Серия
Анди Карпентър (8)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dog Tags, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

— Ваша Чест, смятаме, че убийството на Ърскин е било само началото.

С тези думи започнах срещата със съдия Катчингс и Илай в кабинета на съдията. По мое искане Хайк и тримата асистенти на Илай не бяха поканени. Трябваше да спечеля това разискване, така че исках да съм колкото се може по-съсредоточен.

— Всичко започва от онзи ден в Ирак, когато са убити осемнайсет души, а клиентът ми е изгубил крака си. След завършването на армейското разследване Ърскин тихо си е подал оставката, а петима други войници, които били дежурни тогава, са уволнени. Имаме основания да смятаме, че поне двама от тези войници впоследствие са били убити. Не можем да открием други двама, а петият се страхува за живота си.

Личеше си, че на Илай не му харесва накъде отиват нещата.

— Имате основания да смятате, че са били убити — повтори той. — Това означава ли, че ви липсва твърдо доказателство? Като трупове, например?

— Имаме доказателства, които са убедителни, но не и решаващи — отвърнах аз. — Със сигурност можем да покажем, че войниците са изчезнали при загадъчни обстоятелства.

— Предполагам, ще представите тези доказателства пред съда? — попита Катчингс.

— Да, Ваша Чест. В края на тази среща. Смятаме, че те са достатъчно основателни и имат отношение към смъртта на Ърскин, така че могат да бъдат представени пред съдебните заседатели.

— Аз също очаквам с нетърпение да ги видя — каза Илай. — Но фактът, че двама души може да са изчезнали, на пръв поглед не ми се струва особено важен. Всички те са се познавали от армията. Може да са заминали някъде заедно. Или пък са чули за убийството на Ърскин и са се уплашили, че някой се опитва да им отмъсти за явното им нехайство в Ирак. Това със сигурност би ги накарало да се скрият.

— Бих искал да запазиш подобни съждения за заключителната си реч, Илай. Защото, ако заседателите видят доказателствата, ще има да се търкалят от смях, докато те слушат.

— Досега не съм чул много смях в залата — отвърна Илай.

— По-спокойно, господа. Ще прегледам доказателствата и тогава ще взема решение — каза Катчингс. — Как стои въпросът с петия войник, за когото казахте, че се страхувал за живота си?

Кимнах.

— Благодаря, тъкмо се канех да повдигна темата. Трябва да разговарям с него довечера. Очаквам, че ще се нуждае от защита, и ще ви бъда благодарен, ако наредите на щатската полиция да се заеме с охраната му като непредвидена ситуация.

С Лори бяхме обсъдили това и решихме, че е по-добре Маркъс да продължи да наглежда къщата и Майло. Освен това ми харесваше идеята съдия Катчингс да издаде заповед за защита; така поне малко се въвличаше във всичко.

Катчингс се съгласи да нареди на щатската полиция да осигури защитата, стига да я сметна за необходима.

— Но това няма да е безплатно забавление — добави той. — Не искам, докато е тук, да ходи на представления на Бродуей. И ако не можете да определите със сигурност дали е в състояние да даде пред съда уместни и важни показания, изобщо не се опитвайте да вкарате заповедта в сила.

Това бе разумно условие и аз се съгласих с него.

— Как е името му? — попита Катчингс.

— Реймънд Сантяго.

Съдията вдигна телефона и нареди на секретаря да го свърже с капитан Робърт Дъсенс от щатската полиция на Ню Джърси. Издаде устно заповедта за защита и добави, че ще изпрати и писмено нареждане.

Уговорихме се, че при необходимост от защита ще се свържа с Дъсенс и ще му кажа откъде да вземат Сантяго. Всъщност нямах представа дали Сантяго ще се съгласи да бъде поставен под стража. Може би щеше да се наложи да го сплаша.

След срещата се прибрах доволен у дома. Смятах, че съдия Катчингс вероятно ще прецени доказателствата ни като допустими, тъй като изглеждаха най-малкото достойни за вниманието на съдебните заседатели. Смятах също, че в дело за убийство първа степен като това, няма да му се иска да спъва защитата, тъй като делото на практика бе изцяло защитно. Това би била маневра, на която апелативните съдилища биха обърнали особено внимание.

По време на ранната вечеря разказах на Лори как е минал денят. И двамата изгаряхме от нетърпение да разговаряме със Сантяго; срещата бе станала още по-важна след преценения риск, който поех пред Катчингс и Илай.

Като извадих Сантяго на сцената и поисках да му бъде осигурена охрана, аз го представих като важен за защитата човек. Ако той се окажеше въздух под налягане и не бе в състояние да предложи нищо, което да използваме, това щеше да ни представи в лоша светлина и може би Катчингс нямаше да е така склонен да уважи позицията ни.

След вечеря взех схемата от армейския доклад за атентата. На нея бяха нанесени всички жертви по време на взрива, макар че от начина, по който са били пръснати телата, не знаех колко точна може да бъде възстановката.

Според схемата двете най-близки до атентатора жертви бяха иракски бюрократи. Следваше френска бизнес дама, немски бизнесмен, после Стенли Фриймън и протежето му Алекс Брайънт. Ако беше поискало, момичето е могло да се примъкне много по-близо до петролния министър.

Далеч не бях готов да кажа, че някой от тези хора е бил мишената, но темата бе интересна и трябваше да я разгледам.

След като приключих, още разполагах с около половин час преди пристигането на Сантяго и Маркъс. Използвах времето за съкратена сесия на доверието с Майло.

Тя като че ли мина добре; всички изглеждаха по този начин. Мислех обаче да поставя труда си на изпитание и да разбера дали не си губя времето.

— Какво става, Майло? Смяташ ме за лапнишаран ли?

Майло ме гледаше с безизразна физиономия, която несъмнено бе научил в полицейската академия. Обърнах се към Тара и тя ми отвърна с предизвикателен поглед, твърдо решена да не предава приятеля си.

В тази сериозна битка на умове останах трети.