

Продължихме в същия дух до края на деня; съдия Катчингс определено искаше всичко това да приключи. Наближаваше пет следобед, когато избрахме четвъртия заместник и на печелившите им бе заръчано да бъдат тук на сутринта.

Като цяло бях доволен от групата.

Или пък не.