Серия
Анди Карпентър (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dog Tags, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

— Майло, време е за шоу.

Ако Майло не бе започнал да ми се доверява достатъчно, за да намери плика, никога нямаше да го направи. И тъй като беше неделята преди да представим тезата на защитата, едва ли можеше да се намери по-подходящо време.

Лори и Маркъс се грижеха за охраната, Уили също бе дошъл за допълнителна подкрепа. Хайк бе започнал да се подготвя за ролята си, а аз позволих на Лори да наеме и две ченгета извън дежурство. Препоръча ги Пит, а Лори ги познаваше отдавна.

Били беше казал, че има по-голяма вероятност Майло да се справи късно през нощта, като имитираме самото събитие. Това обаче представляваше твърде голяма опасност за него; смъртта на Сантяго разсея всяко съмнение, че противникът ни е находчив и безмилостен. Затова се налагаше да осигурим максимална охрана, но трябваше да внимаваме да не изкараме акъла на кучето. Трябваше да е спокоен.

Лори прикрепи джипиеса към нашийника му и всички изучихме плана на квартала около бара. Не го правехме за първи път; аз лично вече познавах района по-добре от улиците около дома ми. Преговорихме каква позиция ще заеме всеки от нас по време на операцията; накъдето и да тръгнеше Майло, някой от нас щеше да го последва.

Естествено, ако просто си останеше на място, както направи миналия път, проследяването му щеше да е фасулска работа.

Маркъс изсумтя на Лори, че теренът е чист, и ние тръгнахме, като се разпръснахме доста, за да не привличаме внимание. Майло бе на задната седалка с Уили, който го бе прилъгал да положи глава в скута му. Самият Уили не изглеждаше загрижен, че собствената му глава си остава открита за евентуални стрелци.

Когато пристигнахме на уговорените места, Хайк застана там, където бе стоял Ърскин, пред бара. Аз заех мястото на Били, а Уили заведе Майло там, където бе чакал сигнал от Били през онази нощ.

Днес сигналът щеше да дойде от моя милост.

Всички останали се отдалечиха в посоката, в която Майло бе избягал с плика. Всички имахме джипиес монитори и уоки-токи, така че ако Майло изчезнеше от поглед, щяхме бързо да го открием. Бях много нервен от цялото начинание, но Майло изглеждаше ведро уверен. Според Били той бе страхотен, когато е под напрежение.

Разбира се, тъкмо когато бяхме готови да започнем екшъна, заваля. При това не приятен летен ръмеж, а силен порой с едри капки. Като командир на операцията, трябваше да взема решение да действаме или да се оттеглим.

Избрах да действаме; бяхме отишли твърде далеч и ако го направехме отново, само щяхме да увеличим опасността. Освен това Майло като че ли изобщо не се влияеше от дъжда. Просто си седеше търпеливо и чакаше сигнал.

Хайк не изглеждаше толкова радостен като Майло. Предполагам, че да седи под дъжда пред бар, без да може да влезе вътре, да се изсуши и да си поръча питие, не бе точно представата му за добро прекарване.

Лори играеше ролята на команден център; всички трябваше да се обаждат на нея и да докладват, когато са готови. Накрая тя ми даде сигнал… да действам, когато съм готов.

Дадох знак на Хайк, който кимна и бавно тръгна към мястото, където беше застрелян Ърскин. Майло го наблюдаваше, после се обърна към мен и аз приех това за обнадеждаващ знак. Изглежда, чакаше командата ми.

Хайк стигна до мястото и спря за няколко секунди. Майло като че ли се напрегна малко, може би усещаше, че идва неговият момент. Както бе замислено, Хайк изчака около минута и половина, след което извади плик от джоба си — обемист плик от дебела хартия, какъвто бе носил Ърскин. В него имаше парче от ризата на убития; бяхме покрили всеки основен момент.

Щом видях това, направих знак на Майло да действа. Той реагира незабавно, скочи и се втурна към Хайк, който държеше плика в протегнатата си ръка и се беше свил така, сякаш всеки момент ще бъде прегазен от вражески танкове.

Майло полетя във въздуха. Гледката ме изумяваше всеки път. Той грабна плика от ръката на Хайк и настъпи моментът на истината.

Майло продължи да тича… с все сили, с плика в уста. Профуча покрай бара, точно както бе направил онази нощ според очевидците.

— Тръгна! — извиках аз в радиостанцията и чух развълнуваните отговори на останалите. Втурнах се след Майло, макар че не исках да го приближавам твърде много, боях се, че ще спре и ще се върне при мен за бисквитка.

След секунди стана ясно, че моето тичане е загуба на време и кислород; Майло изчезна от погледа ми почти моментално. Видях го как завива надясно и продължава нагоре по малко възвишение.

Съобщих това на останалите и изтичах към колата си. Потеглих в посоката, в която бе избягал Майло, като непрекъснато правех справка с джипиеса. Разчитането на апарата не е от силните ми страни; надявах се, че останалите се справят по-добре.

Насочвани от Лори, те продължаваха да следят Майло изкъсо и се движеха най-общо в същата посока.

— Рузвелт Парк! — извика Лори. — Близо до тенискортовете.

Паркът се намира на около шест пресечки от бара и е сравнително малък и много тих. По това време на деня сигурно имаше неколцина души, които играеха тенис, а може би и няколко майки, които бяха завели децата си на люлките. Макар че дъждът най-вероятно ги беше прогонил.

Като не броим Хайк, аз пристигнах последен и се насочих към паркинга. Паркирах, изскочих от колата и хукнах към кортовете. Видях Лори, Маркъс, Уили и двете ченгета, но не и Майло. Когато приближих, разбрах, че той е непосредствено зад тях.

Копаеше яростно пръстта между някакви храсталаци. Земята се беше разкаляла от дъжда, но на него като че ли не му пукаше. Пликът, който беше отмъкнал от Хайк, лежеше наблизо.

Гледах като хипнотизиран как Майло копае — лапите му ровеха свирепо, пръстта и листата хвърчаха зад него. Приличаше на преобразена в куче лопата и след секунди видяхме плика, който търсехме от толкова време.

Лори клекна, взе го от дупката и ми го подаде. Избърсах го донякъде и го отворих колкото се може по-внимателно. Не вярвах, че по заровения и вече мокър плик може да има отпечатъци или други материали за криминалистите, но въпреки това действах предпазливо. Вътре имаше пачка листа, захванати с кламер.

Горният лист бе празен. Както и останалите.

С изключение на последния.

На него пишеше: „Целуни ме отзад“.